Когато едно правителство целенасочено обезценява своята валута, за да излъже кредиторите си, тогава този процес учтиво наричаме инфлация“

Джордж Бърнард Шоу

Думата „инфлация” произхожда от латинската „inflare“, която означава „надувам“, и е използвана за първи път като икономически термин през 1838 г. Първоначално значението на икономическия термин е било „увеличение на количеството пари в икономиката“. В миналото единственият начин за създаване на инфлация при наличието на златен стандарт е било намаляването на съдържанието на злато в монетите от тогавашните владетели, за да могат да създадат по-голямо количество пари, с което да финансират екстравагантния си начин на живот. Впоследствие, с въвеждането на книжните пари инфлация се разбира като печатане на „книжни“ пари без покритие. В наши дни под инфлация се разбира „общо увеличение на цените на стоките и услугите“.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Официалните инфлационни индекси са критикувани многократно. От 2003 г. насам много от европейските държави използват така наречения хедоничен метод за коригиране на инфлацията. Според тази нова методология, ако един продукт повишава цената си заради подобрено качество, измерената инфлация трябва да се коригира с количествения израз на подобреното качество. Например при книгите определящи критерии са броят на страниците, видът на корицата, както и размерът на книгата. Ако бъде използвана методологията от преди 2003 г., то цената на книгите се е повишила с 5,5%, но след хедоничната корекция цифрата за инфлация изглежда съвсем друга – понижение от 3%. Без да се оспорва професионализмът на статистиците, всеки би се съгласил, че тази методология е доста субективна и подлежи на злоупотреби и манипулации.

Вижте повече по темата: Как се манипулира инфлацията

Друг проблем при изчисляването на инфлационните индекси е делът на различните категории в потребителската кошница. Въпреки непосилната задача на статистиците да създадат потребителска кошница на цялото население, някои от дяловете на потребителските стоки и услуги изглеждат доста далеч от реалността. Например австрийският ежедневник „Ди Пресе“ наскоро писа за абсурдността на процентните дялове на някои стоки и услуги в потребителската кошница. В австрийската потребителска кошница с равно тегло са залегнали така и сиренето Ементал и очилата.

В българската потребителска кошница например с приблизително равен дял са заложени разходи за религиозни и граждански обичаи, вестници и списания, резервни части за лични превозни средства, бойлери и климатици, високоалкохолни спиртни напитки и маслини. Дали има семейство в България, което харчи по равен дял от месечните си доходи за тези категории стоки и услуги? Друга доста спорна статистическа методология е методът на заместването, тоест замяната на един продукт с негов заместител при поскъпване на първия.

Вижте повече по темата: Колко е реалната инфлация

Презумпцията на статистиците е, че потребителите ще започнат да купуват по-евтиния заместител. Ако например цената на телешкото се повиши, то потребителите ще превключат на пилешко. Субективността при този метод е повече от очевидна – инфлационният индекс е изкуствено намален от промяната на дяловете в потребителската кошница. Казано с други думи – не цените са намалели, а качеството на потреблението се е влошило, понеже потребителя е превключил на по-евтино заради по-ниското качество. Забележете контраста с предната методология – когато качеството нараства, статистиците веднага коригират инфлацията надолу, но когато качеството спада, корекция нагоре няма!

Тези три субективни статистически метода добавят голяма доза съмнение към достоверността на инфлационните индекси. Неслучайно Лудвиг фон Мизес – едно от светилата на австрийската икономическа школа – прозорливо отбелязва следното:

Една пресметлива домакиня разбира много по-добре и изчислява много по-точно промените в цените на продуктите и услугите, засягащи нейното домакинство, отколкото показват цифрите от държавните статистически институти. Потребността от индекси, които вземат предвид промяната в качеството или потребителските нагласи, е нулева за нейното домакинство. Ако едно дома- кинство следи инфлацията спрямо 10-те най-купувани от него стоки, то този метод не е по-малко научен от този, който използват статистиците, натоварени със задачата да следят инфлацията.

Държавата има интерес да манипулира инфлационните индекси. Мотивите са много. Управляващите изглеждат далеч по-кадърни и компетентни, когато отчетената инфлация е ниска. Освен това много от държавните харчове се индексират с инфлацията – възнаграждения на държавни служители, пенсии, та дори и лихвите по някои държавните ценни книжа. Например правителството на САЩ емитира „инфлационни“ облигации, чиято лихва е индексирана с инфлацията. По този начин занижената инфлация води до занижени бюджетни разходи. Чрез манипулиране на инфлацията се манипулира и отчитания ръст на икономиката, който се изчислява като от номиналния ръст се извади инфлацията.

Вижте повече по темата: Защо се манипулира инфлацията

Множество псевдоикономисти дори смятат, че има „оптимално“ ниво на инфлация. Ако вземем лимита на ЕС от 2% годишна инфлация, то в рамките на 35 години покупателната способност на парите ще спадне двойно. На практика обаче инфлацията е около 5-7% и валутите се обезценяват наполовина само за 10-15 години.

Вижте повече по темата: ЕЦБ отново обеща увеличаване на инфлацията и надуване на балони

Това, което реално представлява инфлацията, е увеличение на количеството на парите и кредита в икономиката спрямо обема на стоките и услугите. Инфлацията е вредна, тъй като обезценява валутата, повишава битовите разходи, облага цялото население (неявно) със скрит данък, обезценява спестяванията на населението и преразпределя богатство от кредитори към кредитополучатели.

Какви са последствията от тази манипулация на отчетената инфлация и какво означава това за инвеститора? Първото следствие е съвсем просто: парите губят стойността си много по-бързо отколкото ни показват статистиките. Съхраняването на пари в брой или в банката гарантира сериозни загуби за тези, които се опитват да спестяват.

Второто следствие от тези манипулации е отрицателната реална лихва по държавните облигации, тоест лихвите по облигациите дори не покриват загубите от инфлация. Това означава, че инвестиращите в държавни облигации поемат гарантирана загуба, подобно на депозит в банката. Инфлацията означава, че облигациите са губеща инвестиция и трябва да се избягват от инвеститорите.

Третото следствие е свързано с инвестирането в жилища. Дори към момента да ни уверяват, че пазарът на жилища вече се е стабилизирал (ние се съмняваме в това), това не означава, че жилищата са „стабилна“ инвестиция и че жилищата запазват стойността си. Инвеститорите често забравят, че дори цената на жилището да е постоянна, например 20 000 евро, то след година стойността на тези 20 000 евро е значително по-ниска заради инфлацията и следователно инвестицията в жилище е на практика губеща.

В крайна сметка урокът от казаното до момента е изключително важен за всеки инвеститор: в условията на инфлация инвестирането в банков депозит, в държавна облигация или в жилище ще носи загуби на инвеститора. В условията на инфлация спасението е едно – инвестиционно злато или сребро.