Добавете ценово известие

Какво се случва с цената на петрола?

Публикувано от Tavex в категория Златен вестник, Златен Вестник брой 10 на 01.02.2015
Цена злато (XAU-BGN)
4344,87 BGN/oz
  
- 52,49 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
51,33 BGN/oz
  
- 1,34 BGN

Това е може би въпросът, който най-често бива задаван на икономическите анализатори през последната половин година. След 2010 г. много експерти предвещаха края на ерата на евтиния петрол и обявиха диапазона между 90 и 110 долара за барел за „новата нормална цена“ на черното злато.

И действително, аргументи в тази посока не липсваха – активна парична политика на централните банки, изчерпване на някои конвенционални находища, дълготрайна геополитическа несигурност. Дълго време единственият противопоказен индикатор беше мудното възстановяване на световната икономика и забавящият се икономически ръст на Китай. Всичко това се промени през последната половин година, в която суровият петрол изгуби над 50% от цената си.

Кой печели и кой губи от по-евтиния петрол

Поевтиняването на петрола се очаква да има позитивен ефект върху българската икономика като цяло, тъй като страната ни е нетен вносител на енергийни суровини и в частност – на петрол. Въпреки че по-ниската цена означава и по-малко постъпления в държавния бюджет, еднозначна оценка на ефекта върху приходите от акцизи и ДДС е трудно да бъде дадена. Причината е, че потребителите ще пренасочат поне част от спестения разход за петролни продукти към потребителски стоки и услуги, които на свой ред ще бъдат обложени с ДДС – нещо, което не би се случило при други условия. Поради обезценяването на еврото, спадът в цената на петрола на международните пазари не може да бъде усетен в пълна степен от българския потребител. Така или иначе, по-евтиният петрол означава повече разполагаем доход за домакинствата, а и повече свободни средства за голяма част от родния бизнес.

Средна месечна цена на барел амеркански лек петрол от 2006 до 2015 г. в щатски долар.

Ниската цена на суровината може да има негативни проявления най-вече по отношение на финансовото състояние на петролните компании и също така – на страните-износителки на петрол. В много от тях приходите от продажба на суров петрол формират значителна част от държавния бюджет. Тъй като цената на петрола тръгна рязко надолу в разгара на кризата в Украйна, „слонът в стаята“ този път е не Иран, а именно Русия.

Вижте повече по темата: Скъп или евтин дизел ни очаква през зимата

Спадът в цената на петрола доведе до нужда от серия бюджетни ревизии и сериозни бюджетни съкращения в страната, между които намаляване с 10% на бюджета на министерствата и подчинените им ведомства. В допълнение, Русия ще финансира част от годишния си дефицит за 2015 г. използвайки най-малко половината от своя „резервен фонд“. Последният възлиза на близо 6 трилиона рубли и е формиран в голяма степен благодарение на по-високата цена на петрола в предходни години. Този фонд формира и част от международните валутни резерви на страната, което означава, че и те ще намалеят допълнително. Руската икономика е особено уязвима на спада на цените на петрола поради неговата значимост като основен износен продукт, но далеч не е единствената, чиято фискална позиция зависи от неговата цена. Според някои изчисления, Русия има нужда от цена на петрола около 90 долара за барел, за да балансира бюджета си.

ОПЕК и „шистовия бум“ в САЩ

В периода между 2011 и 2014 г. средногодишната цена на петрола се движеше в унисон със средната цена необходима на страните от Организацията на страните-износителки на петрол (наричана по-често ОПЕК), да балансират своите бюджети. Между юни и октомври на миналата година петролът отстъпи на близо 20% от най-високите си нива за годината. Макар и значителен, този спад беше сравнително плавен и в унисон с някои от водещите събития и тенденции за периода:

  • Преустановяване на програмата на количествени улеснения на Федералния резерв на САЩ и обявен курс към „нормализиране на лихвите“;
  • Повишаващо се производство на суров петрол в някои от страните износителки, които не са членки на ОПЕК (и най-вече САЩ);
  • Влошаващи се перспективи и прогнози за растежа на световната икономика.

Истинският ценови шок в посока надолу, обаче, тепърва предстоеше. През ноември 2014 г. страните от ОПЕК решиха да не намаляват производството си на петрол, въпреки понижаващата се цена на суровината в резултат на формиралото се свръх предлагане. Основната причина за това решение бяха опасенията им за по-нататъшна загуба на пазарен дял, заради повишаването на производството в САЩ. В периода от началото на декември до края на януари, петролът загуби около 40% от стойността си преди срещата на ОПЕК, задържайки се трайно на цени около 50 долара за барел суров лек петрол.

В същото време, падащата цена на суровината означава, че все по-голяма част от страните от ОПЕК изпадат под чертата, която им е необходима, за да гарантират стабилността на своите бюджетите.

Карикатура на Владимир Путин на пиедестал при цена на петрол от 120 долара за барел и горящ руска рубла, за да се стопли, при цена на петрол от 60 долара за барел.

При сегашните ниски цени на петрола, като определящи за бъдещата цена на петрола се очертават два основни фактора:

  • Капацитетът на американските петролни компании да финансират своите бъдещи проекти и настояща дейност, в търсене на по-висок пазарен дял и реализиране на икономии от мащаба
  • Способността и готовността на страните-износителки на петрол (и най-вече Саудитска Арабия) да запазят обема на производството (въпреки негативните ефекти на ниските цени върху приходите в бюджета) за сметка на по-високи държавни дефицити и/или намаляващи вътрешни резерви.

Развитията от началото на 2015 г. подсказват, че дъното на цената на петрола най-вероятно вече е достигнато. В САЩ започна постепенно намаление на броя на платформите за добив, а някои от по-малките страни-членки на ОПЕК, както и някои от водещите частни компании в сектора, оказват натиск за свиване на производството на страните членки на организацията, с цел покачване на цените.

Средна цена на петрол, необходима за балансиране на бюджетите на страните от ОПЕК за 2015 г.

По този начин евентуални резки промени на цената са по-вероятни в посока поскъпване, отколкото в посока по-нататъшно поевтиняване. Едно е сигурно – борбата за пазарен дял в условията на неубедителна световна икономика и съответно ограничено търсене на петрол, ще бъде една от водещите истории на 2015 година.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още