Вход

Добавете ценово известие

Как би се отразила на личните ни финанси война между Русия и Украйна

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Лични финанси на 16.02.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 321 BGN/oz
  
+ 41 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
37 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Войната е толкова неефективно средство, че се използва само от малките деца и големите държави.

Пълният текст на анализа е достъпен и като епизод на нашия подкаст Tavex новини & анализи. Не забравяйте да се абонирате в удобната за Вас платформа:

 

 

Отношенията между Русия и Украйна се обтегнаха до степен на заплаха от война заради кандидатурата на втората за членство в Европейския съюз и НАТО. Ескалацията, подхранвана в немалка степен от коментарите на Вашингтон, достигна върха си в петък, 11 февруари, когато САЩ предупреди, че инвазия „може да започне всеки един ден“.

За щастие, няколко дни по-късно това не се е случило. Войните са най-ужасната човешка дейност. Въоръжен конфликт между Русия и Украйна несъмнено ще доведе до огромен брой жертви и ранени, без да броим огромната бежанска вълна и икономическите щети. В настоящия анализ ще разгледаме последните, най-вече през призмата на личните финанси. Тук ще дадем отговор на въпроса какви ще са последиците за личните ни финанси на хора, живеещи в Европа.

Инфографика 1: Дисбалансът в силите между Русия и Украйна
Infographic: The Russia-Ukraine Military Imbalance | Statista
В потенциална война съществуват много неизвестни. Сценарият, който ние ще разгледаме, включва следните параметри:

  • военна инвазия от Русия в Украйна;
  • материална помощ от ЕС за Украйна и материална помощ от САЩ;
  • пълно ембарго от Запада над Русия, включително санкции срещу страните, които търгуват с нея.

А ето как ще пострадат хората през призмата на различни финансови активи и битови стоки и услуги. Защото във въоръжен конфликт никой не печели, даже и когато не сме пряко засегнати от нея. Дано не ни се случи да живеем във времена на война!

При война между Русия и Украйна ще видим изстрелваща се цена на злато…

Разбивката на руския износ на метали на Световната банка показва, че в челните позиции e Швейцария с над 1,5 млрд. долара – почти колкото е и експортът към Китай. Защо? Защото алпийската страна внася злато, а Русия е третият най-голям производител и сред водещите износители на жълтия метал в света. Нейният дял от глобалния добив е почти 9%.

Инфографика 2: Предлагане на злато и износ на Русия


Ако износът на страната спре, предлагането на инвестиционно злато, особено към Европа, ще се срине. По време на локдауните през 2020 г. вече добихме представа какво се случва, когато предлагането на злато спре. Неговата спот цена надхвърля фючърсната. Тази ситуация е позната като бекурдейшън. Физическото злато поскъпва много, защото е дефицитно.

Вижте повече по темата: Колко всъщност е цената на златото?

При война между Русия и Украйна нарастващата цена на златото ще има и друг двигател – високото търсене. При сриващи се борси, валути и лихви (повече за това – по-долу) и скоростно покачващи се цени на стоките и услугите, потребителите и инвеститорите ще се обърнат към златото като актив, който съхранява най-добре стойността по време на кризи. Това се е случвало многократно в историята. Близък до нас пример се наблюдаваше в Турция, където местното население изкупи цялото физическо злато само за няколко часа през 2020 г.

Вижте повече по темата: Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

От началото на 2022 г. виждаме подобна динамика, макар и в доста „по-умален“ мащаб – борсите и криптовалутите спадат, инфлацията покорява нови рекорди, а цената на златото се покачи с над 3%. Изключително високото търсене на инвестиционно злато показва, че и самите потребители го разглеждат като спасителен пояс за парите си по време на инфлация.

…и на горивата и суровините

Спиране на вноса на газ и петрол ще опустоши Европа. Сред причините за това е, че е невъзможно да се намери заместител, особено в краткосрочен план, а Старият континент е силно зависим от Русия, както се вижда от инфографиката.

Инфографика 3: Енергийната зависимост на Европа от Русия и на Русия – от износа


При газа ситуацията е още по-тежка. Не просто запасите на страните са безпрецедентно ниски за зимата, а и вече се намираме в ситуация на рекордно високи цени. Край на вноса от Русия ще означава драматично поскъпване на суровината и още по-силен удар върху потребителите.

Потребителите ще усетят това по много начини, всеки от които е силно негативен. Ще изпитаме много високо увеличение на горивата, което ще нанесе удар върху транспорта и логистиката. Отрасълът и без това изпитва сериозни проблеми от две години насам и война между Русия и Украйна ще ги задълбочи. Затова освен допълнителното поскъпване на стоките, услугите и цените на производител можем да видим и допълнително забавяне на доставките и дефицити.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

На второ място, изстрелването на цената на газа ще доведе и до още по-голямо поскъпване на цената на битовия и най-вече на индустриалната електроенергия. Това допълнително ще увеличи разходите за производството, респективно и крайните цени, които плащаме. Не бива да забравяме, че още през миналата година цените на производител нараснаха много по-бързо от крайните потребителски цени – скок, който също още не сме усетили напълно.

Инфографика 4: Производствена инфлация в индустрията


В заключение, изстрелването на горивата ще унищожи още по-бързо покупателната способност на фиатната ни валута. Но това няма да е единственият начин, по който ще пострадат парите.

Високата инфлацията и ниската лихва са тук, за да останат

Очакванията в момента са, че централните банки по света ще увеличат основния лихвен процент, а Bank of England вече го направи. Прогнозата е, че Федералният резерв на САЩ ще вдигне ставката в страната с между 0,25 и 0,5 процентни пункта през март. Европейската централна банка изостава значително – очаква се тя „да покачи“ лихвата от -0,5% до -0,25% в рамките на годината.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Но институциите правят всичко възможно, за да забавят увеличаването на лихвения процент. Затова и в САЩ отлагат подобен ход до март, въпреки че инфлацията експлодира до 40-годишен пик още през миналата година.

Може да се очаква, че в случай на война между Русия и Украйна централните банки ще продължат да печатат пари и да потискат изкуствено лихвите. Те ще могат да се оправдаят с това, че икономическата несигурност се е увеличила. Новите средства и изкуствено ниските лихви ще доведат до увеличаване на задлъжнялостта на правителствата, хората и компаниите.

Вижте повече по темата: Финансовото състояние на Европа е по-тежко от всякога

Страни, които под една или друга форма взимат участие в конфликта или оказват помощ, ще увеличат разходите – респективно и задлъжнялостта си – най-много. Може да се очаква също, че към държавите, намиращи се в близост до Украйна (това включва България, Румъния и Сърбия, между останалите), ще има бежанска вълна. Ако това се случи, правителствата вероятно също ще увеличат разходите.

Инфографика 5: Как печатането на пари води до нарастване на цените (пример с храните)

За нас като потребители това ще означава три неща. На първо място, облигациите ще останат потиснати. Този пазар се представя слабо в Европа от години, а от началото на 2022 г. – още повече. Така и в бъдеще вероятно няма да можем да им разчитаме като инвестиционно средство.

Второ, печатането на пари (т.е. инфлацията) ще продължи да подрива покупателната ни способност. Тя ще е особено тежка в контекста на потенциалната петролна криза. Можем да очакваме в Европа инфлацията да се покачи с нови допълнителни поне 2-3 процентни пункта.

Трето, увеличените разходи на правителствата ще доведат до нуждата от повече събрани средства от данъкоплатците в бъдеще. Така война между Русия и Украйна ще забави икономиката и в дългосрочен план.

Лихва и инфлация в дългосрочен план

С още по-драматичното поскъпване на всичко, рано или късно централните банки ще трябва да увеличат лихвените проценти. Кога това ще се случи ще зависи от продължителността на потенциалния конфликт, поскъпването на цената  слабостта на икономиките и борсите.

Както виждаме през последните години, централните банки са готови на всичко, за да подкрепят правителствата и фондовите пазари, въпреки че това не е част от техните задължения. Но в настоящата ситуация те вече поеха задължение „да се борят срещу инфлацията“, така че това ще се очаква от тях и въпреки евентуална война между Русия и Украйна.

Фондовите пазари ще претърпят удар

Както при всеки военен конфликт в историята, фондовите пазари спаднаха заради възможността за война между Русия и Украйна. Според изследване на CFRA борсите се понижават с 1% при новините за въоръжени конфликти и губят средно с 5,5% в хода им. Проучването обхваща фондовите пазари в САЩ от Втората световна война насам. Те заключават, че конфликтите са добра възможност за закупуване на акции.

Този път е различно. Първо, при война между Русия и Украйна ще видим и петролен шок, който винаги срива борсите. През 1973-74 г. спадът им е най-големият от Голямата депресия и Dow Jones губи над 45% от стойността си. Подобна e ситуацията през 1990 г., когато инвазията на Ирак в Кувейт изстрелва цените на петрола и срива борсите – за три месеца Dow Jones спада с почти 20%.

Инфографика 6: Петролът и борсите реагират със спад на новините за война


Второ, новият силен инфлационен шок, породен от комбинацията между печатане на пари, потискане на лихвата и изстрелване на цените на суровините, рано или късно ще принуди централните банки да обърнат политиките си – нещо, което те вече обещаха. Но борсите са пристрастени към лесните пари, достъпни благодарение именно на въпросните изкуствено ниски лихви и печатане на пари. Когато те спрат, балонът на фондовите пазари ще се взриви. В случая спукването може да е причинено не от една, а от две „карфици“ едновременно.

Инфографика 7: Връзката между лихвения процент и фондовите пазари


Така заради икономическата и финансова конюнктура през последните години война между Русия и Украйна вероятно ще е много унищожителна и за потребителите, и за фондовите пазари. Конфликтът има потенциала да доведе западния свят не просто до стагфлация, но и до ситуация на рецесия и висока инфлация.

Ще спадне ли инфлацията – ефекти върху имотите и други активи

Увеличаването на лихвите от страна на централните банки едва ли ще е достатъчно. За да се контрира инфлацията, те трябва да изстрелят основния лихвен процент над индекса на потребителските цени. Това означава, че в САЩ той трябва да скочи до над 10%, а в Европа – още повече. Но е невъзможно регулаторите да го покачат толкова, защото цялата икономика, която е много по-задлъжняла от 200 г., ще се взриви. Причината – много компании, индивиди и правителства ще станат неплатежоспособни.

Вижте повече по темата: ЕЦБ: Расте рискът от взривяването на поредния имотен балон

В процеса на увеличаване на лихвата борсите няма да са единственият пазар, който ще се срине. Имотният пазар също зависи от изкуствено потиснатите лихви. Когато те се вдигнат за потребителите, балонът ще се спука, както това се случи и преди тринадесет години.

Инфографика 7: Новият балон на имотните пазари


Освен недвижимите имоти, удар ще понесат и бизнесите, зависещи от евтиния кредит. Не на последно място, потребителите също ще сме в неизгодна ситуация, защото заемите и за нас ще оскъпят.

Вижте повече по темата: Анатомия на кризите

Покачването на лихвата е икономически правилното решение, въпреки че тя по всяка вероятност ще остане под историческите норми и въпреки че ще доведе до много фалити на твърде задлъжнелите компании, с всички последици от това.

Новите технологии и глобалното производство ще спаднат дългосрочно 

Русия е малък производител на редки метали със световен дял от под 2%. Затова парадоксално 90% от собствените ѝ нужди се задоволяват чрез внос, основно от Китай. Казваме „парадоксално“, защото страната има едни от най-големите залежи в света. Те може да се окажат значително повече от доказаните равнища, защото тя има и значителни непроучени територии.

Какво може да означава това за нас като потребители в сценария на война между Русия и Украйна? Ако страната продължи да внася от Китай, тъй като не може да води война без ресурси, и върху Китай бъдат наложени санкции от западните страни, цените на много стоки, свързани с редките метали, ще се изстрелят. Подобен индустриален удар ще се случи в контекста на и без това тежки проблеми точно в производството на чипове, забавяне на доставките и произтичащото от това покачване на цените. За някои модели автомобили и без това вече се чака години, както беше и през комунизма.

Потенциална нова Студена война ще нанесе и сериозен удар върху икономиките глобално в дългосрочен план. Причината – голяма част от света няма да има достъп до бъдещия добив на редки метали от Русия, които иначе биха могли да задвижат глобалната промишленост и новите технологии. По-ниско производство означава и по-нисък стандарт на живот за всички нас.

Колко вероятна е война между Русия и Украйна?

Нашето очакване е, че, за щастие, военна инвазия в Украйна не е много вероятна. Отношенията в търговията са двустранни. Много отрасли глобално разчитат на руското производство, но и Русия зависи от приходите от износ и търговия. Само експортът на газ и петрол носи над една трета от общия федерален бюджет на страната и формира над четвърт от брутния ѝ вътрешен продукт. Загубата им би била икономическо самоубийство – тя няма как да компенсира подобен срив.

Има три канала, по които война между Русия и Украйна ще я срине, без да броим политическата изолация и дългосрочните негативни ефекти от загубата на пазари:

  • увеличаване на военните разходи за сметка на други

В контекста на сриващи се приходи от износ и икономика, Русия ще трябва да увеличи значително военните си разходи – войната е изключително скъпо и деструктивно начинание. Това вероятно ще доведе до пренасочване на средства към армията, които иначе щяха да се използват за по-съзидателни и вероятно смислени дейности.

  • срив на рублата

По всяка вероятност немалка част от новите разходи биха били финансирани чрез печатане на рублата. Така реалното благосъстояние на местното население и икономика ще се понижат, а покупателната им стойност ще се изпари бързо.

  • загуба на производство

Не на последно място, за да се задоволят нуждите на военните несъмнено ще има пренасочване и на производствени мощности към военно-промишления комплекс. Това оставя икономиката по-бедна, тъй като реално понижава производствените мощности на страната – то вече не се използва за човешки потребности, а за унищожение. Както знаем от Закона на Сей, за да се потребява, първо трябва да се произведе, респективно ако производството е насочено към военни нужди, то хората ще имат много по-малко за потребление.

Тук дори не броим разходите на Русия във времето, защото потенциалната окупация също би глътнала много ресурси, даже и страната да постигне моментален военен успех. Не на последно място, в този сценарий тя ще изгуби най-големия си търговски партньор – ЕС, чийто импорт има дял от почти 40% и включва основно машини, оборудване, превозни средства и химикали.

В заключение, резултатът от война между Русия и Украйна ще доведе до негативни ефекти за абсолютно всички хора: светът може да е разделен, както по време на Студената война, хората ще сме значително по-бедни, изправени пред избор между по-малко стоки или – и това са най-лошите варианти, – ранени или мъртви.

Препоръчваме Ви да прочетете още