Добавете ценово известие

Финансовите санкции над Русия – ефекти в сегашно и бъдеще време

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Лични финанси на 01.03.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 303 BGN/oz
  
+ 13 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
40 BGN/oz
  
- 0 BGN

Пълният текст на анализа е достъпен и като епизод на нашия подкаст Tavex новини & анализи. Не забравяйте да се абонирате в удобната за Вас платформа:

 

 

През уикенда Европейският съюз, САЩ, Канада и Великобритания наложиха нов пакет от финансови санкции над Русия. Преди руската инвазия в Украйна коментирахме някои последици от потенциална война. Можете да ги видите в свързаната статия и да ги чуете като епизод на нашия подкаст.

Вижте повече по темата: Как би се отразила на личните ни финанси война между Русия и Украйна

В настоящия анализ ще разгледаме ефектите на новите санкции върху руската икономика и отговора на Русия. Темата е динамична, защото само за няколко дни и други държави се присъединиха към санкциите, а те вече обхващат множество сфери.

Таблица: Финансови санкции над Русия и реакции на нейните регулатори (позициите в таблицата са без значение)

Санкции над Русия Мерки, взети в страната
Някои руски банки, включително втората по големина VTB, са изключени от системата SWIFT Продаване на активи от Руската централна банка (до понеделник)
Замразяване на активите на Руската централна банка Забрана за изнасяне на валута от руски граждани, включително за плащане на дългове
Идентифициране и замразяване на активите в Европа на руски граждани и компании, подпомагащи войната 80% от приходите от внос във валута трябва да се продават като рубли
  Спиране на търговията на Московската фондова борса за три дни на 28 февруари
  Забрана на местните брокери да продават руски ценни книжа, собственост на чужденци
  Осигуряване на ликвидност на руските банки от централната банка чрез репо договори
  Промяна на регулаторните изисквания към банките, с което те не калкулират понесените загуби от рухването на местните акции
  Увеличаване на основния лихвен процент от 9,5 до 20%

Какво се случи след обявяването на санкциите над Русия

Руската икономика, която е единадесетата най-голяма в света, е най-голямата страна, санкционирана с толкова тежки мерки. Ударът от тях вече се усеща от цялата икономика и финансов сектор. Това са само някои примери за случващото се в страната:

  • Жителите на страната изтеглят масово депозитите си, а банковата система е изпаднала в „структурен дефицит на ликвидност“, по думите на гуверньора на Руската централна банка;
  • Износът ѝ започва да се понижава. Финансовото обслужване на международната търговия е силно затруднено;
  • Рублата се срина до най-ниската си стойност в историята;
  • Visa и MasterCard преустановиха обслужването на санкционираните банки и индивиди;
  • Швейцария замрази авоарите на руски граждани и компании;
  • Московската фондова борса се срина с 35% – западните инвеститори панически загърбват вложенията си в страната, включително съвместните си начинания. Търговията с тях извън Русия на места спря заради „регулаторни опасения“. Акциите на борсово търгувания фонд MSCI Russia се сринаха с 50% във вторник;
  • Европейското поделение на Сбербанк, базирано в Австрия, „фалира или вероятно ще фалира“ според ЕЦБ, тъй като не може да обслужи исканията на вложителите си;
  • Русия е отрязана от внос на високи, аерокосмически и военни технологии от развитите икономики, което ще затрудни поддръжката на цели отрасли. Аерофлот разполага с почти 190 самолета на средна възраст 6,2 години, които трудно ще са в летателно състояние без оригинални резервни части;

Облечени в числа, последиците от санкциите над Русия изглеждат последния начин:

Инфографика: Стойности на последните изменения в икономмиката и финансовата сфера


Да видим как точно работят санкциите и мерките на всяка от двете страни и какво се цели с тях.

Спиране на достъпа на някои руски банки до SWIFT

Какво е SWIFT и как работи?

Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications е системата за обмяна на информация и изпращане на съобщения, чрез която банките в над 200 държави извършват сигурни транзакции помежду си почти моментално. SWIFT, без сама по себе си да е банка, е кръвоносната система на финансовия сектор.

Ако някой желае да изпрати пари от банката си в Лондон до друг човек, чиято банка е в Кайро, той ще влезе в клона на обслужващата го институция и ще нареди плащането. Неговата банка ще подаде съобщение чрез SWIFT до клона на получателя в Кайро. Когато втората го получи и верифицира, тя ще извърши клиринг и ще предостави сумата на своя клиент.

Понякога две банки нямат преки контакти помежду си. В този случай плащането преминава през банка посредник. Тя получава съобщение чрез SWIFT за транзакцията и превежда сумата от сметката на наредителя към сметката на получателя. През 2021 г. са извършени транзакции за почти 150 трлн. долара (152% от световния брутен вътрешен продукт), 90% от които – чрез SWIFT.

Преки ефекти от прекъсването на достъпа до SWIFT

Наскоро Белият дом обяви, че при загуба на достъпа до SWIFT руските банки ще се върнат към „телефоните и факсовете“. Това не е задължително вярно, поне що се отнася до вътрешния пазар. През последните осем години в Русия беше разработен конкурент на SWIFT – SPFS (Система за предаване на финансови съобщения).

Тя се използва основно от местните банки. Въпреки относително по-високите такси от SWIFT, през миналата година чрез нея са извършени около 20% от транзакциите в страната. Китай също има собствена система  – CIPS (Трансгранична междубанкова платежна система).

За санкционираните институции достъпът до международните финансови пазари е на практика отрязан. Това означава, че индивидите, които имат сметки в съответните банки, също няма да могат да ги използват извън страната. Само по себе си, затрудняването на достъпа до глобалната търговия е много тежък удар за всяка банка. Но ефектите не се ограничават с това, а се разпростират из цялата финансова система.

Вторични ефекти върху руската финансова система и икономика

Отнемане на достъпа до SWIFT води и до косвени последствия, както следва:

  • Пропуснати плащания в значителни размери и блокиране на финансовата система

Когато една банка не може да участва в плащания за доставки или други операции, тя започва да трупа платежни проблеми, пропуснати ползи и да задлъжнява. В такава ситуация удар търпят не само руските банки (които вече търсят рекордно количество кредити от централната банка). Засегнати са също контрагентите им глобално и притежателите на техни акции, независимо дали те са руснаци.

Ето колко важно е за една структура плащанията в нея да текат. Lehman Brothers фалира и създаде системен проблем в САЩ точно когато плащанията на банката спряха. Избраните руски банки са застрашени от същото, просто каналът е по-различен.

  • Затрудняване на международния стокообмен и увеличаване на глобалните цени

След като банките не могат да участват на международния пазар, стокообменът, преминавал през тях, ще е много затруднен или невъзможен. Руските износители на все още позволените стоки ще трябва да намерят алтернативни институции, чрез които да извършват разплащания. Но местните финансови компании вече се разглеждат като изключително рискови партньори. Затова както банковите гаранции за руския износ, така и извършването на разплащанията, се осигуряват трудно.

Ефектите от това са двояки. Първо, руският производствен сектор понася несъмнен удар, с всички последици от това: рискове от фалити на компании, увеличаване на безработицата, понижаване на стандарта на живот. Второ, оскъпяване на позволения руски износ и допълнително увеличаване на световните цени. То се случва и ще се случи в условията на и без това драстичното им покачване, започнало през миналата година.

Вижте повече по темата: Инфлацията в еврозоната достига най-високата си стойност в историята

Последните по всяка вероятност така или иначе ще продължават да растат за потребителите в Европа заради самия военния конфликт. Повече по темата можете да чуете в свързания по-долу епизод на подкаста ни (линкът е към Spotify, но Tavex новини & анализи е достъпен във всички популярни платформи):


Не трябва да забравяме, че Русия е важен износител на метали (не само на злато). Поскъпването им, което вече се наблюдава, да не говорим за вече драматично високите стойности на медта, алуминия и редките метали, ще се отрази както върху санкционираната страна, така и глобално, при това – върху много отрасли. Трудности с руския износ на метали започнаха да се наблюдават още при споменаването на санкциите върху страната. Може да се очаква, че с времето те ще се задълбочат.

  • Срив на рублата и удар по стандарта на живот на руснаците

Обявяването на санкциите доведе до разпродаване на рублата на международните пазари и до най-ниската цена на местната валута спрямо долара.

Резултатът е директен удар върху покупателната способност на руснаците и руските компании. В следствие на това може да се очаква вторичен удар върху икономическата активност в страната. Причината е, че за местните компании е все по-скъпо да внасят суровините и стоките, които изобщо са достъпни за тях на глобалните пазари.

Така стандартът на живот на живеещите в страната ще се понижи значително. Към това се добавят загубите за икономиката заради разходите по воденето на войната. То се случва на фона на най-високата инфлация от 2016 г. досега, която през януари 2022 г. почти достигна 9%.

В опит да защити рублата, Руската централна банка започна да разпродава резервите си. Турската централна банка през миналите две години опита същата тактика, но неуспешно. Подобна политика вече не може да се води от Русия заради санкциите.

Виж повече по темата: Турска лира – хроника на един предизвестен крах

Затова централната банка на страната задължи и компаниите износители да продават 80% от приходите си във валута, за да купуват руски рубли. Ходът има две цели. Първо, да увеличи разполагаемите валутни запаси на Руската централна банка. Второ, да създаде търсене на рубли и по този начин да подкрепи, доколкото е възможно, тяхната цена. Но това не е мярка, с която може да се поддържа дългосрочно валутата, особено на фона на санкциите над самата централна банка и свиването на износа, респективно на постъпленията във валута.

Вижте повече по темата: Какво е лихва

Централната банка също увеличи основния лихвен процент от 9,5 до 20%. Това обаче може да нанесе повече негативни ефекти за Русия. Първо, високата лихва ограничава достъпа до капитал на компаниите, които и без това са силно затруднени. Второ, домакинствата също ще понижат изтеглянето на кредити, а цената на вече съществуващите по всяка вероятност ще нарасне. Увеличението на обслужването на заемите ще стане именно в контекста на сриващата се покупателна способност – двоен удар върху местните кредитополучатели.

  • Унищожаване на спестяванията и бъдещите възможности за растеж

Спестяванията в икономиката са капиталът, чрез който тя расте в бъдеще. За да си купим нещо, първо трябва да го произведем, а за да можем да го произведем някой трябва да е спестил средства, които да се вложат в производство. Високата инфлация ги унищожава, както знаем от болезнен опит на Балканския полуостров. Затова руската икономика ще има значително понижен потенциал за растеж и възстановяване в бъдеще.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Русия е в още по-неизгодно положение – едва ли скоро западните инвеститори ще се върнат там. Така двата най-значими източници на инвестиции за нея са отрязани.

  • Заплаха от банкова паника, рухване на финансовата система на Русия и дълбока рецесия

Недоверието породи банкова паника, т.е. масово изтегляне на депозити в Русия. Паралелно с това се наблюдаваше и „бягство към сигурна стойност“, както икономистът Лудвиг фон Мизес нарича изкупуването на сигурни активи като инвестиционното злато. Последното също оказа натиск върху цената на рублата. Същевременно на руснаците е забранено да изнасят чуждестранна валута от страната, включително и за плащане на дългове.

Заради изтеглянето на депозити, банковият сектор на страната вече „изпитва структурен дефицит на ликвидност“, според председателя на Централната банка на Русия Елвира Набиулина. Коментарът ѝ за руската икономика и мерките на институцията към понеделник, 28 февруари, е достъпен тук (на английски език):


Набиулина посочи, че руските банки имат достатъчно активи, с които да си обезпечат ликвидност от централната банка. Тя осигури репо кредити за 3 трлн. рубли в петък, а в понеделник се проведе репо аукцион без лимит. Благодарение на тях институциите в страната получиха необходимите рубли, с които да обслужват клиентите си. Беше увеличен обхватът на активите, които търговските банки в страната могат да използват като обезпечение на тези заеми, като по този начин се понижи качеството им, и регулаторът позволи на финансовите институции да не калкулират загубите си, генерирани от срива на борсата.

Резултатът може да е проблеми за самата централна банка. При банкрути на местните финансови институции, регулаторът може да се окаже собственик на активи с ниско качество, което определено не е ситуация, в която тя би искала да попадне. Това е особено вярно в контекста на понижаването на кредитния рейтинг на руските облигации до „боклук“.

А ако тегленето на средства продължи, цялата банкова система е заплашена от колапс, респективно от влошаване на кризата, към която руската икономика се е насочила така или иначе.

Преди да се стигне до него, вероятно финансовият сектор ще излезе в „банкова ваканция“, т.е. ще спре работа. Ако това се случи достъпът на индивидите до средствата им ще бъде напълно блокиран, а разплащанията в стопанството ще се прекъснат. „Лекарството“ отново може да влоши значително проблемите.

Замразяване на активите на Руската централна банка

За пръв път в историята активи на централна банка от Г-20 са замразени. Така централната банка повече не може да поддържа стойността на руската рубла чрез продажби на активи, тъй като няма достъп до по-голямата част от тях.

Тя опитва да поддържа курса на рублата чрез висок лихвен процент, забрана за износ на валута и принудително изкупуване на голяма част от постъпленията на компаниите износителки в долари и евро. Подобни мерки не могат да осигурят възможност за реално стабилизиране на валутен курс. Връзването на ръцете на Централната банка на Русия може да я превърне просто в наблюдател на срива на валутата.

Същевременно институцията осигурява разполагаеми средства (ликвидност) за търговските банки в страната чрез репо сделки – тя инжектира трилиони рубли през последните два дни. Но централната банка не може да го прави до безкрайност. Масово изтегляне на средства рано или късно ще доведе до заплаха от, а в следствие и до фалити на банки. Резултатът от това е тежка криза, даже и централната банка да опита да ги спаси (което допълнително ще торпилира рублата).

Дългосрочни ефекти

Предвид много тежкия удар върху цялото стопанство, нанесен от санкциите над Русия, страната по всяка вероятност ще изпадне в тежка криза. Последният ѝ фалит е от съвсем близкото минало – през 1998 г. Той срина един най-големите хедж фондове глобално – LTCM, който притежаваше много руски активи. Инвеститорите ще имат едно наум за подобно развитие сега и в бъдеще. Колкото по-дълго санкциите над страната са в сила, толкова повече тя се доближава до колапс и толкова по-тежък ще е той.

В дългосрочен план Русия ще опита да пренасочи износа от Европа, която вече е рискова за нея, към Азия. В самия край на февруари Газпром подписа договор за дизайна на газопровода „Союз восток“ до Китай през Монголия. С него ще увеличи износа си към Поднебесната империя с 50 млрд. куб. метра годишно. За сравнение целият износ на компанията към Европа за 2020 г. е 175 млрд. куб. метра.

В краткосрочен план някои европейски компании ще понесат удар от срива на руските акции. Експозициите на финансовия сектор към сриващите руски акции възлизат на около 80 млрд. евро. Точно затова Русия забранява продажбата на ценните книги от брокерите си – за да не могат бизнесите от Европа и света да понижат загубите си, които вероятно ще стават все по-големи.

В дългосрочен, страните от Стария континент ще трябва да заместят загубения внос от основния си доставчик на суровини. Това ще поддържа цените високи и в краткосрочен, и в дългосрочен план. Можем да спекулираме, че въпреки високите им стойности, техният растеж тепърва предстои. По-високи цени означава понижаване на жизнения стандарт.

Спирането на достъпа до SWIFT по всяка вероятност ще подтикне руските и други банки да увеличат използването на алтернативни комуникационни платформи. Това не е добра новина за самия SWIFT, защото колкото повече институции участват в системата, толкова по-силна и стабилна е тя. Нещо повече, както посочва икономистът Даниел Лакайе:

Ако другите държави открият, че има стабилна алтернатива на SWIFT, те може да се почувстват подтикнати да заздравят връзките си с Китай.

Не трябва да се забравя, че даже и действия, извършени с добро намерение, могат да имат сериозни непредвидени последици. Това е още по-вярно, когато водещи търговски партньори като Европейският съюз и Русия влизат във финансова война помежду си. Нашата позиция е, че най-доброто развитие за всички хора е моменталното прекратяване на всички войни.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още