Позиция: BREXIT НЕ

В кампанията за референдума за напускане на ЕС, и още повече – след донякъде изненадващия резултат, една от позицията в защита на излизането от съюза бе основана на стремежа към повече икономическа свобода. Казано иначе, извън ЕС Велико­британия, а и коя да е друга страна, би могла да се отърве от тежките регулации за правене на бизнес и налаганите ангажи­менти на членството, и така, като цяло да увеличи просперитета си.

Всъщност, наистина ли ЕС пречи на британската икономи­ка и доколко напускането му ав­томатично гарантира промени, създаващи ползи и насърчаващи стопанския растеж?

Проблемът с имигрантите

Да започнем с мигрантите. Един от стълбовете на кампани­ята за излизане бе, че свободно­то движение на хора в рамките на ЕС има негативен ефект за Ве­ликобритания. От една страна, бяха посочвани взаимноизключ­ващи се твърдения – мигрантите хем заемали работни места, хем източвали социалните помощи за безработни, техните деца хем заемали местата на местните в училищата, хем мигрантите лъ­жели, с цел получаване на помо­щи за деца, докато децата били в родината си.

Вижте повече по темата: Позиция: BREXIT ДА

Но всичко това остава в полето на реториката. Фактите показват друго – миг­рантите от ЕС имат положите­лен нетен принос за бюджета на Великобритания. Изследване на Индъстри Уоч и ECAS от 2014 г. например, оценява техния нетен фискален принос на 7.6 млрд. евро годишно. Гражданите от ЕС, установили се в Обединено­то кралство, са средно по-млади и по-образовани от местното на­селение, съответно по-голям дял от тях са активни на пазара на труда. Още повече, коефициен­тът на заетост – т.е. делът на хо­рата в трудоспособна възраст, които работят – е близо 79% за хората от други страни от ЕС при 73% за местните граждани.

В действителност, икономически­те мигранти крепят социалната и пенсионната системи – което е валидно и за други страни, като Австрия например. Може дори да се твърди, че относителното възстановяване на икономика­та след кризата се дължи именно на свободното движение на хора – от „дъното“ през 2010 до 2015 г. работните места са нараснали с 1 640 хил., като 787 хиляди от тях са били заети от мигранти от други страни-членки. В по-дъл­госрочен план, добрите универ­ситети на острова са магнит за голям дял от най-добрите учени­ци, особено от Източна Европа – така косвено се селектира талант и умения, които впоследствие остават да създават добавена стойност.

Свободният пазар

Следващото основание за оп­тимизъм при евентуален Брек­зит е възможността за свободна търговия с ЕС без нуждата от възприемане на регулации и разходи, „налагани“ от Брюксел. Сведено до най-често използ­ваните аргументи, това пред­полага Великобритания да има достъп до общия пазар, но да не плаща вноска в бюджета на ЕС, да не приема свободното движе­ние на хора и да избира кои ре­гулации да налага за бизнеса си.

Вижте повече по темата: Европа обещава още „стимули“ – новите и старите неуспехи на Драги

Въпросът е дали такъв сценарий е възможен – а моят отговор е категорично „не“. На първо мяс­то, имаме няколко прецедента на подобни опити. Норвегия и Исландия например имат дос­тъп до общия пазар – но те пла­щат за общите политики на ЕС и допускат свободно движение на хора. Швейцария, с всички свои исторически и финансови предимства, не може да предо­говори споразумението за от­варяне на трудовия си пазар и да пуска избирателно хора, от които страни иска и по собст­вени критерии.

Да погледнем и от гледна точка на останалите страни, оставащи в ЕС: каква е политическата логика да догова­ряш подобни условия? Ако вся­ка страна може да избира кои политики да възприема и кои разходи да споделя, то целият проект на ЕС се разпада. Общо икономическо пространство е възможно единствено при им­перия (или друга форма на сил­но централизирана държава) или при взаимен компромис за постигане на „пакетна сделка“. Абсурдно е да се мисли, че може да се създаде свобода за инвес­тиции и търговия, ако всеки оч­аква да договори правила, които изцяло и напълно се покриват с директните му интереси.

Общият пазар предполага общи регулации

На следващо място, възмож­но ли е да има свободна тър­говия без относително високо ниво на хармонизиране на ре­гулациите за бизнеса? С дру­ги думи, може ли, излизайки от ЕС, Великобритания да запази достъпа си до пазарите на съюза, без обаче да товари предприя­тията и работниците си с теж­ки (предполагаемо) изисквания и бюрократични процедури?

Всъщност, голяма част от регула­циите, с които бизнесът трябва да се съобразява, са наложени с оглед на продукта (стоката). Цел­та на общата регулация (т.е. „от Брюксел“) е да се създаде пред­поставка за взаимно доверие при свободното движение на проду­кта. Потребителят от Германия, да речем, трябва да може да из­бере в магазина храна от коя да е друга страна членка, знаейки, че във всяка от тях съществуват контролни органи, които нала­гат някакъв общ критерий за без­опасност.

Алтернативно, всеки „внос“ би следвало да се прове­рява и изследва от местния кон­тролен орган на всеки отделен национален пазар. Реалистично, и още повече – логично – ли е да мислим, че ще е възможно на един щанд да се продават стоки от 27 страни, произведени по оп­ределен начин и отговарящи на определени изисквания, и до тях – стоки от друга страна, в която такива стандарти не съществу­ват?

Всеки българин знае на би­тово ниво, че да внесеш кола от Швейцария или от САЩ изис­ква поредица от допълнителни стъпки, в сравнение с аналогич­на покупка от страна от ЕС. Чес­то се правят сравнения с други страни, които имат споразуме­ния за свободна търговия с ЕС – но удобно се пропуска, че те са хиляди страници и де факто, въ­веждат поредица от регулации за бизнеса, които са условие да бъде позволен достъпът на стоките до съответния пазар.

Кой ограничава икономическата свобода

Но да се запитаме и друго – наистина ли ограниченията пред икономическата свобода произ­лизат от централизирани реше­ния в Брюксел? Ако това е така, защо в ЕС има такива разли­чия по отношение на данъчна­та тежест и бизнес регулациите? Защо държавата преразпределя над 58% от БВП във Финландия, близо 57% във Франция, а само 35.1% в Литва и Ирландия?

Как­во пречи на самата Великобрита­ния да намали разходите си дори само до нивата на Ирландия и съответно да намали данъците за работещи и бизнес? Между впрочем, от лагера на противни­ците на ЕС чухме идеи за „мощен фискален стимул“ – разбирай, повече държавни харчове наза­ем – и субсидии и протекции на местния пазар. Защо Ирландия е на 8-място в света по иконо­мическа свобода (според инде­кса „Икономическата свобода по света“ на Фрейзър институт), до­като Франция е на 70-то, а Гър­ция – на 85-то? По „тежест на бизнес регулациите“ Естония е на 29-то място в света, а Слове­ния – на 141-во.

Вижте повече по темата: Контейнерите – кръвта на световната търговия

Очевидно е, че много от пречките и тежестите са изцяло или частично местна инициатива. Със сигурност мо­жем да посочим и поне няколко административни процеса, кои­то в България се случват по-бър­зо и евтино от Великобритания. Ако има воля, нищо не спира по­литиците в една страна членка да правят реформи и да увеличават свободата.

Лондон може да загуби статута на финансов център

И накрая, нека разгледа­ме стратегическото предим­ство на Великобритания като инвестиционна дестинация в дългосрочен аспект. Дали произ­водствените предприятия, създа­дени от инвеститори от страни от други контитенти, не са там именно, защото така получават „европейски паспорт“ за стока­та си? За Обединеното кралство услугите са дори по-значими от стоки в международната търго­вия. Какви остават например предимствата на Лондон, като финансов и транспортен хъб, ако не е свободното предлагане на финансови услуги за целия общ пазар и „откритото небе“?

Дори да няма незабавни последици в дългосрочен план, всяко стра­тегическо решение, свързано с навлизане на пазара на ЕС, ще включва и преценката дали да­дена страна е в, или извън общия пазар. А това е път към „перифе­рията“, с всички произтичащи от това пропуснати ползи и преки загуби.

Автор: Лъчезар Богданов, Industry Watch. Статията е публикувана в “Златен вестник”, брой 13