Общество без пари

Банкнотите и монетите в об­ращение са нещо, с което пред­ставата за пари на повечето хора се изчерпва. Всъщност, те пред­ставляват една много малка част от всички пари в икономиката, в зависимост от дефиницията, коя­то използвате. Повечето от ваши­те пари не се намират в семейния сейф, нито са скрити под матра­ка. Те се намират във финансовата система под формата на депозит в банката или друг тип задължение на конкретна финансова институ­ция към вас.

Финансиране на обещания

Нуждата от банкноти и монети все по-малко се усеща в ежедневи­ето, а тенденцията, все по- голяма част от плащанията никога да не напускат финансовата система, из­глежда трудно ще се пречупи. Само за периода 2008-2014 г. безкасови­те разплащания в 22 страни, следе­ни от Банката за международни разплащания, са се увеличили с близо 50%, като за 2014 г. достигат 883 трилиона долара.

Вижте повече по темата: Какво са парите

Все повече страни се доближа­ват до момента, когато транзакци­ите в кеш ще бъдат само история. В Швеция, например, три от ос­новните четири банки (SEB AB, Swedbank AB и Nordea Bank AB) са спрели обслужването с банк­ноти и монети в 65% до 75% от своите офиси. В повечето градо­ве покупката на билет за градския транспорт става единствено с SMS и дори бездомниците са оборудва­ни с POS терминал. В страната е приет закон, който гласи, че търго­вците имат право да откажат пла­щания в кеш и те се възползват от това. През 1661 г. Швеция за пръв път въвежда банкнотите в обраще­ние и може би не е толкова далеч моментът, когато страната първа ще се откаже от тях изцяло. Разби­ра се, Швеция е пример в екстре­мума, но отъпканият път лесно се следва.

В случая пазарът ден след ден гласува повече доверие на безна­личните разплащания. Те са по- удобни, спестяват време, нерви и усилия. Освен пазарните проце­си обаче, в последно време реди­ца държави приеха закони, които изкуствено ограничават разпла­щанията в кеш и ги санкционират под една или друга форма. На пре­ден план се лансира обяснението, че бидейки анонимни такива тран­закции улесняват финансирането на терористични структури, нарко канали и въобще организираната престъпност и криминалния свят.

Вижте повече по темата: Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Полемика, дали посочената по-горе причина е логически из­държана, е излишна, но е редно да насочим внимание към един не толкова популярен мотив – днешните правителства са ужас­но задлъжнели.

Финансирането на политическите обещания става все по-трудна задача. Например, през 2013 г., с цел да стегне кола­ните и да оправдае оптимистична­та прогноза за бюджетен дефицит от 3%, френското правителство на­прави неуспешен опит да прокара поправка в законодателството, чи­ято цел бе да ограничи позволени­те разплащания в кеш от 3000 на 1000 евро. След терористичните атентати в Париж от началото на 2015 г., в сградата на списанието „Charlie Hebdo“ и в местен супер­маркет, същата поправка бе приета с „нови аргументи“и влезе в сила по-късно през годината.

Примерът на Франция не е слу­чайност

От разгара на фискална­та криза в еврозоната през 2012 г. рестрикции върху разплащания­та в кеш са приели повечето стра­ни в Европа. В същото време за периода 2007-2014 г. средно дър­жавният дълг спрямо БВП е ско­чил с 42% в ЕС. Случва се така, че да притежаваш пари в кеш е зна­чително по-скъпо от това да имаш пари в банка.

Представете си си­туацията, в която сте събрали 50 хил. евро в кеш и искате да заку­пите апартамент. Без да използва­те услугите на банковата система вие не може да изпълните легал­на транзакция. За да конвертирате своя кеш в пари по банка, ще са ви нужни време и разходи за такси по банковите транзакции. На практи­ка възможността на потребителя свободно да избере метод за пла­щане е отнета.

Графика: Къде кешовите разплащания са ограничени, не са ограничени или са затруднени на практика

Още една схема, която наказ­ва съхранението на парите в кеш и го прави по-неудобно, е изтегля­нето от обращение на банкнотите с голям номинал. Днес най-голя­мата банкнота в щатски долари е 100 доларовата банкнота. Това не винаги е било така. През 1969 г. Федералният резерв изтегля от об­ращение банкнотите от 500, 1000, 5000 и 10 000 долара от съобра­жения, свързани с борбата с ор­ганизираната престъпност. Само две години след това, през 1971 г., тогавашният президент Ник­сън обявява най-големия техниче­ски фалит в историята, като къса окончателно връзката на долара със златото (до тогава 35 долара са купували 1 тройунция злато).

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Нас­коро, вече бившият секретар по финансовите въпроси на САЩ, чийто мандат съвпада с кризата от 2007 г., Лари Съмърс публику­ва статия, озаглавена „Време е да убием 100 доларовата банкнота“, в която аргументира изтеглянето от обращение на банкнотата, изкар­вайки на преден план борбата с ор­ганизираната престъпност. На 15 февруари тази година президен­тът на ЕЦБ Марио Драги загатна, че „се обмисля“ спирането от обра­щение на банкнотана от 500 евро, която на практика представля­ва 30% от стойността на всички банкноти в еврозоната. Съобра­женията са борба с престъпнос­тта. Още се лобира за изтегляне от обращение на банкнотите от 1000 швейцарски франка, 50 британски лири, 1000 норвежки крони и дру­ги.

Смисълът от пари в брой

В годините тегленето на пари в брой се е утвърдило като един от малкото начини хората да гласу­ват недоверие в банковата систе­ма. Банкирането с частичен резерв автоматично прави всяка банка не­платежоспособна, в случай че ней­ните клиенти решат да изтеглят парите си в кеш. Страхът от такъв сценарий донякъде принуждава банките да не раздуват баланса си с раздаването на лесни кредити.

Банкнотите и монетите отдавна представляват пренебрежим дял спрямо всички финансови активи, което носи неизбежен риск, ако тълпата се засили към банкомати­те. В това отношение непазарното изтегляне от обращение на банк­нотите и монетите и форсирането на потребителите към финансо­вата система ощетява свободния избор. Другият вариант да излезе­те поне частично от финансовата система е да инвестирате в реални активи, като злато, сребро, недви­жима собственост или друг актив, представляващ ничие отсрещно задължение, което рискувате да не бъде уважено.

Все пак последният вариант би бил труден за изпълнение, ако основните ви средства са във фи­нансовата система в кризисни ситуации. В такива случаи прави­телствата имат навика да налагат контрол на капитала под една или друга форма и е възможно да ви забранят транзакции, целящи по­купката на реални активи. Скоро на такива практики станахме сви­детели по време на Кипърската и Гръцката криза.

Освен забраната да оперирате със собствените си средства, нараства рискът ваши­ят депозит да бъде конфискуван. През 2013 г. банките в Кипър бяха спасени с „bail-in” на 40% от нега­рантираните депозити във втората по големина банка, тогава „Laiki”. Bail-in представлява правото на регулиращия финансовата система орган да конфискува вашия депо­зит и да го конвертира в банков ка­питал. По този начин вие ставате пълноправен собственик на порт­фолио от необслужвани кредити. Малко след примера на Кипър, ев­ропейските законодатели приеха директива в края на 2013 г., която задължава всички страни в ЕС да инкорпорират „bail-in” клауза в за­конодателствата си до началото на 2016 г. Такава практика е въведена в приблизително същия период в страни като САЩ, Великобрита­ния, Австралия, Канада и др.

Защо централните банки харесват елиминирането на пари в брой

След кризата от 2007-2008 г. нулевата граница на лихвените проценти бе достигна­та много бързо. Страхът от дефла­ционна спирала и колапс в цените на финансовите активи обаче не е отминал. Редица централни бан­ки, в това число тези на Швеция, Дания, Швейцария и ЕЦБ, вече са преминали на отрицателни нива и по нищо не личи тенденция­та да се обърне. Наскоро към тях се присъедини и Япония. Според Bloomberg повече от 7 трилиона долара от държавния дълг предла­га отрицателна доходност, това са 29% от всички държавни облига­ции, които Bloomberg следи. От­рицателните лихви означават, че трябва да плащате на банката, за да съхранява парите ви. Целта е да се накара тези пари да се харчат за потребление и по този начин рас­тежа да се стимулира. Ако сте от тези, които смятат, че спестявани­ята са тези, които карат икономи­ката да се развива или просто не ви харесва някой да ви взима пари, за това че ви ползва парите, липсата на кеш ще отнеме една от възмож­ностите да изразите себе си.

Дните на плащанията в кеш изглеждат преброени и по всичко личи, че бъдещето принадлежи на новите технологии и безкасовите плащания. Държавата се опитва да форсира процеса, като от една страна се старае да ограничи из­ползването на банкноти и моне­ти, а от друга се противопоставя на нови решения, като например bitcoin, в които контролът вър­ху транзакциите отново липс­ва. Представете си, че сключвате сделка. Тя е между вас и държа­вата. Цената, която плащате, е ограничение на личния избор, на­среща получавате обещание за по­вече сигурност. Не забравяйте да прочетете общите условия, напи­сани със ситен шрифт в края на договора.