Златото – спасителят на покупателната способност при кризи

Споделете тази статия

Във всяка рецесия потребителите масово започват да търсят инструменти, съхраняващи покупателната им способност. Тук ще разгледаме най-популярните такива и кои фактори пораждат ценовите им динамики

 

Хората често се замислят за инструменти, с които да запазят покупателната способност на средствата и спестяванията си, когато икономическа рецесия вече започне. Разбира се, оптималният вариант е изготвянето на индивидуален финансов план още преди доходите да са застрашени, но и закъснелите приготовления са по-добри от нищо.

Тук ще разгледам представянето на златото по време на рецесии и пазарни балони и ще го сравня с популярните активи, към които се насочват индивидите: държавни ценни книжа, имоти, акции и валута, за да видим какво ни показва историята за движенията на инструментите и дали можем да се поучим от нея.

Целта при съхраняването на покупателната способност е тя да бъде запазена за дълъг период на време. Когато съответният инструмент се търгува изтъргуван моментално при постигната доходност, действието се нарича спекулация. Повечето хора обаче не са спекуланти, а се интересуват от това как средствата им днес да се търгуват при по-висока цена след по-дълъг период от време.

Акцентът ще е върху инструменти от последните три десетилетия, но ще обясня и какво стои зад динамиките на различни алтернативи.

Фиатни пари

Съхраняването на пари – независимо дали в банков депозит, или в кеш – е сред най-масовите форми на спестяване. Данните на Българската народна банка показват, че към края на август тази година депозитите на домакинствата са достигнали 58 млрд. лв. спрямо 51,5 млрд. лв. към края на 2018 г. Темпът на покачване спрямо август 2019 г. е 7,9%, което означава, че въпреки кризата българите продължават да съхраняват пари в брой.

За размера на сумите, скътавани „под дюшека“, само може да се спекулира, но вероятно те не са никак малки, както става ясно от случаите, при които измамени хора, най-вече възрастни, дават суми в кеш на представили се за техни близки престъпници.

Спестяването на фиатни пари в кеш носи огромен минус – тяхната покупателна способност ерозира заради инфлирането на валутите от страна на централните банки. Спестявания в левове, направени през средата на 90-те годни и по-рано, днес са напълно унищожени от хиперинфлацията – от май 1990 г. до края на септември 2020 г. инфлацията в България е грандиозните 469407,3%, според Националния статистически институт.

Но ако българин е спестил 10 хил. лв. на 1 януари 2001 г., т.е. след като левът вече е свързан към еврото, днес инфлацията ще е унищожила 93,6% от тяхната покупателна способност. Това означава, че сега той ще може да си купи стоки и услуги за едва под 700 лв. В действителност инфлацията е много по-голяма, защото индексът на потребителските цени не включва цените на всички видове стоки в икономиката.

Но подриването на покупателната способност не е феномен, ограничен единствено до българския лев. Всички валути по света се обезценяват, което е особено вярно след всяка криза. Причината за това е увеличаването на паричното предлагане, за да се посрещнат разходите на управляващите.

Графика 1: Хармонизирани индекси на потребителските цени в САЩ, Швейцария и еврозоната

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

На пръв поглед може да изглежда, че в хода на самата криза фиатните пари поскъпват леко. Причината за това обаче е свиването на кредитирането, което води до понижаване на количеството парите в обращение. Същевременно печатането от страна на водещите централни банки има нужда от известно време, за да се отрази върху цялата икономика.

Казано иначе, фиатните пари не са особено подходящо средство за дългосрочно спестяване. Това е особено вярно на фона на безпрецедентното инфлиране на валутите от март 2020 г., когато светът изпадна в криза, причинена от мерките срещу коронавируса.

Недвижими имоти

Друга любима форма на спестяване на българите са недвижимите имоти. От една страна, те са физически актив, който освен това има безспорна полезност. От друга, имотът може да се използва за генериране на допълнителни доходи, например като се отдава под наем. Същевременно у много хора битува усещането, че цената на едно жилище никога не пада, даже и по време на криза. Привидно така имотите наистина са изключително добър актив. Да видим дали това е така.

Графика 2: Индекси на цените на жилищата в България от 2005 г.

Източник: Национален статистически институт

От графиката се виждат поне няколко неща. Но преди те да се анализират, трябва да съпоставим ценовите индекси със средата по отношение на кредитите.

Графика 3: Лихви и обеми на ипотеките в евро и лева

Източник: Българска народна банка

От графиката е видно, че изстрелването на лихвата по жилищните кредити от 8,5% до 11%, което е ръст от 29%, води до значително по-голям процентен спад на ипотеките, но и до срив на цената на имотите от също 30%. Така Голямата рецесия доказа, че цените на жилищата могат да се понижават, при това значително.

Нещо повече, след нея те не се върнаха на равнищата си от 2009 г., въпреки че днес лихвите по ипотеките са трикратно по-ниски, отколкото бяха тогава. Сега цените на имотите са с 12,5% по-ниски, отколкото бяха по време на пика си. С други думи, хората, които са инвестирали в жилища в разгара на имотния балон, биха изгубили част от инвестицията си, ако ги продадат днес. При това, тук говорим само за покупко-продажба на имота, без да се включват всички разходи за поддръжка, ремонти и обзавеждане, които в сравнение с други инвестиционни активи са огромни.

Същата динамика отново се наблюдава и на глобалните пазари: Великобритания, еврозоната и САЩ. На нито един от тях индексът на цените на имотите не е достигнал равнището си от преди кризата.

Графика 4: Индекс на цените на имотите във Великобритания, САЩ и еврозоната

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Казано иначе, имотите са актив, който се влияе значително от кризите. Всъщност ако видим данните за САЩ, тяхната цена се е надувала преди всяка от кризите през 1974, 1980, 1990, 2007 и 2020 г. и винаги в разгара им се е понижавала. Единствено при дотком балонът стойността на имотите не спада, защото тогава инфлирането на долара е насочено основно към фондовите пазари.

Фондови борси

Обемните, търгувани на българската фондова борса, са пренебрежими в сравнение и с размера на депозитите, и с размера на регулираните пазари в развитите икономики. Може да се каже, че почти никой българин не влага средствата си във фондовата борса.

Ако разгледаме водещите индекси в САЩ, е видно, че от 1990 г. те нарастват около пет пъти: Dow Jones Industrial Average се покачва от 5772 преди кризата от 1990 г. до 27098 пункта към началото на ноември 2020 г., а S&P 500 от 727 до 3269 пункта през същия период. На теория това изглежда като доста добър вариант за запазване на стойност.

В действителност обаче борсите също търпят удар във всяка една криза. Същевременно влагането на пари в акции или в индекси изглежда много примамливо, когато пазарите се изстрелват, но при честите сривове инвеститорите, ако не разбират фундаментите, често започват да разпродават активите си и да регистрират загуби, тъй като са изключително податливи на психологическо въздействие.

Както и недвижимите имоти, борсите се влияят изключително много по време на кризи. Ето представянето на индекса S&P 500 при някои от рецесиите от средата на миналия век досега:

Таблица 1: Индекс S&P 500 спрямо цената тройунция злато и сребро по време на кризи

Период S&P 500 Злато Сребро
21.09.1976 – 06.03.1978 -19,4% 53,8% 15,2%
28.11.1980 – 12.08.1982 -27,1% -46% -66%
25.08.1987 – 04.12.1987 -33,5% 6,2% -11,8%
16.07.1990 – 11.10.1990 -19,9% 6,8% -11,8%
17.07.1998 – 31.08.1998 -19,3% -5% -9,5%
27.03.2000 – 09.10.2002 -49% 12,4% -14,4%
09.10.2007 – 09.03.2009 -56,8% 25,5% 1,1%
10.05.2011 – 03.10.2011 -19% 9,4% -19,1%
19.02.2020 – 14.04.2020 -16% 7,5% -16,1%

 

Източник: Goldsilver; собствени изчисления

Но освен волатилността на фондовите пазари и риска от маниакално купуване или паническо продаване на акции, през Голямата рецесия от 2008 г. и най-вече по време на кризата, започнала през 2020 г., регулираните пазари показаха и друга слабост: те вече не отразяват представянето на компаниите от реалната икономика, а зависят изцяло от действията на Федералния резерв в САЩ и на Европейската централна банка на Стария континент. Тази теза беше доказана и в анкета на Bank of Montreal.

Това означава, че пред фондовите пазари има само един път, ако централните банки спрат да печатат: надолу.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

107 лв.Продайте: 98 лв.

Държавни ценни книжа

Държавните ценни книжа все повече се делят на два лагера: облигации с нулева или отрицателна доходност и облигации с твърде висока доходност, за да си струва да се инвестира в тях. Развитите икономики без изключение попадат в първата група. Това означава, че инвеститорът гарантирано ще изгуби покупателна способност, когато облигациите падежират. Тук се намира и България, чийто 10-годишни ДЦК носят доходност около 1% към 2020 г.

Но през Голямата рецесия лихвата по десетгодишните облигации на страната нарасна до 8,1%, което означава, че тя е надхвърлила натрупаната инфлация през десетгодишния период. А дали една страна ще плати поетите си задължения се вижда от начина на управление на публичните ѝ финанси и паричното предлагане.

Във втората група са страни като Турция, чиито лихви се движат между 6 и 21% от 2010 г. насам. Рискът обаче е, че финансовата ѝ система се намира в състояние на галопираща инфлация, което означава, че в този случай инвеститорите ще получат гарантирано свиване на покупателната си способност при падежа на инструментите.

Казано иначе, държавните ценни книжа не се представят непременно добре в периоди на криза. Нещо повече, заради огромното печатане на пари от централните банки по света, те много трудно успяват да донесат доходност, надхвърляща подриването на покупателната способност от страна на инфлацията.

Злато

Независимо от кризите – или по-скоро благодарение на тях, – цената на златото се покачва от 364,5 долара за тройунция през май 1990 г. до 1878 долара за тройунция към началото на ноември 2020 г. Това е ръст от 5,1 пъти, който изпреварва покачването на фондовите борси и срива на покупателната способност на парите. За последните пет десетилетия ръстът му е още по-впечатляващ – 30 пъти.

Но както видяхме по-горе, не е достатъчно да се каже, че златото поскъпва, за да се определи като добър пазител на стойността. Благородният метал всъщност поевтинява по време на кризите в западния свят през втората половина на 80-те и началото на 90-те години на XX в., въпреки че се покачва при всички други рецесии, след като доларът е развързан от него през 1971 г. Тези динамики трябва да се обяснят.

Както и при останалите активи, цената на златото зависи в немалка степен от действията на централните банки. След петролните кризи от средата на 70-те години, които изстрелват цената на златото над всички други видове активи, САЩ са в състояние на галопираща инфлация.

Таблица 2: Представяне на различни инструменти за съхраняване на стойност между 1973 и 1979 г.

Инструмент Абсолютна стойност в началото на периода Абсолютна стойност в края на периода Процентно изменение
Щатски долар (индекс на потребителските цени, в пункта) 42,7 76,9 -80%
Британски паунд (индекс на потребителските цени, в пункта) 10,2 27,55 -170%
Dow Jones Industrial Average (в пункта) 6104 2845 -53,4%
S&P 500 (в пункта) 708,9 366,24 -48,3%
Жилище в САЩ (ценови индекс, в пункта) 69,2 83,2 20%
Нетна лихва по депозит в САЩ (лихва минус годишната инфлация) 1,15% 6,03% N/A
Нетна лихва по 10-годишни американски ДЦК (лихва минус годишната инфлация) 1,01% 2,1% N/A
Злато (долара за тройунция) 63,84 459 618%

 

Източници: Macrotrends, Световната банка, Федерален резерв на Сейнт Луис, собствени изчисления

За да я спре, председателят на Федералния резерв Пол Волкър изстрелва основния лихвен процент до над 20%. Това сработва: темпът на срив на покупателната способност се понижава. Но увеличаването на лихвата, води до срив на депозитната система в страната и крах на фондовите пазари.

Последният път, когато лихвата в САЩ е относително висока, е през 1990 г., когато настъпва и глобална рецесия. От тогава до днес тя трайно се понижава, което хронично надува балони в икономиката – технологичен, имотен, балон на държавните ценни книжа.

С малки изключения, от 2009 г. основния лихвен процент в страната е 0,25%, което е рекордно ниска стойност. През същия период след 1981 г., Федералният резерв увеличи драстично печатането на долари, което ускори темпа на ерозия на покупателната им способност.

Същите действия предприе и Европейската централна банка след 2008 г., с тази разлика, че тя дори не се опита да увеличи основния лихвен процент, който е отрицателна величина, или да спре инфлирането на еврото. Това се наблюдава и в Япония, където пък основният лихвен процент е 0% от 1999 г. насам (с много кратки прекъсвания).

Графика 5: Историческа спот цена на златото и рецесиите (в сиво)

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Както е видно, действията на централните банки по света, които са почти идентични, водят до един и същ ефект – те обезценяват валутата спрямо благородния метал, независимо за кои пари говорим. Всъщност всички водещи валути по света са с подрината покупателна способност в сравнение със златото, а не само щатския долар.

Графика 6: Цени на долара, еврото и британския паунд спрямо златото

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Така политиките на водещите централни банки създават предпоставки за растеж на цената на златото, която се наблюдава при всяка криза, независимо от търсенето. Например през първите три тримесечия на 2020 г. потреблението на злато се срина до най-ниската си стойност от 2009 г. досега според данните на World Gold Council, а металът се изстреля до най-високата си стойност в историята. А по всичко личи, че ръстът му ще продължи.

Причината е, че централните банки днес не могат нито да спрат да печатат пари, нито да увеличат основния лихвен процент. Всяко от тези действия ще срине икономиката: лихвата по държавните дългове ще нарасне, лихвите в частния сектор ще се изстрелят, което ще взриви балоните, а липсата на новонапечатани пари ще срине фондовите пазари, което е политически неприемливо.

Така самите управляващи все повече бетонират позицията на златото като най-доброто средство за съхраняване на стойността по време на криза – в хода на разразилата се през 2020 г. коронакриза и на всяка следваща.

Автор: Даниел Василев

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2953.39 BGN/1Oz - 1.75 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.3567 BGN/1Oz - 0.04 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2953.39 BGN/1Oz - 1.75 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.3567 BGN/1Oz - 0.04 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ