Международни резерви - какво представляват те и защо ги имаме?

Една от най-важните цели на централната банка е да управлява международните резерви на страната. Чрез управлението на тези резерви централната банка може да осигури постигането на други цели, с които е натоварена, като например:

• стабилност на валутния курс,
• поддържане на ценова стабилност.

Това обаче не е основната цел за поддържане на международните резерви. Основната им функция е да осигуряват средства на държавата в критични ситуации (пандемии, кризи, рецесии и др.). В тази статия ще изясня какво представляват международните резерви, от какво се състоят и какви са функциите на всеки клас активи, държани от централните банки.

Как се определят международните резерви?

За да разберем от какво се състоят международните резерви, първо трябва да ги дефинираме. Едно от определенията, които обхващат статута на международните резерви, е следното:

Международните резерви са онези чуждестранни активи, които са на разположение и се контролират от паричните власти на дадена страна.

По същество международните резерви са кошница от активи (като инвестиционен портфейл), контролирани и използвани от централните банки. Наличието на тези активи гарантира легитимността на централната банка, когато става въпрос за емитиране на пари. Без такива активи никоя централна банка не би имала с какво да обезпечи парите, които създава. Разбира се, повече пари не означават веднага повече активи, нито пък повече активи – повече пари.

Повече по темата тук: Какво са парите?

Наличието на тези резерви също така гарантира надеждността на държавата. Колкото повече резерви има една държава, толкова повече може да заема.

Кой орган регулира дейността на държавния резерв?

За да се избегне политическа намеса, държавните резерви се контролират и регулират изцяло от паричния орган на всяка държава. В случая на Румъния, съгласно Закон 312 от 2004 г., член 2(е) за статута на Националната Банка на Румъния, основните задачи на НБР включват:

Управление на международните резерви на Румъния.

Това решение е част от политическата независимост на паричните власти на всяка държава. Фактът, че международните резерви не могат да бъдат пряко достъпни за политически орган (като парламент, правителство или президент), ограничава експанзионистичните желания на политическата класа.

От какви активи се състоят международните резерви?

Решението за категориите активи, държани от всяка централна банка, се взема по преценка на Управителния съвет на съответния паричен орган. Най-общо казано, класовете активи са сходни, като категоризирането им като резервни активи се определя от самия Международен Валутен Фонд. Въпреки това дяловете на всеки клас активи, както и самите активи, се определят от паричните власти.

Валутни резерви

Най-големият дял от международните резерви на държавите се състои от валутните резерви. Те са най-важни, тъй като осигуряват почти незабавна ликвидност в случай на криза.

Страната с най-големи валутни резерви е Китай – 3,3 трилиона долара валутни резерви през януари 2024 г. През последните две десетилетия Китай постоянно купува чуждестранна валута, за да поддържа юана възможно най-евтин на валутните пазари. По-слабият юан дава възможност за по-голямо търсене на износ.

Златни резерви

Златните резерви на централните банки са от съществено значение за гарантиране на кредитния рейтинг на централната банка, а оттам и на съответната държава. Поради стойността си и индустриалната си стандартизация златото е един от най-сигурните активи, които един паричен орган може да притежава.

Повече по темата тук: Златото през 2023 г. – какво се случи и какво може да стане през 2024 г.?

И тази идея изглежда става все по-популярна сред паричните институции през последните две години. Както през 2022 г., така и през 2023 г. централните банки закупиха рекордни количества злато, разширявайки международните си резерви. Най-големите покупки бяха направени от Китай (225 тона), Полша (130 тона) и Сингапур (76,5 тона).

Най-големи количества притежават САЩ, тъй като до 1971 г. стойността на щатския долар беше пряко обвързана със златото. Тази връзка, известна като златен стандарт, позволи на щатския долар да се превърне в международна резервна валута. Това качество означава, че щатският долар се приема в цял свят за международни трансакции, но и че може да се обменя за всяка друга съществуваща валута.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 164 164,00 181 181,00

Купуваме 164,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

От другата страна на спектъра с нулеви златни резерви са страни като Норвегия, Канада и Хърватия. Тези страни изобщо нямат злато по причини, които са поне малко комични. В изявление от 2019 г. Централната банка на Канада заявява:

Златото не се счита за толкова ликвидно, колкото например активите на американското държавно съкровище. 

От 1980 г. насам (когато страната е притежавала 700 тона злато) Канада е в процес на постепенно намаляване на златните си резерви. В началото на 2016 г. страната официално не разполагаше със златни резерви.

Специални права на тираж (СПТ)

Специалните права на тираж (Special Drawing Rights, СПТ) са резервен актив, създаден от Международния валутен фонд през 1969 г. Тези активи са част от общите резерви на държавите и се използват за увеличаване на наличностите в чуждестранна валута.

Тези активи представляват вземане (което МВФ създава от нищото) върху наличните валутни активи на други държави. Накратко, СПТ може да се разглежда като кредит. Например държава, която притежава няколко СПТ, може да ги предложи за продажба и да получи пари в брой. Тези пари са една от петте валути, които съставляват стойността на СПТ:

• Щатски долар – 43,48%
• Евро – 29,31%
• Китайски юан – 12,28%
• Японска йена – 7,59%
• Британска лира – 7,44%

Страната, която купува тези СПТ, може да ги държи за неопределен период от време и дори да получава лихвипо тях. В цялата система всички държави, притежаващи СПТ, плащат и получават лихви (един и същ лихвен процент, известен като лихва по СПТ – SDRi).

Платените и получените лихви са равни, така че сумите се анулират взаимно. Това явление се проявява само ако разпределените СДР (направени от МВФ) са равни на притежаваните. Тъй като тези СПТ са постоянно търгуеми, сумите, които дадена държава получава, невинаги съвпадат със сумите, които тя има по сметката си. Колкото повече държава продава своите СПТ, толкова повече лихви ще плаща, отколкото получава по наличностите си.

Страната с най-големи наличности от СПТ е САЩ с общо 163,24 млрд. СПТ (равностойни на над 216 млрд. щатски долара).

Текуща сметка в Международния Валутен Фонд

При присъединяването си към Международния валутен фонд всяка държава е длъжна да плати вноска през първите шест месеца от присъединяването си. По време на членството си в МВФ всяка държава е длъжна да плаща вноска, която се определя на всеки пет години. На всеки половин десетилетие МВФ определя членската вноска, като използва нови макроикономически стойности. Тази вноска зависи от четири фактора и представлява среднопретеглена стойност на следните фактори:

• Брутен вътрешен продукт в размер на 50 %,
• Икономическа откритост – 30 %,
• Икономически колебания – 15 %,
• Международни резерви – 5%.

Изплащането на сумата се извършва на две части: 25% от сумата се изплаща в СПТ или в международна валута, 75% от сумата се изплаща в законните платежни средств на съответната държава.

Вноската на тези държави се събира в общ фонд заедно с приходите от кредити, предлагани от държавите членки с възможности за финансиране. Този фонд представлява общ приход на Международния Валутен Фонд, до който страните членки имат достъп за финансиране в зависимост от вноската си във фонда.

Финансови активи

Първите три категории международни валутни резерви (чуждестранна валута, злато и текущата сметка на МВФ) осигуряват ликвидност на страните в извънредни ситуации. При извънредни ситуации (пандемии, военни конфликти, природни бедствия и др.) има нужда от “незабавни” пари. Това означава, че държавите се нуждаят от средства на момента, което някои финансови активи не позволяват.

Въпреки това, за да диверсифицират международните си резерви, много централни банки също се стремят да придобиват финансови активи, които не могат да бъдат превърнати в парични средства незабавно. Защо? Често различни активи (чуждестранни държавни облигации или акции в мултинационални компании) генерират доход (от купони или дивиденти). Те са и надежден източник на диверсификация, така че ако стойността на някои активи спадне за сметка на други резервни активи, последните могат да компенсират първите.

Например в случая със Съединените щати, които през май 2023 г. дължат 7,3 трлн. долара на чуждестранни кредитори (от общо 31,4 трлн. долара), държавите, на които САЩ дължат най-много, са

• Япония – 1,1 трилиона долара,
• Китай – 867 млрд. долара,
• Великобритания – 655 млрд. долара,
• Белгия – 354 млрд. долара,
• Люксембург – 329 млрд. долара.

Притежаването на тези облигации осигурява на кредиторите постоянен доход. Като се има предвид увеличението на лихвените проценти през последните две години, този доход става все по-съществен, за голямо съжаление на американците.

• Финансови активи, които се считат за част от международните резерви, освен споменатите, са:
• Краткосрочни заеми за корпорации, които не предлагат депозитни сметки като дейност,
• Дългосрочни заеми към доверителни сметки на МВФ,
• Ценни книжа, придобити от репо сделки (сделки, при които централната банка предоставя заеми на търговски банки, за които последните предоставят обезпечение)
• Заеми от обратни репооперации (търговски банки изкупуват обратно активи, които са предложили като обезпечение),
• Финансови деривати, ако са в обхвата на регулациите на паричната институция.

Разнообразието от всички тези активи позволява на централните банки да притежават портфейл от активи, който осигурява както ликвидност, така и възвръщаемост в случай на неблагоприятни финансови събития (банкова паника, криза, инфлация и др.).

Функции на международните резерви

В цялата статия споменахме функцията на всеки клас активи в международните резерви на дадена страна. Както казах, международните резерви трябва да се разглеждат като инвестиционен портфейл. За разлика от инвеститора, който търси възвръщаемост, обаче основната цел на държавните резерви е да осигурят финансиране в кризисни ситуации.

Независимо дали става дума за валутни резерви, злато, акции, облигации или дори имоти, всички тези активи имат определена степен на риск, възвръщаемост и ликвидност.

Заключения относно международните резерви

Като цяло икономиката се разглежда като циклична. Всеки икономически цикъл трае около десет години. В рамките на това десетилетие икономиката се разраства, достига своя връх, а след това изпада в криза или дори в рецесия.

Повече по темата можете да намерите тук: Анатомия на всяка икономическа криза

Поради самия факт, че властите разглеждат икономиката като циклична и предпочитат да държат инвестиционни портфейли за сметка на решаването на проблема с цикличността на икономиката, трябва да си зададем няколко въпроса. Такива портфейли, наречени международни резерви, съществуват, за да гарантират, че икономиката ще се справи с непредвидени обстоятелства.

Разбира се, поддържането на резерви е повече от необходимо за една икономика, но целта на тяхното поддържане, а оттам и цикличността на икономиката, е без значение. В основата на проблема често стои централизираната намеса на финансовите пазари, които се заливат с ликвидност (инфлация), за да се намали въздействието на кризата. За съжаление се случва точно обратното.