Добавете ценово известие

Безкрайната инфлация – Англия показва какво да очакваме в Европа

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Златни вести на 29.09.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 299 BGN/oz
  
+ 8 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
40 BGN/oz
  
- 0 BGN

Читателите на анализите знаят, че често разглеждам какво се случва във Великобритания, включително динамиките на местната инфлация. Страната е втората по големина икономика в Европа, макар извън Европейския съюз, и често е буревестник за тенденции, достигащи и до континента. Последните финансови събития не са изключение.

Вижте повече по темата: Bank of England: Не можем да спрем високата инфлация

Да започнем по ред. Новият премиер на Великобритания Лиз Тръс обяви свиванена данъците и отложи планираното увеличаване на корпоративния данък като част от мерките за повишаване на високата инфлация. „Повишаване“ не е печатна грешка, защото всички политики, насочени към покачване на търсенето, неминуемо водят и до по-високи цени, т.е. те не се борят срещу инфлацията. По-ниските данъци е добре дошла мярка за икономиката. Тя оставя повече средства в ръцете на индивидите, позволявайки те да се канализират към дейностите, които те намират за смислени, или да бъдат спестени.

Вижте повече по темата: Bank of England: Следващата икономическа криза започва в края на годината

От гледна точка на държавния бюджет по-ниски данъци означава спад на постъпленията. Същевременно властите ще увеличават разходите, включително по новата програма за енергийно подпомагане. Тя се очаква да струва над 60 млрд. паунда само за първите шест месеца. Разтварянето на ножицата между правителствени постъпления и разходи се случва в следната икономическа конюнктура:

  • Bank of Engalnd увеличи за седми пореден път основния лихвен процент и предупреди за идваща икономическа криза;
  • Съотношението дълг към БВП надхвърли 100%, а то не включва нефинансираните разходи;
  • Бюджетният дефицит през миналата година достигна стойности, невиждани от Втората световна война, и ще продължи да е висок;
  • Британският паунд се срина до най-ниската си стойност в историята – също следствие от слабостта в страната.

Инфлация или дългова криза избира Bank of England

Интересен факт – държавните ценни книжа на Великобритания се наричат gilts, в превод „позлатени“ или „пари“ на жаргон. Думата е нарицателно за стабилни облигации. Името им идва от това, че в миналото самите ценни книги са имали позлата по краищата. Защо? Защото дългът на страната е бил обезпечен от и изплащан и с монети като златния британски суверен, останал нарицателно за златен стандарт от времената, когато паундът е световна резервна валута.

Връщайки се към съвременния дълг, изплащан вече в необезпечени фиатни пари, комбинацията от изброените фактори и политиките на новото правителство подтикна инвеститорите да продават на британски ценни книжа. Те вече са по-рискови, тъй като страната е изправена пред проблеми, включително понижаващи се приходи. Разпродажбата на облигациите доведе до най-бързото изстрелване на лихвите по тях от почти 80 години. За Великобритания вече е по-скъпо да финансира разходите си, отколкото е за Гърция или Италия.

Инфографика 1: Промени на лихвата по правителствените облигации и дълга


Особено в контекста на растящите държавни разходи, това означава две неща:

  1. За правителството е по-скъпо да емитира нов дълг, с който да изплаща политиките си;
  2. Сумите по обслужването на дълга ще нарастват още повече.

Казвам „още повече“, защото през юни, т.е. още преди лихвите по облигациите да нараснат значително, финансовото министерство плати почти 20 млрд. паунда по лихви по дълговете си. Това е най-високата месечна сума в историята. Да поставя това в перспектива, предишният „рекорд“, поставен през юни миналата година, беше 9,1 млрд. паунда – над два пъти по-малък. Също за контекст, от началото на годината страната е платила лихви от 51,1 млрд. паунда по евтиния си съществуващ дълг. Сумата възлиза на почти 2% от брутния ѝ вътрешен продукт и на 5% от целия бюджет за тази година.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

За да закърпи положението, Bank of England започна да изкупува правителствени облигации с новосъздадени паундове. Целта е това ново търсене да потисне лихвите, т.е. разходите за финансирането да спаднат. Но ходът не сработи – лихвите продължават да растат. Проблемът е, че цената на подобни политики е гигантска и тя се плаща от обикновените индивиди.

Печатането на пари е инфлация. Казано разбираемо, централната банка избира да изстреля и без това рекордната инфлация, отколкото страната да навлезе в дългова криза и фалит. Нещо повече, тя няма да се ограничава колко средства печата. Разбира се, мярката е временна, тъй като дългът само ще расте. Когато дълговата криза дойде, тя ще е още по-тежка.

В изявлението на Bank of England се посочва:

За да възстанови функционирането на пазарите и да предотврати разпространението на проблемите върху пазарите на потребителски и бизнес кредит, Банката временно ще извърши покупки на дългосрочни правителствени облигации, започвайки на 28 септември. Покупките ще се извършват в какъвто обем е необходим, за да се постигне желаният ефект.

Паралели от двете страни на Ламанша

Според мен действията на Bank of England недвусмислено показват, че изправени пред висока инфлация или непосредствена дългова криза, централните банки ще изберат първото. Те ще жертват покупателната способност на всички нас в името на „спасяването“ на икономиките. Така стоките и услугите, които вече са рекордно скъпи, ще продължат да поскъпват.

Много скоро такъв избор ще трябва да направи и Европейската централна банка. Конюнктурата в Европа е абсолютно същата като тази във Великобритания. На континента виждаме:

  • исторически висок дълг;
  • бързо растящи разходи по обслужването му;
  • продължаващо покачване на правителствените разходи, които тепърва ще се изстрелят догодина;
  • високи дефицити.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг I – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Както и на Острова, лихвите по правителствените облигации нарастват скоростно. Германските 10-годишни държавни ценни книжа, разглеждани като най-сигурните в ЕС, се изстреля от -0,305% в началото на годината до 2,22% към момента на писане. В исторически проблемната южна „яка“ – Гърция, Италия, Испания, Португалия, те са значително по-високи. Правителствата, които традиционно имат най-големите задължения и най-лошата финансова политика, са изправени и пред най-сериозните проблеми.

Инфографика 2: Ръст на лихвите по правителствените облигации в Европа


За добием представа за мащабите на дълговия проблем в Европа, трябва да разберем, че през 2021 г. правителствените разходи за обслужване на краткосрочния дълг с падеж до една година в еврозоната възлизаха на 15% от БВП (лихва + главница). През този период държавите се финансираха при най-ниските лихви в историята. От тогава до днес лихвата по едногодишните облигации на Италия например е нараснала в пъти – от -0,5 до 2,35%.

Таблица: Размер на дълга в еврозоната според срока му на падеж

трилиона евро Разходи по главница до 1 година Разходи по лихва до 1 година Общо до 1 година Разходи по главница между 1 и 2 години Разходи по лихва между 1 и 2 години Общ размер на дълга до 2 години
2019 г. 1,2 0,17 1,37 0,76 0,15 2,3
2020 г. 1,5 0,16 1,66 0,82 0,14 2,6
2021 г. 1,58 0,153 1,733 0,89 0,139 2,8
август 2022 г. 1,63 0,155 1,78 1 0,137 2,9
Като процент от брутния вътрешен продукт на еврозоната
Разходи по главница до 1 година Разходи по лихва до 1 година Общо до 1 година спрямо БВП Разходи по главница между 1 и 2 години Разходи по лихва между 1 и 2 години Общ дял на дълга до 2 години спрямо БВП
2019 г. 10,8% 1,4% 12,2% 6,4% 1,3% 19,8%
2020 г. 13,5% 1,4% 14,9% 7,2% 1,2% 23,3%
2021 г. 13,2% 1,3% 14,5% 7,5% 1,2% 22,9%
август 2022 г. 13,3% 1,3% 14,6% 7,8% 1,1% 23,5%

Източник: Европейска централна банка

Трябва да отбележа също, че когато икономиката навлезе в рецесия, брутният вътрешен продукт ще спадне. Когато това се случи, делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт ще нарасне още повече. Предвид това и въз основа на растежа на лихвата в пъти, в задачата се пита: могат ли държавите в Европа да плащат лихва, възлизаща на 10% от БВП, вместо на 1,4%, в рамките на една година, без Европейската централна банка да печата пари и да го монетизира? Отговорът е не.

Първите реакции на ЕЦБ

Проблемите с високия дълг в южната част на Европа бяха явни още към лятото. Лихвите по италианските облигации започнаха да се повишават много по-бързо, отколкото по германските. Това създава структурна заплаха за самата еврозона. Когато пазарите започнат да разпродават италиански дълг, лихвата по него расте, точно както се случва по британския в момента. Местното правителство финансира новите си разходи много по-скъпо. Когато говорим за Италия, с правителствен дълг от над 150% от брутния вътрешен продукт, оскъпяването на средствата създава заплаха от фалит, а ако това се случи, цялата еврозона може да рухне.

За да предотврати това, Европейската централна банка създаде Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI). Той трябва да действа по следния начин – при разлика между лихвите на Италия и Германия, централната банка продава германски облигации и купува италиански. По този начин, на теория, няма да има страни с твърде бързо покачващи се ставки, и няма да се печата ново евро. Tогава коментирах, че това няма как да сработи и рано или късно ЕЦБ ще се върне към пресата за печатане на пари. Предвид случващото се във Великобритания, тази нова инфлация може да е грандиозна. Защото централната банка ще трябва да печата, за да спаси цялата еврозона, а не само Италия.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

В духа на случващото се и на това, което можем да очакваме, припомням съвета, че при висока инфлация има смисъл да спестяваме в сигурни активи, включително инвестиционно злато, вместо да разходваме средствата си. Въпреки пиковите стойности днес, цените тепърва могат да растат още. Добре е да защитим средствата си от растящите рискове на средата.

Препоръчваме Ви да прочетете още