През последния век сме ставали свидетели на много финансови кризи, но малко от тях са давали ясен знак, че са напът да се случат. В повечето случаи те връхлитат внезапно. След като са вече факт, специалистите започват да обясняват какво трябва да научим от станалото и как да предотвратим бъдещи рискови ситуации, докато в крайна сметка настъпва и следващата криза, но в малко по-различна форма. Както философът Джордж Сантаяна пише: „Тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят.“ Историята доказа, че това твърдение е вярно.

Настоящата ситуация с Турция кара много от финансовите медии да омаловажават колапса на турската лира поради размера на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. БВП на Турция е двойно по-голям от този на Тайланд от периода на азиатската криза. За да си обясним по-добре настоящата ситуация, си заслужава да се върнем към азиатската криза от 1997 г. и да съпоставим двете ситуации.

Турска лира

Продаваме 0,0818 0.0777 0,0777 0.0818 0,0818

Купуваме 0,0777

Сравнение Известие Добавете към количката

През 1997 г., точно преди началото на кризата, икономиката на Тайланд процъфтява. Банките кредитират свободно, а получените в големи количества налични средства създават благоприятен бизнес климат, довел до прекомерни спекулации с недвижими имоти и увеличаване на цените на активите до неимоверно високо равнище. Икономическата експанзия е в апогея си и никой не иска тя да свършва. Тайландската централна банка дори запазва валутата изкуствено висока, като по този начин захранва спекулативния балон.

Признаците на кризата започват да се усещат

Банките кредитират дори прокети за сгради, които има голяма вероятност да не бъдат запълнени. Например Muang Thong Thani е жилищен комплекс, построен с капацитет за 700000 души, и станал жертва на предстоящата катастрофа. През средата на 90-те години Тайланд, Индонезия и Южна Корея имат големи дефицити по текуща сметка и поддържането на фиксирани валутни курсове стимулира заеми от външни източници и води до прекомерно излагане на валутен риск както във финансовия, така и в корпоративния сектор. Контролът върху капитала намалява и липсва прозрачност.

През 1995 г. щатският долар започва да укрепва позициите си. За страните от Югоизточна Азия, които имат валути, фиксирани към щатския долар, по-високата стойност на долара е причина за по-скъп и по-малко конкурентен на световните пазари износ. Растежът на износа в Югоизточна Азия се забавя драстично през пролетта на 1996 г., влошавайки позициите на текущите сметки. След като финансовите пазари усещат, че тайландските резерви в чуждестранна валута намаляват, те започват да понижават стойността на тайландския бат. Асиметричната информация, която се предоставя от финансовите пазари, кара инвеститорите да действат на стаден принцип. Действията им спомагат за оголването на съществуващите слабости и това логично води до падането на първата плочка от доминото.

Графика 1: Избрани азиатски валутни курсове спрямо щатския долар

Селектирани азиатски валути спрямо щатския долар
Източник: Блумбърг

Икономиката се намира в застой, заплатите намаляват, а цената на всичко започва да се покачва

МВФ се намесва и дава заем на страната, който се оказва недостатъчен. Така Тайланд стигат до ситуация, в която молят САЩ за помощ, но получават отказ. САЩ не изглеждат притеснени, че малка страна като Тайланд би могла да причини значителни щети отвъд собствените си граници.

След колапса на Тайланд спекулантите и търговците започват да се притесняват за състоянието и на други страни от Южна Азия като Малайзия, Индонезия и Южна Корея. Инвеститорите започват да закриват позициите си в тези страни, като в същото време спекулантите бързат да намалят запасите си от тези валути, което поставя още по-голям натиск върху тях. Настоящият министър-председател на Малайзия, както и министър-председател по онова време, д-р Махатир бин Мохамед заявява: „Тъй като валутата и фондовият пазар тръгват стремглаво надолу, ние се чувствахме напълно безсилни.“ След като ситуацията засяга и Индонезия, правителството и икономиката се сриват и от този спад социалната среда също започва да страда. МВФ се намесва и предоставя огромни заеми, но с тези заеми идват и необходимите условия за преструктуриране. След края на кризата тези държави биват подложени на остри икономически ограничения.

Ситуацията достига и до Южна Корея, но в момента, когато МВФ стига до централната им банка, парите вече са напълно изчезнали въпреки че южнокорейците успяват да убедят всички, че финансовата им основа е стабилна. За да се избегне фалит на страната, Южна Корея получава спасителен пакет от 55 млрд. щатски долара под формата на нови заеми и кредити. В крайна сметка приблизително 116 млрд. щатски долара напускат пазарите на Югоизточна Азия.

По това време американският хедж-фонд LTCM контролира 100 милиарда щатски долара в глобални активи и 1 трилион долара косвено. Азиатската финансова криза не е била включена в техните сложни математически уравнения на риска и това сварва фонда напълно неподготвен. Така в крайна сметка кризата засяга и САЩ.

Поглеждайки назад, можем да видим, че тази криза не се отключва от глобални икономически процеси, а единствено от Тайланд. Ако кризата беше овладяна още в зародиш и на ниво Тайланд, останалите икономики можеха да коригират състоянието си и да наложат по-строг контрол, за да избегнат подобен сценарий. Страхът от неизвестността и загубата на доверие са това, което принуждава финансовите пазари да предприемат действията, които описахме. Корупцията, презастрояването и лековатите заеми също наливат масло в огъня. Днешните световни финансови пазари и икономики са толкова взаимосвързани, че събитията, засягащи един регион, неизменно имат въздействие и върху друг. Ако падне и една плочка от доминото, това предизвиква страх на пазарите, което от своя страна води до верижна реакция.

Ще падне ли първата плочка от доминото

Така че въпросът, който вълнува днешните пазари, е коя ще бъде първата плочка от доминото, която ще падне. Някои смятаха, че това ще бъде Кипър, но пораженията там бяха своевременно ограничени. Второто предположение беше Гърция, но и там кризата беше потушена. Говореше се, че може да бъде и Италия. В последно време на преден план е Турция. Ако ситуацията в южната ни съседка се влоши, можете да бъдете сигурни, че финансовите пазари, подобно на азиатската криза, ще станат неспокойни по отношение на районите около Турция, което носи значителни рискове от „финансово заразяване“. Вече видяхме, че някои инвеститори като италианската банка Уникредит се освобождават от акции поради опасения, че те са изложени на риск в Турция. Според Банката за международни разплащания международните банки имат неизплатени заеми от 224 млрд. щатски долара към турски кредитополучатели, сред които 83 млрд. долара от банки в Испания, 35 млрд. долара от банки във Франция, 18 млрд. долара от банки в Италия, по 17 млрд. от Обединеното кралство и САЩ, както и 13 млрд. долара от банки в Германия. Това, което ще се случи, не може да бъде предвидено, но да вярваме, че подобна на азиатската криза не може да се случи отново, вероятно не е най-благоразумният възглед.