Централните банки се възползваха от ниската цена на златото и купиха рекордни количества

В периода от юли до края на септември световната цена на златото в долари се понижи с 8% (в евро e много по-стабилно, понижавайки се с 1,3%). Логично е да се купува един актив, когато е евтин, не когато е скъп. Точно така са постъпили централните банки. През третото тримесечие те са купили с над 300% повече злато спрямо същия период на миналата година и със 114% повече от второто тримесечие, според последните данни на World Gold Council.

Вижте повече по темата: Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

В абсолютна стойност те са придобили малко под 400 тона на стойност почти 20 млрд. долара, удвоявайки предишния връх от третото тримесечие на 2018 г. Това е най-масираното изкупуване на злато от институциите от 1967 г. насам. Златото още се третира като безрисков актив, но преди над пет десетилетия то е пари. Фактът, че виждаме по-високо търсене от централните банки в сравнение с този период, вероятно показва, че те насочват портфолиото си към сигурни инструменти във високата инфлация днес.

Вижте повече по темата: Как покупките на централните банки влияят върху цената на златото

Формата на златен стандарт, съществувал до 1971 г., е известен като Бретън-уудска система. При него повечето валути са свързани към щатския долар по фиксиран курс, а той – към златото. Въпреки че обикновеният американец не е можел да обмени валутата си срещу жълтия метал, институция като Bank of England например е можела да продава долар за злато. Въпреки че това се променя през 1971 г., към този момент световните централни банки са купували злато, защото то е стабилни пари. Силното търсене днес вероятно се дължи на същото, в контекста на високата инфлация и обезценяването на фиатните валути и рисковете пред икономиката. По-рано самите централни банки посочиха това като причина за покупките си.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Освен покупките на централните банки, също се повишава търсенето на инвестиционно злато (кюлчета и монети) и бижута от крайните потребители. Спад се наблюдава при технологиите, а борсово търгуваните фондове остават нетни продавачи за второ поредно тримесечие. По-долу ще разгледам в подробности различните сегменти на пазара на злато, включително какво става на Балканския полуостров.

Кои централни банки купиха при ниска цена на златото

Турската централна банка е най-големият купувач на злато, увеличавайки резервите си с 31,2 тона. Покачването им се случва на фона на най-високата инфлация в страната от края на миналия век насам. През октомври, т.е. след края на третото тримесечие, тя надхвърли 85%, но през септември вече беше над 80%. За разбиранията на повечето европейци това е впечатляващ темп на обезценяване на местната турска лира.

Инфографика 1: Колко злато имат централните банки и кои от тях купуват и продават през третото тримесечие

През последните месеци Узбекистан е редовен купувач на злато. Страната увеличава запасите си с по 8,7 тона всеки месец от април. Изключението е май, когато купува 9 тона. Тя е един от най-големите притежатели на метала глобално, заемайки петнадесета позиция като абсолютна стойност на резервите и седма като дял на метала от общите резерви на местната централна банка.

Челната тройка се допълва от Индия, която е традиционен купувач на злато и също сред най-големите притежатели на метала (на единадесето място глобално по абсолютна стойност на резервите). Населението също увеличава покупките. Тези на инвестиционно злато растат с 6% на годишна основа, а на бижута – със 17%.

Вижте повече по темата: Чехия увеличава запаса си от злато с 1000%

В Централна и Източна Европа от ниската цена на златото се възползваха Сърбия и Чехия. Преди месеци централната банка на първата увеличи запаса от злато с 40%, а на втората – с 1000%. Така те се присъединяват към Полша и Унгария, която също утрои резервите си по-рано тази година. Да припомня коментара на сръбската централна банка защо купуват злато:

„В дългосрочен план, златото е най-значителният защитник и гарант срещу инфлационните и други финансови рискове.“

Покупки от потребителите на инвестиционно злато – златни монети и кюлчета

Както посочих, покупките на инвестиционно злато от индивидите също растат глобално, с 36%. В Близкия изток (64%) и Япония (56%) темпът е над средното, а в САЩ (3%) и Китай (8%) покачването е по-умерено. Европа ще разгледам детайлно по-долу.

Лидер по растеж сред страните е Турция, където населението отново спасява спестяванията си чрез инвестиционно злато. Това остава вярно през изминалите три месеца, когато покупките на златни монети и кюлчета се изстреляха с над 300% и достигнаха най-високата си стойност, откакто се събират данни.

Вижте повече по темата: Защо инфлацията в Турция надхвърли 80%

В Русия търсенето също расте с над 300%. Официалната инфлация се понижи до 13,7%, но хората вероятно се притесняват от продължаващите санкции, войната и бъдещето на личните си финанси като цяло, а покупките са стимулирани от премахването на данъка от 20% върху кюлчетата и монетите. Въпреки че в абсолютно изражение не успя да се подобри рекорда от второто тримесечие (8,5 тона), закупените 6,5 тона инвестиционно злато все пак са над седем пъти повече от средното за изминалите дванадесет години.

Покупките са толкова големи, че местните банки имат дефицит на златни продукти. Сред причините е навикът на местните рафинерии да произвеждат големи продукти за междубанкови операции, а не малки, които са по-достъпни за инвеститорите.

Вижте повече по темата: Финансовите санкции над Русия – ефекти в сегашно и бъдеще време

Още две страни регистрират трицифрено покачване на търсенето – Виетнам (254%) и Египет (144%). Сред анализираните държави, само три отчитат спад в сравнение със същото тримесечие на миналата година: Хонконг (-20%), Южна Корея (-19%) и Бразилия (-10%).

Тенденции на покупките на инвестиционно злато в Европа

В Европа търсенето на инвестиционно злато се повишава средно с 28%, малко по-умерено от средното за света (36%), при все че местната цена на златото в евро е много по-стабилна от глобалната в долари. Причината за този темп са развитите икономики. В останалата част от Стария континент нарастването е още по-значително – от 86%. Причина за това е и инфлацията, която продължава да расте.

Инфографика 2: Инфлация в еврозоната – нови рекорди всеки следващ месец

Основателен повод за безпокойство е и перспективата пред икономическия растеж, особено на фона на продължаващия конфликт и на скъпите енергийни суровини. Очаква се някои от тях, като дизела, да останат такива и през зимата.

Вижте повече по темата: Еврото се срина отново, а Германия очаква рецесия плюс инфлация

Разбивката по страни показва, че навсякъде, извън Великобритания, където няма промяна на годишна основа, покупките растат с двуцифрени темпове. Водещо място сред развитите икономики заема Австрия (29%), а Франция (28%) и Германия (25%) не изостават значително. Малко по-надолу остава Швейцария с 21%.

Инфографика 3: Търсене на инвестиционно злато през третото тримесечие

Интересното е, че търсенето на кюлчета и монети в Румъния се повишава значително – с почти 150% на годишна основа през третото тримесечие. Така страната се нарежда на първо място в континентална Европа по темп на растеж през третото тримесечие. В България нарастването е с 29%, с една идея над средното за Европа.

Индустриално търсене на злато

Въпреки спадащата цена на златото в долари през третото тримесечие, търсенето на метала от технологичните компании се сви с общо 8% глобално. Причината за това е съпътстващото понижаване на покупките на трайни потребителски стоки, включително електроника, заради високите цени в икономиката изобщо. За тези потребителски тенденции писах още през май тази година. Тогава отбелязах, че това ще нанесе удар върху търговци като Amazon, чийто акции загубиха 25% от стойността си от тогава, затова те трудно ще могат да поддържат цените, респективно ще има допълнителен натиск за поскъпване. Анализът ще откриете в свързаната статия.

Вижте повече по темата: Ударът на огромната производствена инфлация започва

Анализът на World Gold Council показва, че най-голям спад има при зъболечението – с 11%, а потреблението за производствени нужди се е понижило с 9%. Категорията „друго индустриално търсене“ се е свила с 2%.

Ако тенденциите се запазят и икономиката официално навлезе в рецесия, може да се очаква този сегмент на търсенето на злато да продължи да се свива.