Индустриалната революция е един подчертано евроцентричен период от световната история, който обаче в голяма степен изковава устоите на целия модерен свят. Спринтиращата еволюция на социалните, икономическите и финансовите отношения в европейските страни предизвиква отзвук в целия свят и съдържа много ценни уроци за съвременния Европейски съюз, механизацията и дигитализацията на производството и не на последно място – финансовите спекулации. Именно на тези три аспекта ще се спрем и тук.

Разцветът на банковото дело набира скорост в края на XVIII век, като според някои анализатори именно този разцвет е в основата на индустриалната революция. Социалният и икономически прогрес е съпътстван и с редица икономически и финансови сътресения. Такива са паниката от 1819 г. в САЩ и депресията в Европа след края на Наполеоновите войни. Динамиката на тези кризи показват ясно повишаващата се свързаност на международните икономически и финансови отношения, както и постепенно повишаващата се роля на финансовите пазари.

Вижте повече по темата: Хаос в Европейския съюз или какво се случи с Дойче Банк през 2016 г.

Съпротивата срещу индустриализацията

Раждането на концепцията за “продукт, направен от машини”, води до страх от упадъка на някои професии и на много места среща яростна съпротива, която с течение на времето води до зараждането на профсъюзите. Тук срещаме и движението на лудитите – британски занаятчии, работници (основно в текстилната индустрия) и земеделци, които се борят срещу механизацията на труда чрез саботажа, чупенето и унищожаването на машини. Движението постепенно залязва през 20-те години на XIX век, след като парламентът приема редица мерки срещу него, включително екзекуции и принудително изселване в Австралия.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 188,00 лв. 169 169,00 188 188,00

Купуваме 169,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Може би най-известният и до днес критик на тези обществени настроения е Фредерик Бастиа. През 1844 г. той публикува “Икономически софизми” – книга, в която откриваме известното му сатирично есе “Петиция на производителите на свещи за забрана на слънцето“. Под формата на отворено писмо до френския парламент и в ролята на “представител” на въпросните производители, Бастиа иска подкрепата на законодателя срещу безмилостен нелоялен конкурент – слънцето. Наред с редица регулации (включително търговски ограничения за внос на портокали от слънчева Португалия), Бастиа призовава да бъде приет закон, който ще задължи хората да затъмняват изцяло домовете си, за да имат причина да използват техния продукт (свещите) и през деня. Това би довело до подкрепа на изстрадалата индустрия и повече работни места.

Графика: Латински монетарен съюз

Въпреки тези острови на съпротива срещу индустриализацията и иновациите в производствените процеси, този период от световната история е характерен с повишаването на икономическата свобода, както в рамките на отделни държави, така и на международно ниво.

Вижте повече по темата: Латинският паричен съюз: дядото на еврозоната

Подобни настроения срещаме и в наши дни, независимо дали говорим за съпротивата срещу навлизането на нови услуги (като UBER) или за идеи за облагане на капитала с цел забавянето на модернизацията на съществуващи производства. Крайният резултат винаги е спиране или забавяне на естествения процес на спад на цените, като резултат от повишаващата се производителност. Това значи по-скъпи услуги за потребителите за сметка на запазването на работните места и/или нивото на заплащане на дадени заинтересовани групи.

Вижте повече по темата: Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

През 60-те години на XIX век са сключени редица търговски споразумения между водещите индустриални нации, които водят до чувствително освобождаване на международната търговия. Помага и създаването на по-големи монетарни съюзи, като този между Франция, Белгия, Швейцария и Италия (Латински паричен съюз), което в известна степен улеснява валутния и стоковия обмен. За член на съюза през 1868 г. е приета и Гърция, а страни като България, Румъния и Сърбия не са формално приети, макар че също кандидатстват преди неговото разпадане. Именно този съюз е и прототип на това, което днес виждаме в институционалната организация на ЕС. Тук за пръв път срещаме понятия като “Европейски съюз”, “Европейска комисия” и “Европейски парламент”, както и опит за въвеждане на обща валута – “Европа”.

Крахът на Латинския паричен съюз

Основната причина за упадъка на съюза е заложена още в неговия зародиш – приемането на общ и най-вече – фиксиран курс между златото и среброто. Спадът на международната цена на среброто (поради новооткрити залежи и подобряване на техниките на добиване на ценния метал) води до практическо надценяване на сребърните монети в рамките на съюза, а през 1878 г. и до де факто преминаване на твърд златен стандарт.

Друга причина за упадъка на Латинския паричен съюз е недокрай премахнатата възможност за печатане на хартиени пари, както и опитите за намаляване на златното съдържание в монетите в някои страни (особено Гърция). Заради практиката на обезценяване на златните монети, в отговор на слабата си икономика, южната ни съседка дори е временно изключена от съюза през 1908 г., но впоследствие отново е допусната до участие. Въпреки своите институционални различия, Латинският паричен съюз и еврозоната имат редица сходства, основното от които е нежеланието на правителствата да се придържат към общоприетите правила и липсата на достатъчно инструменти за предотвратяването на подобни практики.

Историята на Грегър Макгрегър

Не можем да говорим за XIX век и да подминем историята на Грегър Макгрегър – шотландски военен, който обаче остава в историята не заради военните си успехи, а като един от най-известните измамници на всички времена. Неговата история е част от нещо по-голямо – повишаващият се апетит за финансови спекулации, породен от развитието на финансовата индустрия и увеличаващият се достъп до сравнително евтин за времената си кредит в Англия в началото на XIX век. Много анализатори посочват като причина за това временното суспендиране на златния стандарт в Англия през 1797 г., което се прави с цел по-лесното финансиране на военните разходи на държавата.

През 1821 г. и следващите години, Грегър Макгрегър провежда масивна кампания, която включва интервюта в пресата, издаване на книга и дори композиране и изпълнение на песни за “Пояис” (Poyais) – измислена държава под негово управление. Измамникът успява да убеди стотици инвеститори да закупят държавни облигации и земи от тази несъществуваща страна, натрупвайки значително състояние.

Историята обаче не свършва дотук. На 10 септември 1822 г. от Лондон дори тръгва кораб със “заселници”, който скоро е последван и от други – изпратени от пристана лично от Макгрегър. Те достигат обещаната земя и след дълго чакане властите в Пояис да ги посрещнат и настанят, разбират че са изоставени в непокътнати и до днес джунгли в Хондурас. Близо половината от тях в крайна сметка не оцеляват, а Макгрегър успява да избегне силата на закона, въпреки свидетелства от все пак спасилите се от тази измама. Макгрегър продължава да развива схемите си през следващото десетилетие (включително във Франция), а в края на живота си се заселва във Венецуела, където през 1848 г. е погребан с пълни военни почести, заради участието му във войната за освобождение на страната в началото на века.

Изкушението на лесните пари продължава да взима жертви и в наши дни, като добър пример са така наречените “финансови пирамиди”, чието съществуване зависи от въвличането на нарастващ брой хора. В повечето случаи заблудата за бързо, лесно и сигурно забогатяване се дължи на асиметрията на информацията – основното средство, което Макгрегър използва, за да развие своите схеми. В ерата на интернет сходна роля изиграва информационният шум, в който под въпрос е способността на потребителите да “отсеят зърното от плявата”.

Много от ценните уроци на XIX век остават ненаучени и до днес. Въпреки че е доказала своята безпредметност, борбата срещу новите технологии продължава да спъва икономическото и социалното развитие. Протекционизмът става все по-апетитна платформа за устремилите се към властта популисти, а Гърция продължава да “трови” мечтата за единна европейска валута. Въпреки дигиталната революция (а може би благодарение на нея), асиметрията на информацията продължава да взима своите редовни жертви, а мечтата за бързо забогатяване е по-жива от всякога.

Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика. Статията е публикувана в “Златен вестник”, брой 15.