Има ли смисъл висшето образование в съвременния му вид

Съвременният свят прави дебата за смисъла на висшето образование наистина интересен, а и доста сложен. Много често се среща позицията, че поради динамичността на технологиите и бизнес света, знанието остарява бързо – безспорен факт.

Какво да уча? Въпрос, който вълнува мнозина младежи на финала на училищното им образование и поемането на пътя на висшето образование. 

Специалност национална сигурност, завършване на киберсигурност бакалавър или киберсигурност магистратура са едни от най-търсите направление в последните години. 

Що се отнася да учебно заведение за киберсигурност – университети не липсват.

Друго направление, към което има немалък интерес, са специалностите по телекомуникации и икономически науки.

Телекомуникационни специалности, а и икономически такива могат да бъдат придобити още в средното образование – в специализирана професионална гимназия по телекомуникации например и/или професионални икономически гимназии.

Икономически специалности се придобиват и във висши частни учебни заведения като Европейски колеж по икономика и управление, Европейско висше училище по икономика и мениджмънт – таксите, в които обаче са доста по-високи, отколкото в държавните вузове. 

Дали си струва да уча? Това е другият често задаван въпрос, особено когато днес е възможно кандидатстване във вуз без приемен изпит. 

Някои наблюдатели стигат до заключението, че образованието в академичния си вид губи важност и че това, в което трябва да бъдат подготвяни младите днес, са най-вече практически способности.

От там и тезата, че системата на висшето образование не се справя и няма да може да се справи с новите предизвикателства.

Обобщенията са трудни и често неуместни

С една част от този аргумент съм съгласен. Наистина университетите не са особено подходящи за преподаване на практически способности. И наистина знанието остарява бързо.

Но аргументът има поне две слабости. Първо, очевидна е презумпцията, че на университетите това им е работата, а именно  да подготвят за практиката. Смятам, че това не е точно така и ще се обоснова, че тяхната задача е друга. 

Второ, не мисля, че днес въобще можем да използваме понятие като “системата на висшето образование“.

Вижте повече по темата: Световният балон във висшето образование

Заедно с експанзията и глобализацията на висшето образование през последните десетилетия, такава система вече де факто не съществува. Съществува едно неимоверно разнообразие от институции, учебни планове и подходи на преподавателите. 

Има прекрасни университети и преподаватели, има много посредствени места, а има и много, в които не бих изпратил децата си да следват.

Затова ще опиша моята представа за това какво трябва да е качественото висше образование днес и как аз, като преподавател, разбирам работата си – без да твърдя, че това обобщава днешните практики. 

Както споменах, няма как десетките хиляди университети и стотиците хиляди преподаватели по света да бъдат обобщени. 

Но знам, че има университети и преподаватели, които разбират висшето образование по сходен начин.

Висшето образование не е подходящо за всеки

Нека първо уточня, че в никакъв случай не смятам висшето образование за задължително необходимо за всеки. 

В Германия например по-малко от половината младежи в една кохорта следват в университет или университет за приложни науки. Останалите завършват професионално образование, което включва и теоретични, но най-вече практически компоненти.

В държави без традиции в системата за професионално образование, неговата роля обикновено се поема от висше образование, приключващо с бакалавър.

Мисля, че това е добре и за практически насочените младежи, и за университети, които иначе биха ставали все по-масови.

Няма нищо по-практическо от една добра теория

Добре, но за какво въобще да се занимаваме с теории? Студентите често ми задават този въпрос. Опитвам се да ги убедя с два прости цитата. 

Първият е на един бивш немски министър на икономиката, Гюнтер Рексрот, който през 90-те години казва, че бизнесът се случва в икономиката, а не в министерствата.

Което може да се перифразира, че практическите способности се научават в практиката, а не в университета.

Вижте повече по темата: Златният подарък за абитуриентския бал

Вторият цитат е приписван и на Имануел Кант и гласи, че няма нищо по-практическо от една добра теория. Да, нито аз, нито колегите с по-практически предмети от моя можем да научим студентите на истински практически способности.

Дори и в институция като моята, където професорите имат задължителен практически опит извън университета, този опит често вече е остарял заради динамичността,  която споменахме в началото.

Но можем да представим на студентите най-различни теории за причинно-следствени връзки в реалността. 

Сблъскването с теориите има поне два ефекта.

Първо, те предлагат интересни призми към често неразбираеми на пръв поглед реални феномени, а вникването в структурата на отделната теория винаги школува систематично мислене.

Забелязвам в течение на следването, че усвояването на специфичната призма на икономическите теории дава на студентите един по-различен светоглед към актуални обществени теми, като например търговия или миграция.

Второ, различните теории за определен феномен дават възможност за критични анализи и дискусии, за обмисляне на предпоставките и логическите стъпки, от които теориите се състоят. Така в рамките на дебата със състудентите и преподавателя, всеки може да изгради критично мислене, с помощта на което да оценява и пресява различните обяснения за реалността.

Многото данни не правят света по-ясен и по-прозрачен

А тези мъчителни количествени методи, от които много студенти се оплакват? Днес разполагаме с все по-огромни количества данни, които обаче сами по себе си в никакъв случай не правят света все по-ясен и по-прозрачен.

Извличането на информация и знание от тях е съпътствано от развитието на все по-разновидни статистически методи. Така едни и същи данни могат понякога да доведат до различни и дори противоположни изводи, в зависимост от използваните в анализа методи.

Извличат се корелации и каузалности, които често – понякога целенасочено, понякога неволно водят до опасни манипулативни изводи в практиката, било то в ежедневния бизнес или в обществените дебати, формиращи институциите на бизнес средата. 

Без едно поне базово образование за триковете, свързани с такива методи, всеки може да допусне съществени грешки в преценките за действията си. 

Което на практика означава, че може и да се превърне в лесна мишена за манипулация от експерти или псевдо-експерти, чиито емпирични анализи не срещат коректива на критичното мислене, изграждано в процеса на висшето образование.

Има нужда от реформи, но не и от революция

Въпреки гореспоменатия проблем с недопустимите обобщения искам да спомена три реформи, които биха били необходими в повечето институти, които познавам.

Първо, “зубренето“ на факти е отживелица, която не само не е необходима, но и вреди. Изучаването на факти, които всеки има в телефона си, изземва от ценното пространство в учебните планове и оправдано събужда антипатии сред ученици и студенти към образованието като такова.

Второ, модуларизацията на учебните планове крие опасността следването да се превърне в “лов за лесни кредити“ при избора на курсовете, като общият знаменател между отделните курсове се губи, ако студентът ги избере в неподходяща последователност или пропусне ключов курс.

Трето, не трябва да се допуска конкуренцията между хилядите университети да доведе до инфлация на оценки, раздавани щедро от университети, борещи се за финансовото си оцеляване. 

За да се предотврати това са необходими още по-систематични и по-комплексни ранглисти, като прозрачност за качеството на дипломите, издавани от множеството институции.

Университетът подготвя не само специалисти, но и граждани

В заключение, университетът и висшето образование не са свързани само с изграждане на разбиране и критичност към теории и емпирика за специалиста. 

Понятието ”университет“ включва и идеала за едно всеобхватно образование. 

За мен важна задача на висшето образование е и да разшири общата култура на студента чрез хуманитарните специалности като история, философия и етика. 

Важно е също така да обогати и доразвие владеенето на чужди езици, както и чрез програмите за студентски обмен да влезе в общуване с различни култури.

Относно последния аспект, мисълта на Александър фон Хумболт, че най-опасен е светогледът на онези, които не са видели света, е особено актуална в момента, както в Европа, така и в САЩ.

Вижте повече по темата: Красен Станчев: Фолклорната икономика и фискалните илюзии водят до дълговите кризи

Така че смятам едно така разбрано висше образование за изключително ценно. 

То дава задълбочени познания в избраната наука, предоставя на студента различни теоретични призми и методи. 

Плюс това изгражда способността за критично мислене към тях и към емпирични анализи и така дава възможност на мисленето му да придобие комплексността, гъвкавостта и бързината, необходими днес.

Но освен това и да бъде по-образован в общия си поглед към света. В епохата на надигащи се популизми, много от които се крепят на ирационални мисловни модели, на манипулиращо интерпретирани данни и на непознаване на чужди култури, образованието  на всички нива, не само висшето  е сред главните противовеси на тези сериозни заплахи за едно свободно общество.

Автор: Проф. Стефан Колев, Университет за приложни науки Цвикау, Германия. Статията е публикувана в “Златен вестник”, брой 15.