Турска лира: Хроника на един предизвестен крах

Споделете тази статия

Високата инфлация на местната турска лира вече се разглежда като естествено явление за южната ни съседка. Но през последните години увеличаването на паричното предлагане нарасна значително, което я превърна в неконтролируема. Независимо от ходовете на президента Раджеп Ердоган и назначаваните от него централни банкери, последиците за турската лира са негативни. За това спомогнаха както досегашните икономически политики, така и политическите назначения на въпросните централни банкери.

Съдейки по принципите на „Ердоганомиката“, покупателната способност на населението ще продължи да изпарява все по-бързо. Вече едва ли има някой в южната ни съседка, който да повярва на мантрата, че нарастването на индекса на потребителските цени някога ще спадне под 10%. Затова и жителите на страната ще продължат да се доверяват на златото, а не на действията или думите на управляващите, за да спасят активите си.

Началото на края на лирата

Голямата рецесия не разреши структурните проблеми в Турция. Напротив, след нейния край те бяха задълбочени от управляващите още повече. За последното десетилетие количеството лири в обращение се изстреля с невероятните над 700%, заради което фиаското на турската лира продължава.

Графика 1: Парично предлагане М2 в Турция

Източник: Турска централна банка

Турската централна банка продължи и да потиска основния лихвен процент. Той се сви от над 17% през 2008 г. до под 5% през 2014 г. Подобни стойности изглеждат „високи“ спрямо отрицателните равнища в Европа. Размерът на основния лихвен процент обаче зависи от икономическата конюнктура, а не от равнището в съседните страни. Даже и ставка от 17% е ниска, когато във финансовата система няма достатъчно реални спестявания, за да подкрепят подобен лихвен процент.

Комбинацията от изкуствено ниска лихва и скоростно увеличаване на паричното предлагане, винаги води до сриване на покупателната способност и икономическа криза. Първият от тези феномени вече се наблюдава; вторият едва ли ще е твърде далеч в бъдещето. Единственият начин да се избегне криза, предвид паричните и кредитни показатели, е инфлирането на лирата да продължи, което просто ще купи време сега за сметка на още по-тежка криза в бъдещето. Точно това се случи в началото на пандемията.

Както всяка друга централна банка, която може да провежда самостоятелна политика, и Турската централна банка се впусна в ускорено печатане на лири и допълнително понижаване на основния лихвен процент. От януари 2020 г. до началото на август 2021 г. паричният агрегат М2 (включващ пари в обращение, спестовните и срочни депозити, акциите, облигациите и взаимните фондове) се изстреля с впечатляващите 52% до исторически безпрецедентната стойност от 3,8 трлн. лири (430 млрд. долара), според данните на Турската централна банка. Основният лихвен процент беше понижен до най-ниската си стойност от 2018 г. насам.

Въпреки всички изкривявания и манипулации на индекса на потребителските цени, резултатът не закъсня. Между април 2020 г. и август 2021 г. той се покачи с над 22%. Това е особено негативна новина за южната ни съседка, където покупателната способност спадна с почти седем пъти от 2003 г. досега. За да спрат инфлацията, президентът Ердоган и подчинените му решиха да действат, както се оказва – грешно.

Графика 2: Индекс на потребителските цени в Турция

Източник: Статистически институт на Турция

Как управляващите в Турция разоръжиха страната срещу инфлацията…

Турската централна банка прие „лесния път“ и започна да разпродава валутни резерви. Според коментара на самия Ердоган, през последните две години страната е продала различни класове резерви в размер на 165 млрд. долара. Така Турската централна банка извърши една от най-големите разпродажби на активи в историята на централното банкиране, а запасите ѝ към началото на май 2021 г. спаднаха до 48,1 млрд. долара, след като през декември 2020 г. се понижиха до малко над 40 млрд. долара. Това е най-ниската им стойност от 2005 г. досега. Фактът, че в последствие те тръгнаха нагоре, не подобри фундаментално положението на страната.

В данните обаче има две уловки. Първата е, че централната банка оповестява брутните си резерви в чуждестранна валута. Нетните ѝ международни резерви обаче са драматично по-ниски. Към началото на април 2021 г. те се понижиха до едва 10,6 млрд. долара, спадайки с 2,1 млрд. долара само за седмица. Това е най-ниската им стойност от 2003 г.

Втората уловка е, че огромна част – над 60%, от брутните резерви в чуждестранна валута са резултат от суапове между централната банка (осигуряваща парични потоци в турска лира) и търговските банки (осигуряващи ѝ долари). До средата на февруари 2021 г. тя е осъществявала суапове в размер на 27 млрд. долара, след което те нарастват до 28,5 млрд. долара. Така тя е успявала да раздуе номиналния размер на валутните си резерви до въпросните над 40 млрд. долара.

В обяснение, това означава, че централната банка на практика не разполага с пълната сума на декларираните си брутни резерви, а само с около 40% от нея. Тоест тя е фундаментално изключително финансово нестабилна. Затова, когато през декември 2020 г. тя не поднови част от суаповете, официалните ѝ валутни резерви спаднаха изведнъж с 5 млрд. долара.

Но към този момент вече беше късно. Номерът се провали по поне два начина. Първо, въпреки този трик валутните резерви на Турция така и не покриха изискванията за адекватност на Международния валутен фонд. Това означава, че запасите ѝ в конвертируема валута не стигат за пълното задоволяване на падежиращите краткосрочно задължения на страната, а само за 80% от тях. В по-неизгодна ситуация са единствено Южна Африка и Египет. До това положение се стигна именно заради колосалните продажби на резерви в чуждестранна валута.

Второ, когато инвеститорите разбраха за неортодоксалния начин, по който централната банка завишава изкуствено резервите си, доверието им в нея се срина, което е от ключово значение за невъзможността на управляващите да спрат инфлацията на турската лира. Инфлация, породена от собствените им неправилни политики.

Резултатът е валутна катастрофа. От началото на 2020 г. Турската лира изгуби 30% от покупателната си способност спрямо долара, а централната банка – 58% от резервите си.

… и изгубиха битката срещу нея

Наджи Агбал беше назначен за гуверньор на Турската централна банка в началото на ноември 2020 г., за да се справи с инфлацията. Под неговото управление се наблюдаваше краткото свиване на паричното предлагане (граф. 1) и повишаването на основния лихвен процент, който се покачи с 11 процентни пункта до 19%.

Увеличаването на основния лихвен процент по време на висока инфлация е ход на председателя на Федералния резерв Пол Волкър. Така той овладя покачването на индекса на потребителските цени през 80-те в САЩ. Закратко и в Турция изглеждаше, че това ще доведе до стабилизиране на лирата. Но инвеститорите вече знаеха за фиктивните запаси на централната банка и масираното разпродаване на активи. Те бързо осъзнаха, че повишаването на лихвения процент в страна без адекватност на резервите е опасна икономическа политика и лирата отново пое по пътя надолу.

„Ердоганомиката“ не е хипербола или шега. Президентът в действителност следва собствена икономическа доктрина, според която не е нужно лихвите да нараснат за спирането на инфлацията. Нещо повече, Ердоган мрази приходите от лихва (по собствените му думи). Затова през март 2021 г. Агбал беше уволнен, а на негово място беше назначен Сахап Кавчиоглу с обещанието основният лихвен процент да бъде понижен.

Новината доведе до най-драстичния дневен спад в историята на турската лира, която при отварянето на борсите в понеделник се срина с 16%. След това валутата не се съвзе, а продължи да поевтинява. Напълно погрешните икономически политики на южната ни съседка я доведоха до ситуация, в която централната ѝ банка няма правилен ход. Независимо дали тя увеличава или понижава основния лихвен процент, турската лира губи покупателна способност. Разликата е единствено в скоростта, с която това се случва.

В края на 2020 г. президентът Ердоган обеща, че инфлацията в Турция ще спадне под 10% през тази година. Но през април тя се изстреля със 17,4% (най-бързото ѝ нарастване от 2019 г. досега) след ръст от 16,9% през март. Изправена пред тези реалности, самата централна банка завиши очакванията си за 2021 и 2022 г. до съответно 12,2% (спрямо 9,4% в предишния доклад) и 7,5% (спрямо 7%).

Златото: естественото спасение на турците

Дирижираното заличаване на покупателната способност на валутата води до „бягство към сигурна стойност“. Тази сигурна стойност за жителите на Турция се гарантира от златото.

Заради мерките срещу коронавируса, Капалъ чарши в Истанбул беше затворена неколкократно през миналата година. Когато отвори в началото на лятото, златото от нея моментално беше изкупено. Оценката на Асоциацията на продавачите на злато в Истанбул показва, че само за денонощие е изкупено злато за 7 млрд. долара от частните граждани.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

110 лв.Продайте: 101 лв.

Масовите покупки на злато продължават да се наблюдават. Само в рамките на две седмици на ноември 2020 г. например турците са купили чуждестранна валута и злато за още 4 млрд. долара. Така количеството от жълтия метал, притежавано от частни лица в Турция, надхвърли 5 хил. тона. А данните на Агенцията за банков надзор показват, че депозитите на местните жители, обезпечени в злато, се изстрелват до 260,1 млрд. лири (31,5 млрд. долара) към март 2021 г. – ръст от 120% спрямо януари 2020 г., когато обемът им е 14,3 млрд. долара. От началото на 2019 г. покачването им е от 300%.

Сходни динамики се случват и на Истанбулската фондова борса. Те отразяват засиления институционален интерес към златото. Прави впечатление, че от втората половина на 2020 г. се засилва сериозно както вносът на злато на борсата, така и изтъргуваните обеми.

Графика 3: Внос, изтъргувани количества злато и дял на сетълмънта на Истанбулската фондова борса

Източник: Takasbank, Borsa Instanbul, собствени изчисления

По-важното обаче е, че сетълмънтът, т.е. сделките, по които в действителност се извършва доставка на златото, се покачва драстично. В миналото той рядко надхвърля 80% от транзакциите и обикновено се движи около 60%. От втората половина на миналата година рядко пада под 90%. Казано иначе, турците не спекулират със златото. Те искат да го притежават физически.

Икономическата история е пълна с примери на държави, чийто управляващи са печатали пари до пълния колапс на икономиката и обедняванетофа на населението. Най-тежките хиперинфлации, включително двата епизода в България през 1991 и 1997 г., могат да се видят в известната таблица на Стив Ханке и Никълъс Крус. Турция с всеки следващ ден се доближава до влизане в този клуб на провалите.

Същевременно местното население продължава да купува все повече от единствения актив, който предпазва хората от грешните икономически политики – златото. То е толкова почитан актив, че президентът Еродган призова турците да го продадат, за да подкрепят лирата. Едва ли някой се е вслушал в молбата му.

 

Статията е публикувана в „Златен вестник“ 16

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
3034.11 BGN/1Oz + 0.03 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.5351 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Депозит - Tavex
06.08.2021, 17:10

[…] Вижте повече по темата: Турска лира: Хроника на един предизвестен крах […]

Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
3034.11 BGN/1Oz + 0.03 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.5351 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Препоръчани

Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Най-големите български банки спират приемането на срочни депозити: Какво означава това

Проучване: Централните банки ще продължат политиката на изкупуване на злато

Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

8 причини да инвестираме в злато

Как добивът на злато прави България по-богата

Стабилност чрез изкупуване на злато: Москва не вярва на долари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ