Tavex използва бисквитки, за да гарантира функционалността на уебсайта и да подобри потребителската удовлетвореност. Събраните от бисквитките данни ни помагат да осигурим най-голяма удовлетвореност за Вас, да поддържаме профила Ви защитен и да персонализираме рекламното съдържание. Можете да разберете повече в Политика за бисквитките.
Моля, изберете какви бисквитки ни разрешавате да използваме
Бисквитките са малки файлове с букви и цифри, които се изтеглят и записват в браузъра Ви, когато посещавате даден уебсайт. Те могат да се използват за проследяване на страниците, които посещавате в уебсайта, за записване на въведената от Вас информация или за запаметяване на предпочитанията Ви, като например езикови настройки, докато сърфирате в уебсайта.
Тук ще намерите всички бисквитки, които може да се съхраняват в браузъра Ви, докато разглеждате сайта, за какво се използват и за колко най-дълго се съхранява всяка една от тях.
Германците тихомълком се превръщат в най-големите купувачи на злато в света
Публикувано от Tavex в категория Анализи на 26.10.2017
Споделете
Цена злато (XAU-BGN)
4949,61 BGN/oz
+ 68,31 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
59,33 BGN/oz
+ 2,07 BGN
Индийците са добре познати с афинитета си към златото. Обикновено търсенето на злато в Индия е най-голямо по време на Дивали и сватбения сезон в края на годината. В Индия подаряването на красиви златни бижута по време на тези фестивали се счита за щастливо предзнаменование. Опитът показва, че породеното увеличение в търсенето поддържа цените на златото високи.
Друг празник, който отключва „търговията от любов“ със злато, е Дуссехра.Тази година той се падна на 30 септември, благодарение на което по данни на GFMS индийският внос на злато през септември нараства със забележителните 31% спрямо същия месец на миналата година. Така страната прибира 48 тона от метала, което, изчислено по днешни цени, се равнява на 2 млрд. долара.
Индийците одавна се славят като ценители на златото не само заради красотата и трайността му, но и заради финансовата сигурност, която предоставя. Индийските домакинства са най-големият частен притежател на злато в света със своите 24 хил. тона – повече от официалните златни резерви на САЩ, Германия, Италия, Франция, Китай и Русия, взети заедно.
Задава ли се нов световен лидер в инвестициите в злато?
Но въпреки влечението си по златото, не индийците са световен лидер в инвестициите в жълтия метал за изминалата година, нито пък това са китайците. Според скорошен доклад на Световния съвет по златото през 2016 г. титлата им е отнета от Германия, където местните инвеститори обръщат общо 8 милиарда долара в златни монети, кюлчета и борсово търгувани стоки. Така европейската държава поставя нов рекорд за изминалата година.
Възходът на Германия до световното лидерство по инвестиране в злато остава незабелязано през последните 10 години. До преди 2008 г. никой дори не обръща внимание на немските инвестиции в злато предвид, че средно годишното търсене възлиза на 17 тона. Първите немски борсово търгувани стоки върху злато се появяват на пазара едва през 2007 г.
Точно тогава обаче настъпва финансовата криза, отключвайки след себе си вълна от събития, принуждавайки германците в крайна сметка да търсят по-надежден начин за съхранение стойността на техните активи.
„Докато светът трепери над „Леман брадърс”, немските инвеститори се опасяват за състоянието на собствената си банкова система,“ пише Световният съвет по златото. „Банките, които до скоро оказваха стабилна подкрепа на бизнеса в Германия, изглеждат несигурни. Хората се тревожат за спестяванията си.“
В опит да предотврати негативните последици Европейската централна банка (ЕЦБ) оряза лихвите. Банките започнаха да взимат пари от клиентите, които държат пари на депозит при тях, а доходността по немските ДЦК стана отрицателна.
Всички тези фактори успяват да запалят отново интереса на немските инвеститори към златото. Както и преди съм обяснявал, на практика цената на златото се повишава във валутата на една страна, когато реалната доходност на държавните й облигации пада под нулата. Случилото се в Германия не е изключение.
Отслабващо доверие в хартиените пари
Както изтъква Световният съвет по златото, германците са пределно наясно с факта, че валутите могат да станат нестабилни и да изгубят огромна част от стойността си. През 20-те години на 20-ти век, германската марка достига такова дъно, че една количка, преливаща с марки, не стига да се купи и един хляб. През последните 100 години страната е сменила 8 различни валути.
В такъв случай не е изненада, че според проучване от 2016 г. 42% от германците се доверяват повече на златото, отколкото на традиционните пари.
В това отношение германците и индийците са единодушни. През годините индийците също губят доверие в банковата система, в резултат на смените в режима на управление и огромната корууция, която цари в страната. Индийците винаги са считали златото за реални пари.
Не само немските инвеститори вярват силно в златото. През последните четири години Дойче Бундесбанк, централната банка на Германия, репатрира 674 тона злато, останали от ерата на Студената война в Ню Йорк и Париж. Тази операция, която е една от най-масовите и скъпи по рода си, приключи през август тази година. Немската централната банка разполага с втория по големина златен резерв в света след Федералния резерв в САЩ.
Предвид че немското търсене на инвестиционни продукти, свързани със злато, вече достига невиждани пропорции, какво може да се очаква оттук нататък? Дали интересът ще продължи да расте или ще намалее?
Анализатори от Световния съвет по златото считат, че все още има място за растеж, цитирайки проучване, което показва, че все още има силно латентно търсене на немския пазар. Внушителните 59% от отговорилите са съгласни с твърдението, че „в далечното бъдеще златото няма да загуби стойността си“. Това е една сериозна цифра.
Независимо дали инвестициите на немския пазар се увеличат, тази история е показателна, че хората все още приемат златото за изключителен съхранител на стойност и му се доверяват повече отколкото на традиционните пари. За инвеститорите в злато това са добри новини.
Франк Холм за goldseek.com Превод: Детелина Димова
Коментари