Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Анализът е достъпен като епизод на подкаста Tavex новини & анализи. Не забравяйте да се абонирате, за да не пропускате новите ни епизоди. Присъедините се и към дискусионната група Приказки за икономиката и златото във Facebook.

Месеци след останалите водещи институции, Европейската централна банка (ЕЦБ) намекна, че обръщането на политиките ѝ за инфлация на еврото и потискане на лихвите може да започне още тази година. По думите на нейния президент Кристин Лагард:

Ще прекратим нетните покупки чрез програмата за изкупуване на активи… в началото на третото тримесечие. Първото увеличаване на основния лихвен процент… ще се случи известно време след края на нетните покупки на активи. Все още не сме определили колко точно е това „известно време“, но аз много ясно съм заявявала, че то може да е само няколко седмици. След първото покачване на лихвите, проценсът на тяхната нормализация ще се случва постепенно.

Това е значима новина за всички на Стария континент. Ако Лагард изпълни силно условно зададената прогноза, това ще е първото увеличаване на основния лихвен процент от август 2011 г. Лихвата в Еврозоната е изкуствено потисната от Голямата рецесия досега, т.е. от над десетилетие. През по-голямата част от този период тя е в отрицателна територия. Първото ѝ понижаване под нулата се случи в средата на 2014 г., а от есента на 2019 г. стойността ѝ е безпрецендните -0,5%.

Вижте повече по темата: Филип Багус: Негативните лихви накърняват морала и пречат на предприемачеството

Началото на нейното покачване ще се отрази върху цялата икономика и финансовия сектор в Европа. Това важи за всички нас като потребители, но и за бизнеса. Ето какви ефекти може да окаже увеличаването на лихвата. Най-важният въпрос, който всеки би следвало да си задава, е: ще доведе ли нейният растеж до нова икономическа криза.

Ролята на ЕЦБ за икономическа криза

Когато централна банка понижи изкуствено основния лихвен процент, лихвите по кредитите за индивидите и бизнеса също започват да се понижават. Затова изтеглените кредити се увеличават. Това е и целта на самата централна банка, защото резултатът е илюзията за икономически растеж, стимулиране на бизнес активността и доверието на потребителите.

Казвам „илюзията“, защото причината за по-ниската лихва не е естественото увеличаване на спестяванията на домакинствата и бизнесите, а политиката на централната банка. Чрез намаляването на основния лихвен процент тя подлъгва предприемачите да инвестират, а домакинствата – да потребяват. В този процес цените на активите нарастват (надуват се икономически балони), заради увеличените покупки, заедно със задлъжнялостта. Затова началото на икономическия цикъл е моментът на понижаване на основния лихвен процент. Също по тази причина дългът на домакинствата в Европа достигна най-високата си стойност в историята, a общата задлъжнялост е по-висока, отколкото беше през 2008 г.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Много от новите проекти, започнали след понижаването на лихвите, са погрешни инвестиции. Те могат да съществуват единствено докато централната банка поддържа основния лихвен процент изкуствено нисък, защото при тези условия могат да се финансират с нови заеми евтино и да рефинансират старите си задължения. Когато ставката по кредита започне да нараства, погрешните инвестиции започват да се коригират. Това става чрез техния фалит и настъпването на икономическа криза.

Вижте повече по темата: Анатомия на кризите

Сценарият се е разигравал многократно в историята. Последният пример за това е Голямата рецесия, започнала преди дванадесет години. Преди това целият XX в. е поредица от постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии, именно заради политиките на централните банки.

Има ли балони и риск за икономическа криза в настоящето?

В отговор на Голямата рецесия, ЕЦБ понижи основния лихвен процент до най-ниската му стойност в историята. Същото видяхме и в САЩ, макар там да не спадна до отрицателна територия. Затова след 2009 г. брутният вътрешен продукт бавно се върна към покачване.

Но към 2019 г., въпреки продължаващото потискане на лихвите от страна на ЕЦБ, той почти спря. Двигателят на еврозоната Германия избегна на косъм стагнацията (т.е. липса на растеж), а във Франция и Великобритания видяхме темпове, почти съпоставими със статистическата грешка (1,5 и 1,4%). В Европа икономиките бяха слаби още преди началото на пандемията. След нея, въпреки номиналното покачване на БВП и заетостта в някои държави, те са още по-неустойчиви.

Вижте повече по темата: Финансовото състояние на Европа е по-тежко от всякога

Растежът след локдауните от 2020-2021 г. се дължеше на рекордното печатане на пари и продължаващото потискане на лихвите от ЕЦБ. Но, както се случва винаги, действията на централната банка водят до непредвидени последствия, под формата на икзуствения растеж в цели отрасли на икономиката (т.е. надуване на балони).

Вижте повече по темата: ЕЦБ отново обещава увеличаване на инфлацията и надуване на балони

Те включват пазарите на корпоративен и правителствен дълг, автомобилният пазар, който ще разгледаме в отделен анализ, и обичайният заподозрян – пазарът на недвижими имоти. Подробен анализ за случващото се на него ще откриете в свързаната статия.

Вижте повече по темата: Кога да очакваме нов взрив на имотен балон

Така икономиките в Европа са нестабилни, а балоните вече са надути. Към създадените от ЕЦБ проблеми, се добавят и геополитическите събития. Най-важният феномен за Стария континент е войната в Украйна, която, изглежда, може да не приключи скоро.

Вижте повече по темата: Как би се отразила на личните ни финанси война между Русия и Украйна

Комбинацията от негативните фактори не остава незабелязана. Индексът на потребителското доверие в ЕС е на най-ниската си стойност от първите локдауни през 2020 г. Жителите на Европа също се готвят за икономическа криза.

Инфографика 1: Индекс на потребителското доверие в Европа

САЩ е с единия крак в икономическа криза

Много сходни динамики на лихвата и икономиката се наблюдават и в САЩ. Затова тя също премина през „възстановяване“ основно на хартия. Някои показатели за слабостта ѝ сме разгледали в анализа по-долу.

Вижте повече по темата: Понижаването на програмата за количествени улеснения няма да спре инфлацията

Първата разлика спрямо Европа е, че най-голямата икономика в света вече е с единия крак в икономическа криза. През първото тримесечие БВП на страната се понижи „изненадващо“ с 1,4% (повечето анализатори предвиждаха ръст от 1,1%). Не трябва да забравяме, че определението за рецесия е „две последователни тримесечия на свиване на икономиката.“

Втората разлика е, че Федералният резерв започна да увеличава основния лихвен процент докато икономиката вече се свива, фондовите борси преминават през най-тежките тримесечия откакто имаме данни, а пазарът на облигации също рухва. Никога досега не сме виждали подобен ход. С него централната банка се опитва да укроти инфлацията, което обаче едва ли ще се случи, както анализираме в статията по-долу.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация: Какво се случва при ръст на лихвата?

Случващото се в САЩ е важно, защото:

1. Отново виждаме, че увеличаването на основния лихвен процент, което само по себе си е правилен ход, срива много сектори на икономиката;
2. Възстановяването даже на най-голямото стопанство в света е изключително нестабилно;
3. Както и през 2008 г., проблеми в страната могат да се прехвърлят и в други държави, включително в Европа.

Това ни отвежда към най-важният въпрос:

Кога ще удари следващата икономическа криза в Европа

Съдейки по теорията, практиката и историята, когато ЕЦБ започне да увеличава основния лихвен процент, ще се насочим към нова икономическа криза. Ако използваме динамиките от предишната за сравнение, ето кога може да настъпи тя.

От края на 2005 до август 2008 г. основният лихвен процент в еврозоната е увеличен от 1 до 3,23%. През февруари 2009 г. някои страни от Европейския съюз вече са в рецесия, а повечето от останалите ще изпаднат в такава скоро. Така в Европа отнема интервал от почти три години на увеличаване на лихвата, преди икономиките да се сринат. В САЩ, където основният лихвен процент също расте, икономическа криза започва официално през декември 2007 г.

Според Лагард, ЕЦБ може да започне увеличаване на основния лихвен процент към август. Ако той е с темпа от 2008 г., до края на 2023 г. ставката може да е около 1% и приблизително 2% към 2024 г. Въпреки че 2% е изключително ниска лихва, към този момент тя ще е значително по-висока от средното за изминалите почти три десетилетия. Въз основа на това допускане и при равни други условия, можем да очакваме следващата криза да започне да се усеща в Европа най-късно към 2024 г.

Но реалността рядко се случва „при равни други условия“ и не можем да копираме директно опита от миналото. Рецесия в САЩ може да доведе до икономическа криза в Европа по-рано. Прогнозите пред Китай също се понижават постоянно, тъй като локдаунът в страната няма да изгледи да приключи. Ако ЕЦБ увеличава лихвата с по-бърз темп, спадът на икономиката също ще е по-бърз. Може да видим ескалация на войната в Украйна или да настъпи непредвидено събитие, което да доведе до следващата икономическа криза преди увеличаването на основния лихвен процент.

Не на последно място, до икономическа криза може да породи и високата инфлация в Европа. Връзката между двете ще разгледам подробно другаде.

Колко тежка ще е следващата икономическа криза?

Връщайки се към последната икономическа криза, цените на имотите се сринаха почти наполовина. Безработицата в Европа като цяло нарасна почти двойно. В конкретни страни, включително в България, тя се повиши с над 100% спрямо предкризисната 2007 г. Делът на трайно безработните (т.е. хората, които не са на работа над една година), се повиши с 50%. Брутният вътрешен продукт на глава от населението се срина и остана потиснат над половин десетилетие. Разбира се, в процеса флираха и много компании, инвестициите се свиха, а равнището на правителствен дълг е по-високо, отколкото беше преди дълговата криза.

Имаме основания да смятаме, че следващата рецесия ще е по-тежка от това. Причината – това е най-дългият период на изкривяване на икономиката в историята на Европейския съюз. А политиките на ЕЦБ се следват даже и в страните, които могат да провеждат собствена лихвена политика, какъвто е случаят на Румъния например.

Колкото по-изкривена е икономиката, т.е. колкото по-големи са балоните, толкова по-тежка ще е следващата криза. Можем да съдим за размера им по цените на активите и задлъжнялостта. Например цените на имотите надхвърлиха пика си от предишния балон (инфографиката за това е достъпна в свързаната по-горе статия).

Инфографика 2: Измерения на последната икономическа криза

Друг показател, който показва, че икономиката няма много накъде да расте, е безработицата. В ЕС към края на миналата година тя е на равнището от преди Голямата рецесия. В България, Румъния и Сърбия тя е по-ниска от 2008 г. Един от основните фактори за привличане на инвестиции и в трите страни е относително по-евтината работна ръка. Липсата на потенциални служители е спирачка пред привличането на преки чуждестранни инвестиции и показва, че стопанството приближава своя потенциал.

Но от значение е и контекстът, в който ще настъпи следващата икономическа криза.

Влошаващите вината обстоятелства при следващата икономическа криза

В Европа наблюдаваме комбинация от яростно печатане на пари и увеличаване на правителствените разходи. Увеличаването на паричното предлагане е основната причина и за изстрелването на цените на потребителските стоки.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Ако повярваме на Лагард, че ЕЦБ ще спре програмите за количествени улеснения, с които печата пари и увеличава способността на управляващите в еврозоната да харчат все повече, в идващата криза ще се случи едното от двете неща:

• Правителствата ще увеличат данъците

Ако нямат достъп до евтиното кредитиране, достъпно заради политиките на ЕЦБ, правителствата в Европа ще са принудени да увеличат данъците. При криза техните разходи нарастват (макар те да не водят до възстановяване на икономиката), особено т.нар. нефинансирани задължения. Последните включват социалните трансфери, обезщетенията за безработица и майчински, пенсиите и други плащания, за които няма предварително събрани ресурси. Резултатът ще е силен удар върху инвестициите, който ще понижи както реалния, така и потенциалния икономически растеж.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Друг отрицателен ефект ще е понижаването на реалния стандарт на живот на индивидите. Те ще понесат удар от три страни. На първо място, високата инфлация вече понижава покупателната ни способност. Малко вероятно е действията на централните банки да я прекратят. На второ, спада на икономическата активност в криза свива производството, което ни прави по-бедни. На трето, при по-високи данъци очевидно разполагаемият ни доход ще е по-нисък.

• ЕЦБ ще понижи отново лихвата и ще се върне към печатане на пари

Така номинално икономиките може да се „възстановят“. В реалността изкривяванията ще станат по-големи, балоните ще се надуят още повече, а инфлацията ще продължи да расте. Така ще се посеят семената на още по-тежка криза в бъдеще. На практика точно този вариант беше избран и при Голямата рецесия от 2008 г.

Който и сценарий да се разиграе, той ще е влоши допълнително бъдещата икономическа криза и ще ни нанесе удар като потребители.

Как да се спасим от икономическа криза?

За да се предпазим от негативните ефекти при една криза, трябва да инвестираме средствата си. В противен случай фиатните пари губят стойността си, което ни прави по-бедни.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

Особено важно е да помислим за това преди настъпването на икономическа криза. Ако не сме подготвени, можем да се окажем в много негативна ситуация, при която да изгубим работата си, а спестяванията ни да са обезценени. При това, не просто трябва да инвестираме, а да внимаваме активите, които избираме, да запазват стойността си във времето.

Вижте повече по темата: Кои активи запазват най-добре покупателната способност при кризи

В анализа по-горе съм разгледал поведението на най-популярните инструменти при рецесии. Сред тях са:

• инвестиционно злато, представящо се традиционно най-добре при рецесия; повече за инвестицията и нейните плюсове и минуси можете да видите тук: Инвестиране в злато: инвестиционно злато.
• фиатни пари,
• акции и облигации
• недвижими имоти.

Най-важното за всеки индивид е да добие представа за фундаменталните причини, които движат отделните инструменти, особено във времена на скоростно печатане на пари, висока инфлация и (засега) потискане на лихвите от централните банки.