Има ли смисъл висшето образование в съвременния му вид

Споделете тази статия

Съвременният свят прави дебата за смисъла на висшето образование наистина интересен, а и доста сложен. Много често се среща позицията, че поради динамичността на технологиите и бизнес света, знанието остарява бързо – безспорен факт. От това някои наблюдатели стигат до заключението, че образованието в академичния си вид губи важност и че това, в което трябва да бъдат подготвяни младежите днес, са най-вече практически способности. От там и тезата, че системата на висшето образование не се справя – и няма да може да се справи – с новите предизвикателства.

Обобщенията са трудни и често неуместни

С една част от този аргумент съм съгласен. Наистина университетите не са особено подходящи за преподаване на практически способности. И наистина знанието остарява бързо. Но аргументът има поне две слабости. Първо, очевидна е презумпцията, че на университетите това им е работата – да подготвят за практиката. Смятам, че това не е точно така и ще се обоснова, че тяхната задача е друга. Второ, не мисля, че днес въобще можем да използваме понятие като “системата на висшето образование“. Заедно с експанзията и глобализацията на висшето образование през последните десетилетия, такава система вече де факто не съществува – съществува едно неимоверно разнообразие от институции, учебни планове и подходи на преподавателите. Има прекрасни университети и преподаватели, има много посредствени места, а има и много, в които не бих изпратил децата си да следват. За това ще опиша моята представа за това какво трябва да е качественото висше образование днес и как аз, като преподавател, разбирам работата си – без да твърдя, че това обобщава днешните практики. Както споменах, няма как десетките хиляди университети и стотиците хиляди преподаватели по света да бъдат обобщени. Но знам, че има университети и преподаватели, които разбират висшето образование по сходен начин.

Висшето образование не е подходящо за всеки

Нека първо уточня, че в никакъв случай не смятам висшето образование за задължително необходимо за всеки. В Германия например по-малко от половината младежи в една кохорта следват в университет или университет за приложни науки, останалите завършват професионално образование, което включва и теоретични, но най-вече практически компоненти. В държави без традиции в системата за професионално образование, неговата роля обикновено се поема от висше образование, приключващо с бакалавър. Мисля, че това е добре и за практически насочените младежи, и за университети, които иначе биха ставали все по-масови.

Няма нищо по-практическо от една добра теория

Добре, но за какво въобще да се занимаваме с теории? Студентите често ми задават този въпрос. Опитвам се да ги убедя с два прости цитата. Първият е на един бивш немски министър на икономиката, Гюнтер Рексрот, който през 90-те години казва, че бизнесът се случва в икономиката, а не в министерствата, което може да се перифразира, че практическите способности се научават в практиката, а не в университета. Вторият цитат е приписван и на Имануел Кант и гласи, че няма нищо по-практическо от една добра теория. Да, нито аз, нито колегите с по-практически предмети от моя можем да научим студентите на истински практически способности. Дори и в институция като моята, където професорите имат задължителен практически опит извън университета, този опит често вече е остарял заради динамичността,  която споменахме в началото. Но можем да представим на студентите най-различни теории за причинно-следствени връзки в реалността. Сблъскването с теориите има поне два ефекта. Първо, те предлагат интересни призми към често неразбираеми на пръв поглед реални феномени, а вникването в структурата на отделната теория винаги школува систематично мислене. Забелязвам в течение на следването, че усвояването на специфичната призма на икономическите теории дава на студентите един по-различен светоглед към актуални обществени теми, като например търговия или миграция. Второ, различните теории за определен феномен дават възможност за критични анализи и дискусии, за обмисляне на предпоставките и логическите стъпки, от които теориите се състоят. Така в рамките на дебата със състудентите и преподавателя, всеки може да изгради критично мислене, с помощта на което да оценява и пресява различните обяснения за реалността.

Многото данни не правят света по-ясен и по-прозрачен

А тези мъчителни количествени методи, от които много студенти се оплакват? Днес разполагаме с все по-огромни количества данни, които обаче сами по себе си в никакъв случай не правят света все по-ясен и по-прозрачен. Извличането на информация и знание от тях е съпътствано от развитието на все по-разновидни статистически методи. Така едни и същи данни могат понякога да доведат до различни и дори противоположни изводи, в зависимост от използваните в анализа методи. Извличат се корелации и каузалности, които често – понякога целенасочено, понякога неволно – водят до опасни манипулативни изводи в практиката, било то в ежедневния бизнес или в обществените дебати, формиращи институциите на бизнес средата. Без едно поне базово образование за триковете, свързани с такива методи, всеки може да допусне съществени грешки в преценките за действията си – и да се превърне в лесна мишена за манипулация от експерти или псевдо-експерти, чиито емпирични анализи не срещат коректива на критичното мислене, изграждано в процеса на висшето образование.

Има нужда от реформи, но не и от революция

Въпреки гореспоменатия проблем с недопустимите обобщения искам да спомена три реформи, които биха били необходими в повечето институти, които познавам. Първо, “зубренето“ на факти е отживелица, която не само не е необходима, но и вреди: изучаването на факти, които всеки има в телефона си, изземва от ценното пространство в учебните планове и оправдано събужда антипатии сред ученици и студенти към образованието като такова. Второ, модуларизацията на учебните планове крие опасността следването да се превърне в “лов за лесни кредити“ при избора на курсовете, като общият знаменател между отделните курсове се губи, ако студентът ги избере в неподходяща последователност или пропусне ключов курс. Трето, не трябва да се допуска конкуренцията между хилядите университети да доведе до инфлация на оценки, раздавани щедро от университети, борещи се за финансовото си оцеляване. За да се предотврати това са необходими още по-систематични и по-комплексни ранглисти, като прозрачност за качеството на дипломите, издавани от множеството институции.

Университетът подготвя не само специалисти, но и граждани

В заключение, университетът и висшето образование не са свързани само с изграждане на разбиране и критичност към теории и емпирика за специалиста. Понятието ”университет“ включва и идеала за едно всеобхватно образование. За мен важна задача на висшето образование е и да разшири общата култура на студента чрез хуманитарните специалности като история, философия и етика, да обогати и доразвие владеенето на чужди езици, както и чрез програмите за студентски обмен да влезе в общуване с различни култури. Относно последния аспект, мисълта на Александър фон Хумболт, че най-опасен е светогледът на онези, които не са видели света, е особено актуална в момента, както в Европа, така и в САЩ. Така че смятам едно така разбрано висше образование за изключително ценно. То дава задълбочени познания в избраната наука, предоставя на студента различни теоретични призми и методи, изгражда способността за критично мислене към тях и към емпирични анализи и така дава възможност на мисленето му да придобие комплексността, гъвкавостта и бързината, необходими днес. Но освен това и да бъде по-образован в общия си поглед към света. В епохата на надигащи се популизми, много от които се крепят на ирационални мисловни модели, на манипулиращо интерпретирани данни и на непознаване на чужди култури, образованието – на всички нива, не само висшето – е сред главните противовеси на тези сериозни заплахи за едно свободно общество.

проф. Стефан Колев, Университет за приложни науки Цвикау, Германия

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
0.00 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
0.0000 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Голямото зануляване

Балансът на ФЕД, неговото евентуално съкращаване и последствията за пазарите

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Как да спестяваме правилно? Част 2

Седем причини да посетите Тайланд

Препоръчани

Бежанската криза и крахът на социалната държава в Европа

Какво се случва с пазара на инвестиционно злато

Game of Gold или златото в настолните игри. Инфографика

Възходът в цената на златото продължава

Ниската инфлация и високото политическо напрежение изстреляха цените на златото и среброто нагоре

Дъблин – уиски, бира, леприкони и библиотеки.

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ