Какво са парите

Въпросът „какво са парите?“ звучи наивно до момента, в който не си дадем сметка, че на икономистите им отнема векове, за да дадат задоволителен отговор. 

Въпреки че теорията не е успяла бързо да навакса с реалността, в която хората от хилядолетия използват пари, тяхната същност е от ключово значение за разбиране на заобикалящия ни свят.

Причината за това е не само смяната на формата им, но и на тяхната природа.

Но преди това да се случи, благодарение на парите човечеството е достигнало до нивото на развитие, на което се радваме днес, и сега ще разберем защо това е така и как така изобщо сме създали подобна стока – защото парите са именно стока, макар и по-особена.

Светът преди парите

Преди уседналия начин на живот, ако един ловец и събирач е искал да яде боровинки, той често изобщо не е извършвал размяна, тъй като цялата храна на групата от хора е била в общ пул. Към него той е допринасял месото на уловените животни и е взимал каквото му е необходимо – търговията е била почти непозната.

Със заседналия начин на живот се зараждат частната собственост и бартерът, наричан още директна размяна, тъй като при него се обменят стока срещу стока. Той обаче създава много проблеми: за да се осъществява бартер, всяка страна трябва да иска конкретната стока, предлагана от другата, т.е. да има двойно съвпадение на нуждите.

Това не позволява създаването на ясна ценова структура, затруднява производството на изделия, които не са за крайно потребление, и блокира търговията.

История на парите

Оръжейникът може да не иска месо, но ловецът забелязва, че той харесва ябълки. Затова започва да разменя месото си за тях, а след това да разменя ябълките за оръжия.

Така се ражда непряката размяна. При нея хората извършват бартер за стоки, които нямат намерение да използват сами, а да ги прилагат при следваща транзакция, защото и други хора се нуждаят от тях. Ябълките вече са не само стока – те са и разменно средство. Но още не са пари.

Постепенно и други хора започват да извършват индиректна размяна и все по-малък брой от стоки започват да циркулират като разменни средства. При парите, почти както в сериала „Шотландски боец“, накрая ще остане само един… или няколко.

Как продукт става пари?

Продуктите, които се използват като разменни средства, не са избирани произволно. Както посочва Карл Менгер, това са най-продаваемите стоки, защото именно те могат да се обменят срещу най-голям брой други стоки. 

А предметите, които се използват като средство за размяна, трябва да отговарят на други свойства, които според Аристотел са:

• трайност;
• преносимост;
• делимост, т.е. възможността разменното средство да се отделя на по-малки количества, без качеството им да се нарушава;
• присъща стойност – повече за нея по-долу;
• оскъдност – философът не добавя това, но знаем, че ако всеки от нас в който и да е момент може да създаде от нищото колосално количество пари, тяхната стойност ще се срине. Това е урок, който съвременните централни банкери тепърва трябва да учат.

Но въпросът остава: „Какво са парите?“

Неговият отговор е даден от Лудвиг фон Мизес първо в „Теория на парите и кредита“, а след това и в трактата му „Човешкото действие“:

Често използвано разменно средство се нарича пари. Дефиницията на парите е неясна, тъй като съдържа в себе си мъглявия термин „често използвано“. Има гранични случаи, при които не може да се определи дали разменното средство е или не е „често“ използвано и трябва да се нарече пари. 

Но тази неяснота по никакъв начин не влияе върху точността и прецизността, от които теорията се нуждае. Всичко, което е валидно за парите, е валидно и за разменните средства.

За да може една стока да е пари, тя трябва да отговори на още едно условие.

Регресионната теорема за парите

Преди една стока да стане пари, нейната стойност трябва да е предварително известна. Това е регресионната теорема, създадена отново от Лудвиг фон Мизес, а от там идва и името ѝ: че цената на стоките трябва да може да се върне назад в миналото, т.е. да се регресира, до момент, в който те още не са пари.

Ако ловецът открие рядък животински вид и опита да наложи рогата му като средство за размяна, те не биха могли да са такава, защото другите не са ги виждали преди и нямат идея колко „струват“. 

Златото и среброто обаче са били използвани хилядолетия наред и са били достатъчно търсени за редица употреби. Нещо повече, добивът им е свързан с огромни усилия, така че никой не е способен от нищото да увеличи паричното предлагане, с което да подрине тяхната покупателна способност.

Видове пари

В примера по-горе използвахме ябълките като средство на размяна. 

Исторически много стоки са били пари:

• чай
• жито
• мидени черупки
• храни като житото и хмела
• скъпоценни камъни и други

Но златото и среброто спонтанно по света се налагат като пари. Една златна монета е много по-трайна и лесно преносима от един килограм жито например. 

Според Херодот първите, използващи златни и сребърни монети, са лидийците. В началото те представляват златни кюлчета или слитъци, а след това и като златни монети.

Златните монети разрешават сериозен проблем – един търговец може да не е сигурен, че кюлчето на клиента му е истинско злато или сребро. Сърцевината му може да е от друг метал, който просто е позлатен или посребрен. 

Чрез поставянето на знака на рафинерия или монетен двор доверието се увеличава, което улеснява търговията и подпомага още по-скоростното нарастване на икономиката.

Но независимо дали говорим за чай, миди или злато, този вид пари се нарича стокови пари. Парите са самата стока, без значение коя е тя. Когато оръжейникът иска да купи месо, той плаща директно в ябълки (в примера по-горе).

Някой ще каже: Днес обаче като си отворя портмонето няма златни монети, миди и чай, а банкноти!

Неслучайно говорим за стоки, защото парите са разменни средства, наложили се доброволно от взаимодействието между хората. Те не са били наложени от някой фараон, цар или сатрап. По-долу ще видим как това се променя през историята.

Стокови пари и парични заместители

За ловецът, а и за човечеството като цяло, става е относително трудно винаги да пренасят стоки, с които да плащат. Те могат да се изгубят, повредят или развалят. 

Затова те започват да депозират своите стоки в банка, срещу което получават банков запис – банкнота. Тя не е пари; тя е паричен заместител, а парите са самата стока.

Дори съвременните парични единици по света, включително и в България, обикновено са били просто парични заместители, т.е. символите, които циркулират от ръка в ръка. 

Тези символи са банкнотите, които се зараждат, за да улеснят разплащателната и парична система. Вместо да борави със злато или сребро, човек е по-лесно и безопасно да пренася и разплаща в банкноти, срещу които стои злато и сребро по неговата сметка в банката. 

Исторически банкерите често са произвеждали повече парични заместители, отколкото злато и сребро имат в трезорите си – практика, която често водила до фалитите им. Размерът на паричните заместители, който надвишава сумата на депозираното злато, се нарича фидуциарни пари или още банкови пари.

Докато в ежедневието са се използвали (и все още се използват) банкноти просто като парични заместители и средство за размяна, в действителност парите са стокови, обикновено злато и сребро. 

У нас до края на комунистическия период е пишело на банкнотите, че тяхната стойност е обезпечена в злато и всички активи на Българската народна банка, въпреки че това не е било вярно.

Вижте повече по темата: Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва?

Интересно е, че около началото на века българският лев на няколко пъти е бил с курс 1:1 спрямо водещите европейски валути: френския франк (в края на XIX в. и до 30-те години на XX в. с някои прекъсвания), италианската лира и т.н. 

Златна монета от 20 лв. с лика на цар Фердинанд е имала същата покупателна способност, каквато са имали 20 италиански лири с лика на Умберто I или 20 френски наполеона, а тя днес щеше да е още по-висока. Така златният стандарт е бил еквивалентен на единна европейска валута десетилетия преди еврото.

Преходът от стокови към фиатни пари

Парична система, основана на стабилни стокови пари като златото и среброто, е идеална за хората. Благодарение на нея и на растящата производителност, в САЩ между 1870 и 1890 г. покупателната способност нараства със средно 2% годишно. 

Периодът е известен като Голямата дефлация. През този период брутният вътрешен продукт на страната нараства над два пъти в сравнение с 1,5 пъти в Германия.

Но при златен стандарт и стокови пари управляващите са ограничени в разходите си. Ако напечатат много пари, необезпечени със злато, могат лесно да фалират. 

Достатъчно е другите да поискат да обменят банкноти срещу злато и печатащата страна да няма достатъчно от метала в трезора си. В историята има редица опити за отстраняването на златото. 

Последният от тях е в сила и днес. Той започва през 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън затваря златния прозорец и доларът става необезпечен от злато.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Така в съвремието си боравим с фиатни пари. Те се приемат като пари, единствено защото са наложени със закон като такива. Стоковите пари, т.е. употребата на златото, среброто или друг физически актив, не съществуват като пари, макар да остават законно платежно средство.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация?

Не е случайно, че след създаването на централните банки и най-вече след въвеждането на фиатните пари, тяхната покупателна способност, т.е. стойността на парите, се срива постоянно.

Графика 1: Покупателна способност на щатския долар

Възможността на централните банки да печатат фиатни пари не води просто до загуба на покупателна способност и лесен източник на средства за управляващите. 

Благодарение на тях и на възможността да манипулират основния лихвен процент, централните банки са основен фактор за постоянните и все по-тежки цикли на икономически бумове и рецесии – т.е. за икономическите кризи.

Функции и употреба – защо парите са толкова важни?

Две от функциите на парите вече са ясни: те са общоприетото законно платежно средство и са измерител на стойност, което означава, че цените на всички други стоки се измерват спрямо тях. Парите позволяват частните компании да измерят представянето си – дали са регистрирали печалба или загуба.

Вижте повече по темата: Какво са разделението на труда и специализацията?

По този начин парите правят капитализма и увеличаването на стандарта на живот възможни, защото производителите вече знаят дали задоволяват нуждите на потребителите си (т.е. постигат печалба), или не (загуба). Те правят възможно и разделението на труда, защото вече бизнесите имат ясен измерител колко струват капиталовите стоки.

Средство за съхраняване на стойност

Парите са и средство за съхраняване на стойност. Днес, благодарение на бясното печатане на пари от страна на централните банки и валутната несигурност, това се вижда по-добре от всякога, тъй като много хора се насочват към стоковите пари, т.е. златото и среброто, за сметка на фиатните пари. 

Това се вижда и от данните: колкото повече доларът поевтинява спрямо йената (а и в сравнение с други валути), толкова повече поскъпва златото.

Графика 2: Курс йена към долар и спот цена на златото

Въпреки че дори някои професори наричат златото и среброто „варварска реликва“ и обявяват, че те не представляват пари, не такова е усещането на част от потребителите, които знаят, че благородните метали съхраняват стойността си много по-добре от фиатните пари – неслучайно хилядолетия златният стандарт се е използвал по света.

Средство за разплащане на дългове

Не на последно място, парите са средството за разплащане на дългове. Това дава предвидимост на кредиторите, защото те могат да измерват риска си само чрез един или няколко актива. 

Освен това, очевидно парите, които банковата система отпуска, могат да се използват за закупуването на всички други видове стоки; би било немислимо „финансова“ система да отпуска кредит в тикви, който да се изплаща в еленски бутове.

Накратко, парите са стока, превърнала се в общоприето разменно средство. По правило тя е най-масово търсената стока в икономиката. 

Второ, отговаря на конкретни изисквания: 

• трайност 
• преносимост 
• делимост 
• присъща стойност 
• оскъдност 

Стоките, които изпълняват функцията на пари, трябва да са търсени и извън качеството си на такива.

От своя страна парите се използват като измерител на стойност, средство за нейното съхраняване и единица за изплащане на дългове.

Като по този начин позволяват:

• търговията, включително и международната такава
• натрупването на капитал
• предприемачеството
• осъществяването на бизнес и инвестициите 
• разделението на труда и капитализма 

Функции, които златото и среброто – под формата на инвестиционно злато и инвестиционно сребро – продължават да изпълняват.