Какво се случва с цената на петрола?

Споделете тази статия

Това е може би въпросът, който най-често бива задаван на икономическите анализатори през последната половин година. След 2010 г. много експерти предвещаха края на ерата на евтиния петрол и обявиха диапазона между 90 и 110 долара за барел за „новата нормална цена“ на черното злато. И действително, аргументи в тази посока не липсваха – активна парична политика на централните банки, изчерпване на някои конвенционални находища, дълготрайна геополитическа несигурност. Дълго време единственият противопоказен индикатор беше мудното възстановяване на световната икономика и забавящият се икономически ръст на Китай. Всичко това се промени през последната половин година, в която суровият петрол изгуби над 50% от цената си.

Кой печели и кой губи от по-ниската цена?

Поевтиняването на петрола се очаква да има позитивен ефект върху българската икономика като цяло, тъй като страната ни е нетен вносител на енергийни суровини и в частност – на петрол. Въпреки че по-ниската цена означава и по-малко постъпления в държавния бюджет, еднозначна оценка на ефекта върху приходите от акцизи и ДДС е трудно да бъде дадена. Причината е, че потребителите ще пренасочат поне част от спестения разход за петролни продукти към потребителски стоки и услуги, които на свой ред ще бъдат обложени с ДДС – нещо, което не би се случило при други условия. Поради обезценяването на еврото, спадът в цената на петрола на международните пазари не може да бъде усетен в пълна степен от българския потребител. Така или иначе, по-евтиният петрол означава повече разполагаем доход за домакинствата, а и повече свободни средства за голяма част от родния бизнес.

Ниската цена на суровината може да има негативни проявления най-вече по отношение на финансовото състояние на петролните компании и също така – на страните-износителки на петрол. В много от тях приходите от продажба на суров петрол формират значителна част от държавния бюджет. Тъй като цената на петрола тръгна рязко надолу в разгара на кризата в Украйна, „слонът в стаята“ този път е не Иран, а именно Русия.

Спадът в цената на петрола доведе до нужда от серия бюджетни ревизии и сериозни бюджетни съкращения в страната, между които намаляване с 10% на бюджета на министерствата и подчинените им ведомства. В допълнение, Русия ще финансира част от годишния си дефицит за 2015 г. използвайки най-малко половината от своя „резервен фонд“. Последният възлиза на близо 6 трилиона рубли и е формиран в голяма степен благодарение на по-високата цена на петрола в предходни години. Този фонд формира и част от международните валутни резерви на страната, което означава, че и те ще намалеят допълнително. Руската икономика е особено уязвима на спада на цените на петрола поради неговата значимост като основен износен продукт, но далеч не е единствената, чиято фискална позиция зависи от неговата цена. Според някои изчисления, Русия има нужда от цена на петрола около 90 долара за барел, за да балансира бюджета си.

ОПЕК и „шистовия бум“ в САЩ

В периода между 2011 и 2014 г. средногодишната цена на петрола се движеше в унисон със средната цена необходима на страните от Организацията на страните-износителки на петрол (наричана по-често ОПЕК), да балансират своите бюджети. Между юни и октомври на миналата година петролът отстъпи на близо 20% от най-високите си нива за годината. Макар и значителен, този спад беше сравнително плавен и в унисон с някои от водещите събития и тенденции за периода:

Преустановяване на програмата на количествени улеснения на Федералния резерв на САЩ и обявен курс към „нормализиране на лихвите“;

Повишаващо се производство на суров петрол в някои от страните износителки, които не са членки на ОПЕК (и най-вече САЩ);

Влошаващи се перспективи и прогнози за растежа на световната икономика.

Истинският ценови шок в посока надолу, обаче, тепърва предстоеше. През ноември 2014 г. страните от ОПЕК решиха да не намаляват производството си на петрол, въпреки понижаващата се цена на суровината в резултат на формиралото се свръх предлагане. Основната причина за това решение бяха опасенията им за по-нататъшна загуба на пазарен дял, заради повишаването на производството в САЩ. В периода от началото на декември до края на януари, петролът загуби около 40% от стойността си преди срещата на ОПЕК, задържайки се трайно на цени около 50 долара за барел суров лек петрол.

В същото време, падащата цена на суровината означава, че все по-голяма част от страните от ОПЕК изпадат под чертата, която им е необходима, за да гарантират стабилността на своите бюджетите.

При сегашните ниски цени на петрола, като определящи за бъдещата цена на петрола се очертават два основни фактора:

Капацитетът на американските петролни компании да финансират своите бъдещи проекти и настояща дейност, в търсене на по-висок пазарен дял и реализиране на икономии от мащаба

Способността и готовността на страните-износителки на петрол (и най-вече Саудитска Арабия) да запазят обема на производството (въпреки негативните ефекти на ниските цени върху приходите в бюджета) за сметка на по-високи държавни дефицити и/или намаляващи вътрешни резерви.

Развитията от началото на 2015 г. подсказват, че дъното на цената на петрола най-вероятно вече е достигнато. В САЩ започна постепенно намаление на броя на платформите за добив, а някои от по-малките страни-членки на ОПЕК, както и някои от водещите частни компании в сектора, оказват натиск за свиване на производството на страните членки на организацията, с цел покачване на цените.

По този начин евентуални резки промени на цената са по-вероятни в посока поскъпване, отколкото в посока по-нататъшно поевтиняване. Едно е сигурно – борбата за пазарен дял в условията на неубедителна световна икономика и съответно ограничено търсене на петрол, ще бъде една от водещите истории на 2015 година.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2145.16 BGN/1Oz - 0.78 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
28.6879 BGN/1Oz - 0.01 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Седем причини да посетите Тайланд

Какво е биткойн?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Варшава – култура, архитектура и полъх от миналото

13 причини да посетите Исландия

Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Манипулира ли се инфлацията – Защо и Как?

Препоръчани

Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва

Как да пътуваме с големи суми пари в брой ?

Валят ли безплатни пари в света на криптовалутите? Интервю с Благовест Белев

Общество без пари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ