Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Ако има по-изстрадала валута от зимбабвийския долар, това е централноевропейският унгарски форинт. В тази статия ще разгледаме историята му и действията на политиците в днешно време.
Унгарски форинт: Началото
В началото на Ренесанса италианските градове-държави се превръщат в комерсиалните глобални центрове. Затова не е учудващо, че те се оформят и като парични дворове, а златните монети, изсичани там, са разпознаваеми по цял свят.
За някои държави е по-икономически смислено да използват вече утвърдените и всепризнати златни и сребърни монети, сечени в Италия, вместо да инвестират в собствени монетни дворове и да се опитват да наложат своя нова валута. Сред тях е Унгария. През първата половина на XIV в. под управлението на Карол Роберт тя приема в обращение златните монети флорин, които, както името им предполага, се секат във Флоренция.
Флоринът се сече в Италия до около средата на XVI в. Монетата не търпи съществени промени нито във Флоренция, нито в Унгария. В първия вариант на гърба ѝ е изобразен символа на града-държава Giglio di Firenze, а във втория – гербът на Унгария. Респективно изображенията на владетелите на лицевата страна също се променят през годините.
Унгарски форинт, отсечен за Луй I Унгарски (1342–1382 г.) и за Матиас I (1458–1490 г. – долу)
Съдържанието на чисто злато като цяло остава без съществена промяна в периода, когато унгарският форинт е сечен в Италия. Той съдържа около 0,1125 тройунции (или приблизително 3,5 грама) злато.
Форинтът по време и след Австро-Унгария
Форинтът се превръща в унгарското име на австроунгарския гулден, който е в обращение между 60-те и 90-те години на XIX в. По това време той вече не е златна, а сребърна монета, равняваща се на 1/20-а от кьолнска сребърна марка.
През 1892 г., под ръководството на финансовия министър на Австро-Унгария Сандор Векерле, империята преминава към златния стандарт. Въведена е кроната, която замества гулдена изцяло през 1900 г. Макар и обезпечена чрез злато, цената ѝ е потисната спрямо предишния сребърен стандарт – 2 крони = 1 гулден.
През Първата световна война покупателната способност на кроната се изпарява, тъй като властите не се поколебават да инфлацията (т.е. печатането) ѝ. По консервативни оценки, тя се обезценява около 16 пъти в рамките на най-големия конфликт в историята до момента.
След войната и договора от Сен-Жермен, с разпадането на империята Унгария се връща към собствена валута, която също е наречена крона. До края на 20-те години тя остава силно инфлационна. Затова Лигата на нациите отпуска заем на Унгария за програма за валутна стабилизация.
Така кроната е заменена от нова валута – пенгьо, с което страната отново е в златен стандарт. При него 3800 пенгьо се равняват на килограм злато. По закон централната банка е трябвало да съхранява резерви от поне 20% от паричното предлагане. Първоначално институцията даже надвишава това изискване, като покритието на валутата е от малко над 51%, преди да спадне обратно по време на Голямата депресия. Но има една уловка – тя не е длъжна да изплаща това злато срещу пенгьо.
С пенгьото Унгария влиза във Втората световна война и в най-тежката валутна криза в историята.
Най-дълбоката хиперинфлация на света
Когато помислим за хиперинфлация, обикновено се сещаме за Зимбабве или Венецуела. Но най-тежката такава не се случва там, а в сърцето на Европа – в Унгария.
Червената армия постепенно навлиза в страната през септември 1944 г., като официално битките в страната приключват през април следващата година. Вече под комунистическо управление, Централната банка на Унгария ускорява драматично ударното печатане на пенгьо.
Ефектите от това, които се усещат и по време на Втората световна война, са катастрофални. Хиперинфлацията, макар че това е меко определение за случващото се с унгарската валута, стартира още през август 1945 г. До юли в страната настъпва пълен валутен крах.
Месечната инфлация възлиза на 4,9 х 1016% или 490 000 000 000 000 000%
Дневната инфлация в страната е почти 210%, а цените се удвояват приблизително на 15 часа. За сравнение, в случая на Зимбабве дневната инфлация е „само“ 98% през 2008 г. и е необходим „цял“ ден, за да се удвоят цените.
Завръщането на унгарския форинт
Очевадно е, че е нужна валутна реформа. Затова комунистическите власти в страната решават да се завърнат към познатия унгарски форинт още през 1946 г. Курсът, при който се случва това, е:
Форинтът е валутата на страната и до днес, като, както в целия бивш Източен блок, и той преминава през галопираща инфлация в началото на 90-те години. А също както и останалата част от Европа, паричното предлагане в Унгария през последните три десетилетия се покачва стремглаво, а форинтът хронично се обезценява.
Инфографика: Индекс на потребителските цени, покупателна способност и парично предлагане
Източник: Statista, Световна банка, собствени изчисления
За да увеличи запасите си към резерв, който може да предпази покупателната способност на златото, през април тази година Унгария увеличи запасите си от злато с 3000%. Тогава централната ѝ банка ударно придоби 63 тона злато, като общият обем на запасите ѝ достигна 94,5 тона.
От институцията припомниха, че златото не притежава много от рисковете на останалите активи и остава важен финансов инструмент. Те посочиха също, че:
“Tъй ĸaтo нe нocи ниĸaĸви ĸpeдитни pиcĸoвe или pиcĸoвe зa ĸoнтpaгeнтитe, злaтoтo yĸpeпвa дoвepиeтo в дaдeнa дъpжaвa във вcичĸи иĸoнoмичecĸи ycлoвия, ĸoeтo вce oщe гo пpaви eдин oт нaй-вaжнитe peзepвни aĸтиви в cвeтa. B cъoтвeтcтвиe c иcтopичecĸaтa poля нa злaтoтo, тo ocтaвa eдин oт нaй-бeзoпacнитe инcтpyмeнти в cвeтa, ĸoйтo дopи пpи нopмaлни пaзapни ycлoвия дeмoнcтpиpa cтaбилнocт. Poлятa нa злaтнитe peзepви в нaциoнaлнaтa и иĸoнoмичecĸaтa cтpaтeгия ce oцeнявa вce пo-виcoĸo, дoĸaтo ĸaĸтo пpитeжaвaнeтo, тaĸa и yвeличaвaнeтo нa блaгopoднитe мeтaли в цялaтa cтpaнa изглeждaт peшaвaщa мeждyнapoднa тeндeнция.”
Ако увеличаването на паричното предлагане (т.е. инфлирането на валутата) продължи, едва ли златото ще помогне много за стабилността на унгарския форинт. Но все пак не могат да се отрекат опитите на институцията да използва най-стабилния исторически актив за спасяване на покупателната способност.
Коментари