Офисът ни в Пловдив ще отвори по-късно днес
Добавете ценово известие

Колко е реалната инфлация?

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 15.06.2022
Цена злато (XAU-BGN)
4050,33 BGN/oz
  
+ 89,79 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
45,27 BGN/oz
  
+ 1,12 BGN

Анализът е достъпен и като епизод на нашия подкаст. Не забравяйте да се абонирате за него в удобната за вас платформа!

В България през отчетохме най-високата инфлация от 1998 г. досега – 15,6%. През последните месеци рекордна инфлация се наблюдава и в еврозоната, САЩ (8,6%), Германия (7,9%), Великобритания (9%), Турция (73%). Останалите страни на Балканския полуостров също не са изключение от тенденциите. В Румъниям тя расте с 14,5% през май (върхова стойност от 2003 г.) и с 10,4% в Сърбия (предишен рекорд през 2013 г.).

Цифрите сериозно занижават действителния темп, с който стоките и услугите поскъпват. В поредицата анализи „Подриването на парите“ (част първа, втора, трета и четвърта) подробно сме разгледали как и защо може да се въздейства върху индекса на потребителските цени, за да показва по-ниски стойности. Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл не би желал да обяснява защо има двуцифрен темп на инфлация (нещо, което вероятно така или иначе ще трябва да направи скоро). По-важното е, че много държавни плащания се индексират спрямо този индекс. Колкото повече той се покачва, толкова повече средства от бюджета ще трябва да се отделят за различни плащания, макар че е вярно, че и приходите растат.

Тук ще разгледаме алтернативни измерители на потребителските цени, за да видим дали и в настоящето инфлацията е по-тежка, отколкото официалният индекс на потребителските цени предполага. Целта е да добием представа за евентуалното разминаване между статистиката и действителността, за да разбираме по-добре реалното въздействие на промените в цените върху нашия личен бюджет.

Германия като ориентир за темпа на инфлация в Европа

Икономиката на Германия е двигателят на Европа, а населението ѝ е отявлен противник на високата инфлация, в резултат на печалния си опит с от преди век. Затова жителите ѝ са най-големият купувач на инвестиционно злато в Европа. По последни данни те притежават около три пъти повече от жълтия метал спрямо собствената си централна банка.

Вижте повече по темата: Германия се насочва към инфлация като след Втората световна война

Според официалната статистика през май инфлацията във федералната република расте със 7,9%. Алтернативният индекс на цените института Flossbach von Storch разкрива още по-високо покачване – 8,52%. Общият индекс на цената на богатството, който освен цените на крайните потребителски стоки включва реалните и финансови активи, в които инвестираме като потребители, разкрива още по-съществено разминаване с националната статистика. През третото тримесечие неговият растеж беше от 12%, а официалният индекс на потребителските цени отчиташе ръст от едва 3,9%. „Ножицата“ между стойностите е широко отворена и към края на годината и възлиза на над 1 процентен пункт.

Инфографика 1: Алтернативно и официално измерване на инфлацията в Германия

Затова двата индикатора разкриват много по-различна картина на загуба на покупателна способност във времето. Докато според официалната статистика потребителските цени са нараснали с 9,8% от началото на пандемията, изчисленията на института показват двойно по-голямо покачване на индекса на богатството – 18,6%.

Еврозоната

Освен за Германия, Flossbach von Storch съставя и алтернативен индекс на цената на богатството за еврозоната. Както този за Германия, той включва не само крайните потребителски стоки, но и активите, които купуваме. Тежестта на категориите е много по-различна от официалната инфлация. Например разходите за недвижимо имущество формират над 60% в изчисленията на института. Толкова е техният дял и според анкета, проведена от самата Европейска централна банка (ЕЦБ). Същевременно тежестта им в изчисляването на официалния хармонизиран индекс на потребителските цени е едва 6,5%.

Инфографика 2: Официална и алтернативна инфлация в еврозоната


Затова индексът на цената на богатството на FvS започва да нараства много по-бързо от индекса на потребителските цени още през 2014 г. Динамиката му е много логична, като се има предвид, че към този момент ЕЦБ яростно печата пари (т.е. извършва инфлация) и понижава основния лихвен процент. Комбинацията от двете увеличава държавната и частна задлъжнялост, изкривява икономиката и надува нови балони, включително на имотния пазар, както сме разгледали в свързания анализ.

Вижте повече по темата: Кога да очакваме нов взрив на имотен балон

След началото на пандемията, когато централната банка увеличи още повече печатането на пари, алтернативният индекс на FvS се изстреля до най-високите стойности в историята. Разликата между него и хармонизираният индекс на потребителските цени достигна впечатляващите 28 пункта и над 8 процентни пункта при темпа на растеж на годишна основа.

Последните данни на FvS са за периода до второто тримесечие на миналата  година. Според хармонизирания индекс на потребителските цени за еврозоната от началото на пандемията стойността на стоките и услугите нараства с едва 2%, но индексът на цената на богатството ръстът регистрира много по-голямо поскъпване – 12,3%. Разликата е над шест пъти.

САЩ и честите промени в методологията за измерване на инфлация

В САЩ методологията за изчисляване на потребителските цени се променя многократно през годините. По-сериозните модификации на индекса са през 1978, 1987 и 1998 г. Сред тях е въвеждането на т.нар. „owner’s equivalent rent (OER)“, което заменя действителната цена на недвижимите имоти с хипотетичната цена, на която техните собственици биха ги продали към момента на анкетирането, провеждано от Bureau of Labor Statistics. Крайният резултат е сериозното занижаване на данните за инфлацията.

Инфографика 3: Инфлация в САЩ


Това се вижда ясно, ако съпоставим официалния индекс на потребителските цени, публикуван от Bureau of Labor Statistics днес, и индексът на потребителските цени, измерен по методологията от 1980 г. Ако още се използваше старата формула, темпът на растеж на цените щеше да е двойно по-голям от публикуваните стойности. През май неговият растеж на годишна основа щеше да е почти 17%, с което щеше да надхвърли пика от 14,5%, отчетен през 1980 г., и да регистрираме най-високата инфлация от периода след Втората световна война досега.

Заключение

От алтернативните методи за измерване показват, че официалните индекси занижават темпа на растеж на инфлацията. В действителност тя изяжда покупателната способност на фиатните пари още по-бързо, отколкото данните на националните институции предполагат. Казано в прав текст, ние ставаме по-бедни и по-бързо, отколкото статистиката показва.

На Балканския полуостров методологиите за измерване фундаментално не са по-различни, отколкото в Европа.

Таблица: Хармонизиран и нехармонизиран индекс на потребителските цени (април)

Нехармонизиран ИПЦ Хармонизиран ИПЦ
България 14,4% 12,1%
Румъния 13,76% 11,7%
Сърбия 9,6% 9,5%

Източник: Евростат

Това се вижда при сравнение на хармонизирания и нехармонизирания индекс на потребителските цени. Хармонизираният индекс на потребителските цени се изчислява по унифицирана методология, която позволява да се съпоставят данните за страните в Европа.[1] Дали и на Балканите има двойна разлика между официалната и реалната инфлация е трудно да се каже. Но може да се заключи, че и тук статистиката занижава действителното покачване на цените.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

Вече сме коментирали, че е разумно във времена на висока инфлация да увеличим спестяванията и инвестициите си, вместо да харчим. Това е още по-важно в светлината на високата потребителска задлъжнялост днес и на факта, че парите губят покупателна способност още по-скоростно, отколкото подозираме. Историчекси един от най-добрите инструменти за запазване на покупателната способност, особено при кризи и инфлация, е инвестиционното злато.

Колкото до измерването на инфлацията, най-точната информация за ефектите върху нашия личен бюджет не е скрита във формули и индекси, а в ежедневните ни транзакции и покупки. Както посочва великият икономист Мъри Ротбард:

 Индивидуалният потребител в ежедневните си дела няма голяма нужда от статистиката – чрез рекламите, чрез информация от приятели и от собствен опит, индивидът разбира какво се случва на пазарите около него. Същото важи и за индустрията.

[1] В България личната инфлация може да се сметне чрез калкулатора на НСИ

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още