Британски суверен – златна монета, над която слънцето не залязва

Златният британски суверен е най-популярната и търсена инвестиционна монета от Острова днес. Той не просто става свидетел на зенита на Британската империя преди Първата световна война, но и изобщо го прави възможен. Причината – златният суверен е в основата на паричната реформа, осигурила финансовата стабилност на страната от началото на XIX в. Нещо повече, това е една монетите еталон за „златен стандарт“.

Заради значимостта на суверена, той се сече от владетелите през изминалите два века и продължава да циркулира като законно платежно средство до ден днешен. Най-дълго управлявалият монарх в британската история – кралица Елизабет II, беше представена на гърба на монетата с цели пет различни портрета. Общият им тираж е над 80 милиона броя. Наследникът ѝ крал Чарлз III по всяка вероятност ще продължи със сеченето му.

Тук ще разгледаме какво представлява златният британски суверен, как и защо се появява отново в началото на XIX в. и кое го превръща в толкова значима монета, произвеждана и търсена и в наши дни. Защото тази златна монета се появява още преди над 500 години, но съвременният ѝ вид е оформен преди „едва“ два века.

Англия без златния стандарт: Голямата инфлация при Наполеоновите войни

В края на XVIII в. Великобритания се включва във войната срещу Франция и подхожда както при всеки конфликт от епохата – финансира разходите си чрез заеми. Но бързо става ясно, че няма да може да издържи финансово, като само между 1793 и 1798 г. националният ѝ дълг се удвоява. Интересното е, че почти по същото време новият революционен режим във Франция вече е банкрутирал в може би първата хиперинфлация в историята. Това развитие значително подпомага възкачването на трона на Наполеон Бонапарт, както коментирахме в статията за друга популярна златна монета – френският франк.

Вижте повече по темата: Френски франк – златната монета, движила европейската търговия

Златото винаги е било гарант на личната финансова стабилност и ограничаващ фактор пред правителствените разходи. Когато дълговете нараснат, кредиторите получават плащания в злато и когато резервите на една страна свършат, тя фалира. По този път поема и Bank of England. Заради външните и вътрешни заеми, запасите ѝ от злато спадат до едва 20% още в края на 1795 г. Частните банки пък са заплашени от банкова паника заради страховете от френска атака. Затова през февруари 1797 г. Великобритания излиза от златния стандарт, а две години по-късно е въведен и подоходен данък.

Но това само влошава проблемите на Великобритания. Тя продължава да покрива разходите си чрез заеми. Огромна част от заетите средства са „нефинансирани“ – правителството не ги получава от данъци или по друг канал. Нещо повече, техният дял от общите кредити расте значително – от под 20% до почти 80% към 1808 г. Основният им купувач е Bank of England, а този дълг е финансиран чрез печатане на пари, т.е. посредством инфлация. Много сходен механизъм наблюдаваме и днес в Европа.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Количеството пари в обращение се изстрелва от 10,3 млн. паунда през 1797 г. до 27,25 млн. паунда през 1815 г. – ръст от 163%. Резултатът е скоростно покачване на потребителските цени и опасения за политическата стабилност от управляващите. В отговор на това цената на златото във Великобритания също расте бързо, защото хората вярват на физическото злато. Покачването ѝ на свободните пазари е от над 20%, въпреки че официално стойността му е фиксирана още от сър Исак Нютън на 4,25 паунда за тройунция.

За да разберат причините властите поръчват един от най-известните разследвания в паричната история – това на Комитета за златото. Документът от разследването, публикуван през 1810 г., препоръчва връщане към златния стандарт. Самата Bank of England иска същото от парламента многократно през миналите години.

Вторият живот на златния британски суверен

Към началото на XIX в. най-популярната златна монета в империята е гвинеята. Идеята при дебюта ѝ два века по-рано е бил тя да се равнява на един паунд или на 20 сребърни шилинга. С поскъпването на златото спрямо среброто във времето, стойността ѝ на моменти нараства до 30 шилинга. Гвинеите се произвеждат от 8,3 грама 22-каратово злато, съответно съдържат 7,7 грама от жълтия метал.

Подобни флуктуации не са популярни сред публиката. Властите откриват, че:

Има всеобщо желание сред населението за златни монети от 20 и 10 шилинга, вместо гвинеите, половин гвинеите и сребърните седем шилинга.

Затова през 1816 г. властите се заемат да създадат нов стандарт, при който един паунд се равнява на 20 шилинга. Но той трябва да е повече от златна монета. С нея Великобритания трябва да демонстрира на света мощта си като победител в Наполеоновите войни (1804 – 1815 г.) и като империята, над която слънцето не залазва. Връщайки се към корените си, те откриват най-подходящия начин да покажат всичко това чрез една монета – британският суверен.

Оригиналният британски суверен на Хенри VII

След войната на розите, Хенри VII се възкачва като победител на английския престол. Сред целите му са задачата да обедини страната и да затвърди позицията ѝ в международните отношения. Четиринадесет години след коронацията си, през 1499 г., той създава златна монета, с която да демонстрира и двете – суверенът.

Името ѝ идва от самия владетел, изобразен на лицевата ѝ страна седнал на трона със символите на властта – корона и жезъл. На гърба е представен гербът, заобиколен от обединената английска роза. Монетата е масивна за времето си, с диаметър от над 4 см, тегло от 15,5 грама злато и изключително високата чистота от .958 или 23 карата. Освен това оригиналният суверен е изключително иновативен за британската парична история, защото е:

• Първата монета със стойност от един паунд;
• Най-голямата златна монета, емитирана в Англия, към момента на създаването си;
• Първата монета, изобразяваща реалистично владетеля;
• Монетата с най-висока чистота.

Един паунд не звучи като значителна сума. Но преди пет века той е бил заплатата на занаятчия за три месеца, а на слуга – за една година. Вероятно немалка част от англичаните по това време никога не са виждали суверена на живо. Но той бил символ на царската власт, циркулиращ сред богатите, управляващите и търговците, а чрез тях – и в цяла Европа. Превръща се в такава емблема на стабилността и монархията, че, макар Хенри VIII да понижава чистотата му до 22 карата, което става стандарт за паричните системи в англоезичния свят и до днес, през следващите два века се сече от всички владетели, преди да бъде трайно заменен от гвинеята през XVII в.

Раждането на суверена, познат днес

Това е причината през XIX в. властите да се върнат към миналото и към суверена като знак на стабилността и постиженията. Както предшествениците си, неговата чистота е 22 карата, но съдържа 7,31 грама чисто злато. Това е по-малко и от оригиналния суверен, и от гвинеята, а причината е била да се изравни неговата стойност от един паунд с 20 шилинга.

Подобаващо, въвеждането на британския суверен стартира с гигантско парично начинание – Голямата подмяна на монетите. Това е втората подобна операция в британската история, а последната е извършена над век по-рано, когато Уилям III претопява ръчно отсечените сребърни шилинги. В хода ѝ е претопено огромно количество гвинеи, за да се произведат новите пари.

В наличност

Британски златен суверен Елизабет II, 2022г.

Продаваме 1462,00 лв. 1161 1161,00 1462 1462,00

Купуваме 1161,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Създаването на златния суверен е не просто нова глава във финансовата история на Англия. С него се ражда най-произвежданата и популярна монета британска монета, която още се сече без промяна на стандартите. Нещо повече, днес той се произвежда по най-конкретния стандарт на света. Според Royal Mint съдържанието на чисто злато в него е гарантирано до пет единици след десетичната запетая. През следващите двеста години суверенът ще се използва по целия свят и ще види най-големия възход в историята на империята, като златният стандарт ще гарантира нейната устойчивост.

Дизайн на златния британски суверен

Първият суверен дебютира през 1817 г. На лицевата му страна е Джордж III, чийто профил гледа надясно. Традицията при тези монети е кралете да се представят само в профил, който е обърнат в обратната посока спрямо лика на предшественика им. Това означава, че когато започнат да се секат монети с настоящия крал Чарлз III, той би следвало да гледа наляво.

На гърба на първия суверен е изобразена сцената Св. Георги и дракона, дело на скулптура Бенедето Пистручи. Когато го представя на Royal Mint през 1816 г., тя е толкова детайлна, че майсторите в монетния двор не успяват да произведат стоманените матрици, с които се секат монетите. Затова италианецът ги изработва сам. Както се вижда, светецът държи само част от копие. Предполагаемо то се е счупило, защото двубоят е в разгара си. Четири години по-късно копието е заменено от къс меч и повече не се променя.

Освен тази промяна, изображението не търпи много значими изменения. Едно от тях е премахването на кичурите коса, които се веят зад шлема на светеца. Те обаче „се завръщат“ в последствие, но не се наблюдават винаги. Например при Елизабет II косата присъства на монетите, сечени до 2009 г. След това Royal Mint решава да използва променения дизайн от края на XIX в. и тя вече не фигурира.

Само два пъти самото изображение на светеца е било заменяно. Тимъти Нод разработва авторски дизайн в началото на XX в. На него светецът, замахващ с меча си срещу звяра, е представен в средновековни доспехи и шлем. То се използва на монети единствено през 2005 г. Седем години по-късно монетата отново има уникален дизайн, на който Св. Георги пробожда дракона с копие. Той е представен за диамантния юбилей на Елизабет II и са произведени само 750 хил. броя.

Присъствието на кралския герб върху монетата

Гербът на Великобритания се появява върху златния суверен за пръв път през 1825 г., по поръчка на крал Джордж IV. Пет години по-късно той е осъвременен от Уилям IV, а през 1838 г. е обновен отново при Виктория. Автор и на трите дизайна е Жан Батист Мерлен от Парижкия монетен двор.

Новият облик не се радва на популярността, която има изображението на Св. Георги, който е светецът покровител на Англия. Затова в началото на 70-те години на XIX в. той е върнат на гърба на монетите, включително на специалното издание от 1887 г., произведено по случай златния юбилей на кралица Виктория. При направата им финансовият министър посочва, че изображението на Пистручи е:

Белязано от традицията и препоръчано, заради изключителната си красота.

Въпреки че все още понякога се използва гербът (включително на монетите на Елизабет II от 2022 г.), от края на XIX в. емблематичният дизайн на Св. Георги и дракона се използва до днес. Той краси суверена от над два века и се използва от всеки един монарх на Обединеното кралство през XX в. Може да се каже, че изображението е устойчиво като самият суверен, който също не променя характеристиките си.

Други номинали на суверена

Отново към началото на 20-те години на XVIII в. започват да се произвеждат суверени с номинал от два паунда (13,324 грама чисто злато) и пет паунда (33,3720 грама). Рядко използвани за разплащания, те не се секат редовно и тиражите им по правило са ограничени. Оригиналните 5-паундови монети, произведени при управлението на Джордж III, също са по-скоро колекционерски, отколкото употребявани като законно платежно средство.

Освен тях се секат и монети с номинали от четвърт и половин паунд, включително и в наши дни. Последните също са представени през 1817 г. и имат относително висок тираж. Освен разликата във физическите характеристики и съдържанието на чисто злато от 3,6575 гр., монетите с номинал от половин суверен първоначално изобразяват герба, вместо Св. Георги и дракона, но светецът ще се наложи и върху тях.

В този анализ разглеждаме само на монетите с номинал от един суверен. Те са достъпни в много по-голямо количество от другите номинали и са най-популярният вид суверени.

Главната монета на света: британският суверен през историята

Златният суверен е законно платежно средство между 1817 и 1814 г. През този период от различните му деноминации са отсечени над един милиард монети. За сравнение, произведени са „само“ около 600 млн. броя френски франка, а той е сред най-разпространените платежни средства в континентална Европа.

Вижте повече по темата: Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

В зенита на Британската империя, суверенът се използва като платежно средство в повече от 30 държави, покриващи по-голямата част от земната повърхност към този момент. Нито една друга монета в човешката история не е използвана по-мащабно.

Благодарение на стабилността на златния стандарт и суверена в частност, през този почти един век британците се радват на невиждано нарастване на стандарта на живот. Данните на Bank of England показват, че равнището на цените се понижава с 30%, докато реалните заплати се покачват почти три пъти. Британците никога повече не изпитват подобна стабилност на личните финанси. За последния век реалните заплати се покачват само два пъти.

Краят на суверена и световните войни

Парадоксално, използването му е спряно поради точно обратната причина на тази, за която е създаден. След като гарантира финансовата стабилност на страната в продължение на един век, суверенът спира да е законно платежно средство с встъпването на Великобритания в Първата световна война на 4 август 1914 г. Причината е, че уплашеното от конфликта население отново изтегля физическото злато, което срива резервите на Bank of England с 60% само за три дни.

На негово място са създадени банкноти с номинал от един паунд и 10 шилинга. С това в страната повече не се използват златни монети в ежедневни транзакции. В рамките на Голямата война Bank of England ще успее да изтегли от обращение цялото злато, което има номинална стойност от над 100 млн. паунда.

Въпреки това суверенът продължава да се произвежда до 1925 г. в Лондон (с прекъсване след 1917 г.) и до 1932 г. в бившите колонии. Основната причина е, че те се използват като резерви от Bank of England и за плащания на британски външен дълг.

В края на 30-те и 40-те години са произведени два ограничени тиража. Вторият изобразява крал Джордж VI (бащата на Елизабет II), но за направата му са използвани матриците от 1925 г. Но монетите от 30-те, които са най-ограниченият тираж в историята, се превръщат в рекорьори.

Най-скъпата британска златна монета в историята

Едуард VII е на трона по-малко от година – между 20 януари и 11 декември 1936 г. Това е най-краткото управление в британската история. Освен това е първият владетел, който абдикира, и първият, който настоява да се изобрази върху монетите в ляв профил, като предшественика си, защото го е харесвал повече. През този кратък период Royal Mint успява да произведе много малък брой монети с неговия образ, нито едно от които не влиза в обращение.

След абдикацията те са събрани в кутия и скрити в бюрото на заместник-директора на институция. Ще останат там до 70-те години, когато повечето стават част от музея на монетния двор. Но явно някои са го напуснали. През 2020 г. суверен с лика на краля беше продаден на частен колекционер за 1 млн. паунда, превръщайки се в най-скъпата британска монета в историята. Но само година по-късно тя беше детронирана от друг суверен на Едуард VIII с номинал от 5 паунда, продаден за 1,65 млн. паунда.

Възстановяването на суверена при Елизабет II

С възкачването на Елизабет II на британския трон през 1952 г., Royal Mint подготвя първата нова серия британски суверен година по-късно. Тиражът им е изключително ограничен и днес те се съхраняват в Кралската колекция, British Museum и музеят на Royal Mint. Серийното производство започва четири години по-късно. Кралицата не просто възстановява тази най-популярна монета, но е и монархът с най-много портрети върху суверена – пет, в рамките на седем десетилетия. През този интервал са произведени над 80 млн. броя.

Има много причини за възстановяването на легендарната монета. Спирането на производството през Първата световна война създава вакуум на пазарите, а търсенето на злато расте. Затова някои държави пускат почти директни копия на суверена, например саудитската гвинея (7,3217 гр чисто злато, проба .917), произвеждана между 1950 и 1957 г. Но една от тях е борбата с фалшификатите, които започват да заливат пазарите след Голямата война, произвеждани в особено големи количества в Италия и Сирия.

Физически характеристики на златния британски суверен

Изключая дизайна, физическите параметри на монетата също остават без съществени изменения. През цялата си история той е с чистота от 22 карата и златно съдържание от 7,3149 грама. Това са стандартните параметри на монетата при последната емисия на Елизабет II.

Таблица 1: Характеристики на британския суверен

Предвид мащабите на Британската империя, суверенът е сечен почти по целия свят. Буквите, означаващи монетния двор производител, могат да се открият на три места:

• Под бюста на владетеля;
• На земята под копитото на коня на Св. Георги;
• Под лавровите венци, когато е представен гербът.

Изключение правят монетите, идващи от Лондон, които не се означават с буква.

Таблица 2: Произход на британския суверен