Дълг срещу злато

Политическите караници около вдигането на тавана на държавния дълг на САЩ бяха определени като една от причините цената на златото да скочи над 1900 долара през август. Финансовите медии често използваха клишето „златото е сигурно убежище“, за да обяснят астрономическото покачване на жълтия метал. Но каква е точно връзката между държавен дълг и злато? Кое прави златото „сигурно убежище“? Защо инвеститорите се насочиха към златото в този момент?

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Като начало е нужен контекст около американския държавен дълг. През последните десет години държавният дълг на САЩ се е покачил с около 140%, измерен в долари, без да се взема предвид инфлацията. Обаче измерен в злато, през последните 10 години държавният дълг на САЩ се е понижил. Казано по друг начин, цената на златото в долари расте по-бързо от дълга на САЩ. Това далеч не е похвално.

Правителството на САЩ дължи еквивалента на 340 000 тона злато – количество, два пъти по-голямо от добитото злато през цялата история на човечеството. За справка, САЩ притежава най-големите златни резерви в света – 8114 тона. Но защо търсенето на злато се покачва (съответно и цената му) в отговор на нарастването на дълга на САЩ?

Както парите, така и дългът, потребителски или държавен, представляват право на собственост върху съответни ресурси или благосъстояние. Някъде в бъдещето длъжникът ще трябва да задели част от благосъстоянието си, за да го върне на кредитора, като в идеалният случай това ще бъде първоначално заетото количество плюс някакъв процент лихва. Проблемът е, че длъжниците не винаги следват сценария.

Как САЩ може да се справи със своя дълг…

САЩ имат 5 варианта, за да се справят със задълженията си по държавния дълг:

1. Икономически растеж. Икономическият ръст би могъл да повиши благосъстоянието на американците. Правителството, чрез данъчната система, изземва част от порасналия пай за погашения към кредиторите си.

2. Повишаване на данъците. Не е нужно благосъстоянието да нараства. Правителството просто увеличава данъците и използва тази по-голяма сума, за да се разплати с кредиторите си.

3. Още дълг. Когато лихвите и главниците стават дължими, правителството взема нов заем за да плати стария. САЩ използва този вариант от десетилетия.

4. Фалит. Просто не плаща. Спира да обслужва държавния си дълг и инвеститорите пият по една студена вода.

5. Инфлация. Тоест, с печатане напари. Понеже щатският долар е световната резервна валута, другите централните банки (особено в бързорастящата Азия) нямат много други алтернативи, освен да държат нарастващите си резерви в долари. САЩ заема в долари, а Федералният резерв печата долари. С други думи, Федералният резерв печата пари, които щатското правителство използва за изплащане. Обаче колкото повече долари има в обращение, толкова по-ниска е стойността на всеки долар. По този начин кредиторите биват изиграни.

По принцип кредиторите разчитат на първия или втория вариант, за да си получат обратно парите. Към момента обаче няма шанс тези два варианта да покрият дълга. Следните цифри и факти дават идея за темпото на задлъжняване на САЩ

• Бюджетният дефицитна САЩ за 2011 г. се очаква да бъде около 1,5 трилиона долара.
• Към края на 2010 г. държавният дълг на САЩ е около 13,4 трилиона долара.
• Тези две цифри показват, че растежът на държавния дълг на САЩ за 2011 г. е над 11%.

Много икономически експерти оспорват използваната методология и дори качеството на данните, но фактът остава един – невъзможно е икономиката на САЩ да расте достатъчно бързо, за да се задържи текущото положение. Тоест, правителството ще трябва да се насочи към един от другите 4 варианта.

… и какво е реалистично да се случи

Веднага може да изключим политически непопулярния втори вариант за вдигане на данъчната тежест. Качването на данъците е не само политически невъзможно, но на практика абсолютно недостатъчно за решаване на проблема с дълга.
Вариант 3 се използва от десетилетия. Той е политически популярен, но доведе до обвиненията, че САЩ е всъщност  финансова (дългова) „пирамида“. Проблемът с дълговата „пирамида“ идва на дневен ред, когато свършат желаещите да ти заемат пари, за да можеш да изплащаш лихвите и главниците на тези, които са влезли по-рано в пирамидата.

Вижте повече по темата: Уроци от растящия потребителски дълг и какво да правим с парите си

Представлява ли таванът на дълга от 14,3 трилиона такава граница? Очевидно не. Таванът на дълга е изкуствена политическа измислица и не отразява финансовата действителност. Инвеститорите продължават да купуват и държат държавните облигации на САЩ въпреки изключително ниската им доходност. Рано или късно тази тенденция ще се обърне, когато инвеститорите започват да страхуват от фалит (вариант 4), както се случи с Гърция и Португалия.

Таван на дълга и фалит на САЩ?

Един от резултатите, които постигнаха политическите караници около дълга, е да превърне теоретичната възможност за фалит в реална. Вечно закъснелите рейтингови агенции започнаха да предупреждават за възможността кредитният рейтинг на САЩ да бъде понижен, а Standard and Poor’s дори го понижи, което ги постави под мерника на Вашингтон.

Междувременно медиите тиражираха всякакви версии за това какво ще се случи, ако таванът не бъде покачен. Дали ще бъдат спрени плащанията по дълга, пенсиите на ветераните, плащанията по социалните програми или плащанията към изпълнителите по договори с Министерството на отбраната? Изведнъж всички „разбраха“ как би изглеждал САЩ без да обслужва държавните си задължения.

Ако се абстрахираме от „тавана на дълга“, фалит на САЩ поне за момента изглежда малко вероятен вариант. Но инвеститорите в държавния дълг на САЩ би следвало поне малко да се уплашили и няма да забравят този свой страх скоро. Обаче инвеститорите продължават да подкрепят „Чичо Сам“, като плащат толкова високи цени за държавни облигации на САЩ и получават много ниски лихви в замяна.

Наивното пренебрегване и надменността към случващото се е един от най-големите рискове за инвеститорите в облигации и за съжаление една от най-често срещаните им черти. Например крахът на цените на облигациите през август 1914 г. „дойде като гръм от ясно небе“ за инвеститорите в облигации въпреки ясно назряващите перспективи за военни действия, обяснява Найъл Фъргюсън, преподавател по икономическа история в Харвард. Когато инфлацията в САЩ излита през 1979 г., на инвеститорите им трябват цели две години, за да коригират доходността на 10-годишните щатски облигации спрямо инфлацията. Тоест, самодоволството на инвеститорите често бива наказано с колосални загуби.

В наши дни някои водещи щатски икономисти с право питат за т.нар. “bond vigilantes”:

Къде са скептичните инвеститори в държавни облигации?

Отговорът е ясен: Европа. Там инвеститорите са много по-скептични и с действията си намалиха цените на държавните ценни книжа на редица европейски държави. По този начин те оскъпиха рефинансирането на тези държави, което неминуемо ще ги принуди да променят фискалната си политика.

Колко време ще отнеме на кредиторите на САЩ да започнат да изискват по-високи лихви, за да бъдат компенсирани за по-високия риск, който поемат? Стане ли това, вариант 3 – повече дълг – става все по-неприемлив.

В същото време вариант 5 – изплащане на дълга чрез печатане на пари и инфлация – вече е факт. За съжаление при сегашния лихвен процент лихвата дори не компенсира инфлацията. Официалният индекс на потребителските цени в САЩ за последната година към август 2011 е около 3.8%. Неофициално инфлацията е може би много по-висока – около 10%, както твърди и Джон Уйлямс от „Шадоу Статс”. Доходността на 5-годишните облигации към момента е едва 0.9%. При тези статистики е повече от ясно, че ако инвестираме в облигации на САЩ сега ще получим след 5 години по-малко в реална покупателна способност.
В този ред на мисли е очевидно, че планът на САЩ за справянето с нарастващия държавен дълг включва варианти 3 и 5.  Трупане на дълг плюс обезценяването му чрез инфлация, това ни връща обратно към цената на златото. Преди 10 години шепа инвеститори осъзнават, че държавният дълг на САЩ става твърде висок, а спукването на технологичния балон изключва обикновения метод на икономически ръст; в същото време бюджетните дефицити се увеличават главоломно, за да финансират войните в Афганистан и Ирак, а вдигането на данъците винаги е много деликатен политически ход. Още тогава тези инвеститори осъзнават, че вариант 3 – още дълг – има давностен период. Рано или късно идва момент, в който инвеститорите размислят и започват да изискват по-висока доходност по облигациите, сигнализирайки, че идва краят на евтиния кредит за една държава, била тя и най-голямата икономика на света. Всъщност в момента в Европа се случва точно това. Кредиторите изискват по-високи лихвени проценти от Гърция, Ирландия и Португалия, та дори и от Италия и Испания.

При моментната ситуация – слаби перспективи за икономически растеж, политическа невъзможност за налагане на по-високи данъци и високорискова задлъжнялост – пред правителството на САЩ остават два варианта – фалит или инфлация.

Да разгледаме фалита. Един фалит на САЩ би бил дефлационен, довеждайки до изключително висока несигурност на световните пазари. Доверието ще се срине, а ликвидността ще бъде изсмукана. Всички цени ще се сринат – от цената на труда до цената на нефта и млякото. От друга страна златото не може да фалира. То е реален актив, без да е пасив. В книгата си „Златната константа“ професор Рой Джейстрам разглежда икономически данни от последните 350 години и показва, че покупателната способност на златото се повишава при дефлация – аргумент, който прави златото особено атрактивна инвестиция за всеки, който се страхува от евентуален фалит и дефлация.
А сега да разгледаме инфлацията. Тука златото също има доказано историческо предимство. То е признато като добър съхранител на покупателна способност вече повече от 6000 години – далеч по-добре от съвременните „книжни“ валути. Златото не се създава по решение на правителството с печатница и неговото количество е природно ограничено. Инвеститорите, които искат да запазят покупателната способност на спестяванията си, виждат в златото доказан начин за съхранение на богатството си.
Тоест, в условия на свръх задлъжнялост златото представлява възможно най-добрата защита, както при инфлация, така и при дефлация. В крайна сметка, връзката между дълг и злато е съвсем проста – колкото по-голяма е задлъжнялостта, толкова по-добре за цената на злато. Докато проблемът с дълга не бъде фундаментално разрешен, златото си остава най-добрата инвестиция.