ЗЛАТО = ПАРИ? Прелюдия към един назряващ дебат

Споделете тази статия

Истински словесен дуел се разигра на 13 юли тази година пред Конгреса на САЩ. Рон Пол, републиканец от Тексас, постави един доста интригуващ въпрос пред председателя на Федералния резерв на САЩ: „Играе ли златото ролята на пари?“. Отговорът на професор Бернанке бе еднозначен и слабо аргументиран: „Не, златото не е пари, то е актив”. Редица други експерти днес считат златото и златния стандарт за „варварска“ реликва. Пазарът обаче явно не е съгласен с това твърдение – цената на златото продължава да чупи рекорди по-успешно дори от Майкъл Фелпс на олимпиадата в Пекин.

Златото винаги е играло ролята на пари през последните 6000 години независимо дали е било признато от управляващите или не. Още през 4 век преди Христа Аристотел определя петте характеристики на парите: те трябва да бъдат еднородни, лесно делими, преносими, да позволяват лесно съхранение и да имат собствена стойност. Гръцкият философ е пропуснал да отбележи, че парите не трябва да могат да се създават твърде лесно, например с помощта на печатницата, както е в наши дни. Всъщност, съвременните „книжни” валути, които не са обезпечени от реални активи, изпълняват ролята на пари от едва 40 години насам (ако изключим някои изолирани случаи преди това). За този период щатският долар, канадският долар, британският паунд и австралийският долар са загубили над 80% от покупателната си способност– с други думи, стока, купувана тогава за 100 валутни единици, сега струва 500. Дори символът на стабилност – швейцарският франк – е загубил около 30% от покупателната си способност (нека не забравяме обаче, че до 2000 година по закон всички франкове са обезпечени с минимум 40% златни резерви). За същият период златото пък се е покачило във всички тези валути с близо 600% (в някои валути повече, а в други – по-малко). И това далеч не представлява преклонение пред златото, а е резултат от пагубните икономически политики на лидерите на развитите икономики. Тоест, не златото е поскъпнало, а валутите са се обезценили. Явно „невидимата” ръка недвусмислено е посочила кое свободният пазар смята за пари. Но с какво златото е по-добро от сегашните книжни валути?

Алегория за селото, което се отказва от златото в полза на „икономическия прогрес“

Представете си малкото самоиздържащо се селце Утопия, където жителите по традиция използват златото като средство за размяна. Това означава, че златото е пари в Утопия. В таблица 1 са показани разменните съотношения между стоките, произвеждани в малката икономика на селцето.
Нека предположим, чепоради подобрени земеделски практики в рамките на 4 години жителите на селото успяват да удвоят реколтата при същите вложени време и енергия. При постоянно количество злато в икономиката (жителите са избрали златото като пари, тъй като количеството му не може да се увеличава произволно) увеличението на реколтата ще доведе до понижение на разменната стойност на пшеницата и картофите спрямо златото, както е показано в следващата таблица.
Поевтиняването сигнализира, че има по-голямо изобилие на пшеница и картофи и че тези две стоки са станали по-достъпни. Заради нарасналата производителност, жителите могат да освободят ресурси, които преди са били използвани в земеделието, и да ги пренасочат към други сектори на икономиката. Поевтиняването на пшеницата и картофите, измерена в злато, би увеличила рентабилността на сектори, където пшеницата и картофите са основна суровина, например животновъдството.

Естествено, животновъдите ще се възползват от спада в цените на пшеницата и картофите и ще увеличат стадата си. От друга страна, повишената производителност и конкурентоспособност на повечето производители ще измести по-неефективните производители, които ще бъдат принудени да излязат от пазара заради понижената си „рентабилност“. В резултат на това предлагането на пшеница и картофи ще се свие частично през идните години, освобождавайки ресурси за животновъдство.

Увеличеното търсене на пшеница и картофи от страна на животновъдите и намаленото предлагане заради по-ниските цени ще повиши цената на пшеницата и картофите в следващите години. В същото време цената на кравите, измерена в злато или други стоки, ще се понижи заради повишеното предлагане. След пет години таблицата за бартерите може да изглежда по следния начин:
Благодарение на сигналите на цените жителите на Утопия винаги могат да вадят достоверни заключения за търсенето и предлагането на стоки в селото им. Това гарантира, че увеличено потребление на ресурси ще има само ако предлагането се увеличи.
Разбира се, изменението на потребителските предпочитания също би имало отражение върху цените поради промяна в търсенето. Тази промяна обаче не може да доведе до покачването на всички цени в злато. Там, където търсенето нараства, цените ще се качат, а където търсенето пада – цените ще паднат. Когато количеството пари остава същото, инфлация не може да има – единственият начин да се качи една цена е да падне друга. Обаче когато производителността расте, цените падат, а покупателната способност на златото расте.
Предимството на златото е, че спестителите могат да си позволят повече сега. В края на краищата, това е главната причина хората да спестяват: консумират по-малко днес, за да консумират повече утре. Например през първата година жител на Утопия със спестявания от 150 унции злато може да си позволи една крава и 50 килограма пшеница, а през десетата година – една крава и 100 килограма пшеница.

Нека сега приемем, че в селото пристига Джон Майнард Кейнс (всяко съвпадение с исторически личности е случайност), който тъкмо е бил изгонен от друго село. Той обещава на жителите по-висок икономически растеж, ако те зарежат „варварската“ реликва, наречена злато, и заменят всички унции злато, които притежават, за напечатаната от него валута „фантастико“ в първоначално съотношение 1 към 1. При тази ситуация Кейнс се явява централна банка за икономиката на Утопия.
Ако приемем, че в Утопия златото в циркулация е било един милион унции, то към момента на преминаване от едната парична система в друга са създаде ни 1 милион „фантастики“. За да демонстрира превъзходството на неговата система, Кейнс веднага започва да си строи конюшня и тузарско имение. За да реализира тези проекти Кейнс наема работници и им плаща щедро във „фантастико“. През първата си година като централна банка Кейнс напечатва още 100 000 „фантастики“, за да може да плаща на работниците си и да закупи строителни материали.
Фермерите и животновъдите, които нямат такъв свободен достъп до новата валута като Кейнс, не могат да плащат на работниците си щедрите му заплати. При тези обстоятелства те започват да губят работна ръка. От друга страна работниците не могат да повярват какъв късмет са извадили с новата си работа и по-високото възнаграждение. Те започват да харчат излишъка от парите си в местната кръчма, в резултат на което кръчмарят наема още персонал, като предлага също по-добри възнаграждения от фермерите. Недостигът на работна ръка за фермерите, много от които също започват работа при Кейнс, неминуемо довежда до пониска реколта. Комбинацията от увеличението на паричната маса и по-ниска реколта довежда до сигурно покачване на цените на пшеницата и картофите, а оттам и на кравите в малко по-късен етап.
Кейнс (централната банка) успява да изкриви икономиката на селото спрямо своите потребителски предпочитания и в крайна сметка да доведе икономиката до пълен хаос. Създаването на нови пари изкривява икономиката на селцето, като пренасочва ресурси от едни сектори на икономиката към други само в резултат на едно решение на централната банка. Новите пари в икономиката на селцето водят и до инфлация, но те не достигат до всички жители на селото едновременно. Тези, които получават парите в самото начало на тяхното създаване, са най-привилегировани (Кейнс, работниците му, кръчмаря), тъй като паричната единица все още не е загубила от покупателната си способност. Останалите жители са ощетени, тъй като парите достигат до тях доста по-късно и по-бавно, а през това време цените са се повишили поради изкуствено създадената илюзия за повишено търсене в икономиката. С техните доходи те могат да си позволят по-малко жито, по-малко картофи, по-малко мляко и по-малко бира. За Кейнс, работниците му и кръчмаря книжните пари представляват „прогрес“, а останалите обедняват и гладуват. За да не умрат от глад, жителите най-вероятно ще трябва да си направят наденици от конете на Кейнс и да берат къпини от гората. Какъв прогрес! Фридрих Хайек, един от най-видните представители на Австрийската икономическа школа, неслучайно нарича тази политика „хляб за днес, глад за утре“.
Епилог със щастлив край за инвеститорите в злато

Преди 100 години дори самата мисъл за необезпечена валута би била посрещната с присмех, точно както днес се приема идеята за възстановяването на златния стандарт. Противниците на тази идея поддържат тезата, че икономика, основаваща се на златен стандарт, ще бъде силно дефлационна и няма да доведе до благоденствие, а точно обратното– до масова безработица и обедняване. Бърз поглед назад в историята обаче показва друго. През периода от 1870 до 1914 година, когато САЩ и Европа (дори България) са на златен стандарт, брутният вътрешен продукт на глава от населението е нараснал с около 90%, докато индексът на потребителските цени е спаднал с над 30%. Държавните бюджети са били балансирани (правителствата харчат според приходите си и не затъват в дългове), имало е свободно движение на капитали и периодът неслучайно се нарича „златна ера“.

Алън Грийнспан, бивш председател на Федералния резерв, наскоро коментира този период по следния начин: „Много хора, включително и аз, мислят, че населението е живяло доста добрe през този период на златен стандарт“.

Дали икономическата логика ще надделее над политическата твърдоглавост по отношение на златния стандарт е въпрос, на който няма еднозначен отговор. Едно е ясно обаче – все повече хора осъзнават скритото посегателство към техните спестявания, наречено „инфлация“, и избират единствената истинска форма на пари златото – за да съхранят покупателната способност на спестяванията си. И докато и от двете страни на Атлантика дълговата криза се задълбочава в комбинация с влошаващи се перспективи за възстановяване на световната икономика, инвеститорите установяват, че при тези обстоятелства най-надеждната защита за спестяванията е златото. Тоест, докато правителствата упорито поддържат „книжния“ си стандарт, хората постепенно преминават към златен стандарт.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2102.93 BGN/1Oz + 1.51 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.5792 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2102.93 BGN/1Oz + 1.51 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.5792 BGN/1Oz + 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Колко злато има в една космическа совалка ? Инфографика

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

5 универсални начина да разпознаете фалшива банкнота

Няколко начина да пестим пари докато пътуваме. Част 1- самолетни билети

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Препоръчани

Как да спестяваме правилно? Част 1.

Защо е важно да знаем разликата между волатилност и риск? Инфографика

Какао или злато – тежкият избор на Западна Африка?

Няколко начина да спестим пари докато пътуваме. Част 2 – настаняване

В Аризона златото и среброто отново са пари

Как да започнем да спестяваме в 7 стъпки ?

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Искате ли да получавате най-интересното от
Tavex на пощата си?

Станете автор
0 ПРОДУКТ