Добавете ценово известие

Защо добивът на петрол се понижава, а цената му расте?

Публикувано от Даниел Волошчук в категория Анализи на 01.11.2023
Цена злато (XAU-BGN)
4356,85 BGN/oz
  
- 40,51 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
52,01 BGN/oz
  
- 0,67 BGN
Саудитска Арабия, Русия, производство на петрол, суров петрол, петрол
Саудитска Арабия понижи добива на петрол до най-ниското ниво от октомври 2021 г. насам. Тя оповести, че тепърва ще намали производството си с 2 млн. барела дневно до края на годината. Очакванията ѝ са, че през ноември и декември те ще вълизат на около 8,92 млн. барела дневно.

Като най-голям износител на петрол в света и втори най-голям производител, Саудитска Арабия има пряко влияние върху цената на черното злато. Тя добива почти 9% от глобалното дневно потребление, възлизащо на около 101 млн. барела.

Русия също намалява износа си за Европа, след като ЕС и САЩ ограничиха цената на руския петрол. Същевременно от над година тя търгува своя петрол в китайски юан. Подобни стъпки са сигнал, че петте десетилетия доминация на долара в международната търговия със суровината може би са към своя край.

Но нека видим какви са интересите на Саудитска Арабия и Русия от намаляване на доставките на петрол. И какво можем да очакваме за цените на петрола в случай на икономическа криза.

Защо Саудитска Арабия понижава предлагането на петрол?

След като през март тази година Саудитска Арабия започна да намалява добива на петрол, неговата цена се повиши с 28,6% от средата на лятото, когато достигна дъно, до днес. Кралството оправда понижавнаето съсстабилизирането на петролния пазар. Но то има поне един силен мотив да увеличи печалбите си.

Вижте повече по темата: Законът за търсене и предлагане

Фокусът на страната е върху върху финансирането на вътрешни инфраструктурни проекти, разходите за които се покриват именно чрез печалбите от търговията с петрол. За да може да плаща за тях, световната цена насуровината трябва да е над т.нар. фискална цена на петрола. Тя включва всички разходи за добива и доставката, но и разходите за мегаинфраструктурните проекти на Саудитска Арабия.

Те се финансират чрез създадения през 2015 г. Публичен инвестиционен фонд. Понастоящем фондът управлява активи на стойност над 700 млрд. долара, което го прави шестия по големина инвестиционен фонд в света.Някои от по-големите сред проекти, реализирани в момента, са NEOM, проектът “Червено море”, ROSHN и др.Общите разходи за тях са стотици милиарда долара.

Интересното е, че между правителствените разходи на Саудитска Арабия и цената на петрола съществува силна обратна зависимост. Когато цените на петрола падат, правителството харчи повече. Когато петролът поскъпва, правителството харчи по-малко.

Причината е, че правителството изготвя бюджет за следващата финансова година въз основа на текущата цена на петрол. Ако тя се понижи, държавата все пак продължава с вече заложените разходи. Когато цената отново се повиши, тя изплаща натрупаните си дългове.

През 2022 г. се очакваше цената на петрола да бъде над фискалната фискалната цена на петрола от 87 долара за барел. Така и стана – средната цена на петрола през 2022 г. беше 100,93 долара за барел. Затова саудитското правителство регистрира първия си бюджетен излишък от 2013 г. насам, въпреки че харчеше масирано, дори когато черното злато се търгуваше при една четвърт от въпросната фискална цена на петрола, необходима на Саудитска Арабия.

Понижава ли се цената на петрола по време на рецесия?

Преди сме коментирали, че много вероятен сценарий за Европа е настъпването на икономическа криза. Когато икономиките спаднат, можем ли да очакваме потиснатото търсене на петрол да доведе до по-ниска цена? Да видим какво показва историята.

Между 1986 и 1999 г. сортът Брент се търгуваше при средна цена от 18 долара за барел. От началото на 2000 г. до юни 2008 г. той поскъпна от 28 долара до историческия си връх от 139 долара за барел.

Последва бърз масивен спад. През януари 2009 г. петролът поевтиня до 42 долара за барел. Причината бешепървият спад в световното търсене на петрол в съвременната история 0,7% през 2008 г. и 1,54% през 2009 г. на годишна основа. Въпреки това, докато икономиките тепърва започваха да се възстановяват от рецесията в периода между 2010 и 2014 г., средната му цена нарасна до около 95 долара за барел. Тя беше пет пъти по-висока, отколкото от 1986-1999 г.

През последните четири години се наблюдават повтарящи се динамики при цените на петрола. По време на пандемията паднаха до най-ниската си стойност от началото на този век 20,48 долара за барел (закратко петролът се търгуваше при негативна стойност!). След това бързо се възстановиха и достигнаха пик от 112 долара за барел през май 2022 г. Растежът се дължи до голяма степен на увеличеното търсене, особено в Азия. Китай и Индия са на вторият и третият най-голям потребител на петрол в света и формират 21% от глобалното дневнопотребление.

Предвид ценовите динамики между 2008 г. и 2014 г., има голяма вероятност цените на петрола да спаднат значително при следващата рецесия. Но дори Голямата рецесия не ограничи тяхното поскъпване, поне не за дълго. Суровината остана в пъти по-скъпа, отколкото беше през предходните десетилетия.

Заключение

Петролът все още е основното гориво на света. Ако дизелът, бензинът и керосинът продължат да растат, останалите стоки също ще станат по-скъпи. Най-важният клас сред тях е храната. Днес цените на хранителните продукти поскъпват бързо (макар и вече не с най-скоростните темпове от този инфлационен цикъл). В някои европейски страни, включително Румъния, България и Сърбия, темпът им на увеличение все още е двуцифрен.

Излишно е да се казва, че другите енергийни продукти също вероятно ще изпитат тласък от увеличаването на цената на петрола.

Повече по темата тук: Истинското лице на инфлацията

Скокът в цените на горивата и храните може да продължи да нанася удар върху потребителите. Техните лични финанси претърпяват загуба на покупателната способност през последните две години.

Препоръчваме Ви да прочетете още