Абеномиката на негативните лихви в Япония

Споделете тази статия

Икономиката на Япония е кошмарът на Европа. Една от най-богатите страни в света, със силно развита социална система, която отброява поредното „из­губено десетилетие”. Япония има тежки демографски проблеми и все по-трудно поносимо дългово бреме, постоянно е в дефлацион­на спирала и съвсем редовно вли­за в поредната рецесия. Всички тези проблеми не се случиха след някакво затягане на коланите или политика на „остеритет“. Напро­тив – страната постоянно прибягва до различни фискални и монетар­ни стимули, но дълговата спирала продължава да се влошава, а расте­жът така и не идва. В края на 2012 г. Япония потърси надежда в „Абе­номиката“ – термин, който носи името и отразява политиките на премиера Шиндзо Абе.

Преди да навлезем в дебрите на абеномиката и негативните лихви, следва ясно да очертаем проблеми­те на японската икономика. Стра­ната е с бюджетен дефицит вече над 20 години, като след Голяма­та рецесия, тоест през последните 6-7 години, дефицитът е в рамките на 8-9% от БВП. Публичният дълг на Япония гони 240% от БВП – чувствително повече от този на Гърция, като поема по възходяща траектория още от 90-те години на миналия век. Световната криза се прояви с двойно дъно в Япония – две рецесии от 2009 и 2011 г., като в годините непосредствено пре­ди „абеномиката“ страната беше и в дефлационна спирала. Всичко това зададе рамките за неизбежен нов експеримент.

Абеномиката

Абеномиката на практика стъпва на ултраразхлабена парич­на политика, фискални стимули и структурни реформи в посока на дерегулация на бизнеса. Абе на­рича своята политика стратегията на трите стрели, като взема повод от японската мъдрост (сходна и у нас), че сноп пръчки се чупят мно­го по-трудно отколкото всяка една поотделно. И докато третата стре­ла, а именно дерегулацията носи свеж полъх, то новата доза стиму­ли, в т.ч. негативните лихви, пре­дизвикват различни реакции и остават изключително спорни от гледна точка на дългосрочния рас­теж.

Началото на абеномиката беше ударно по отношение на първи­те две стрели – монетарните и фискални стимули. В началото на 2013 г. правителството обяви програма за фискални стимули в размер на над 10 трилиона йени (около 116 млрд. щатски долара), както и категоричен мандат на централната банка да сложи край на дефлационната спирала и да таргетира инфлация от 2%. През април същата година влезе в сила и програмата за количествени улеснения на Японската централ­на банка, която предвижда изку­пуването на държавни облигации и други финансови активи в рам­ките на 60-70 трилиона йени на година. През 2014 г. обхватът на програмата беше разширен до 80 трилиона йени годишно (около 660 млрд. долара). Тази политика на бясно стимулиране донесе своя бърз ефект, който обаче също тол­кова бързо се изпари.

В края на 2012 г. японската ва­лута беше тръгнала рязко надо­лу, като за няколко месеца изгуби 25% от стойността си спрямо щат­ския долар, достигайки до 100 йени за долар в началото на май 2013 г. Обезценяването на валу­тата и пакетът стимули повиши­ха икономическата активност, в т.ч. ръст на износа и спад на без­работицата, както и до сериозно оживление на борсовите индекси. Всъщност този подем по отноше­ние на борсите продължи до ми­налата година, когато кризата на растежа в Китай, в т.ч. и китайски­ят „черен понеделник“ от 24 ав­густ 2015 г., удари масово борсите по света.

През 2014 г. проблемите в Япо­ния се завърнаха с всичка сила – страната навлезе в поредна реце­сия, като и досега се редуват три­месечия на лек спад или лек ръст на икономиката, без значима поло­жителна тенденция. Инфлацията също отново се насочи към нулата и в средата на 2015 г. поставената цел от 2% инфлация вече изгле­ждаше непостижима. В рамките на 2014 г. йената изгуби нови 20% от стойността си спрямо щатския долар, достигайки 120 йени за до­лар (нивата от 2006-2007 г.), което обаче вече не носеше магическия подем. За пореден път видяхме на­гледен пример за това, че с обезце­няване на валутата не се постига нито по-висока конкурентоспосо­бност, нито устойчив растеж.

Негативните лихви

Безизходицата, в която по­падна абеномиката през 2015 г., доведе до нов изненадващ ход – Японската централна банка обя­ви отрицателни лихви в началото на 2016 г. Основният аргумент за тази политика беше, че макар па­ричната маса в страната да се уве­личава чувствително след 2012 г., то новите пари така и не стигат до икономиката, а замръзват ня­къде в банките. Това е теза, коя­то звучи познато и за закъсалите западни икономики, макар и да е използвана сравнително про­изволно. Залогът на негативните лихви предполага, че те са ефекти­вен инструмент именно за активи­зирането на тези пари в банковите институции, тоест евентуално ще се стимулира потреблението, което е ключово за борбата с де­флацията (падащите цени) и зад­вижването на икономиката.

Интересен момент тук е, че една от основите на тази полити­ка лежи в покачването на данъка върху продажбите в Япония от 5% на 8% през 2014 г. Непреодолими­те фискални проблеми на страната доведоха до покачване на данъчна­та тежест върху потреблението на стоки и услуги, при това с пълно­то съзнание, че това ще удари как­то потребителското търсене, така и икономическия растеж. Ефекти­те от покачването на данъка, тоест свиването на потреблението, бяха изведени на преден план в обо­сновката на политиката на отри­цателни лихви. Основната цел за пореден път е повече пари да вля­зат в икономиката и да се стимули­ра търсенето.

Парадоксално, но само ня­колко седмици след този истори­чески ход, масово се заговори за нуждата от нови стимули. При­чината е, че поредното монетар­но разхлабване идва в момент, в който световното търсене не под­крепя подобен ход. Проблемите на растежа в другите два гиганта (САЩ и Китай) означава, че тър­сенето от чужбина този път няма да подкрепи растежа в Япония. В седмиците след въвеждането на от­рицателните лихви японската ва­лута всъщност започна да покачва стойността си, достигайки около 114 йени за долар. Целта за пости­гане на 2% инфлация за пореден път се отмести във времето. Нова­та цел вече е краят на 2017 г., като това е третото изместване на дата­та от страна на централната бан­ка за последните няколко месеца. Накратко: магията на негативните лихви не проработи.

Растеж в страната на дълговете?

Първите две стрели на абе­номиката очаквано не донесоха устойчив растеж. Поредното из­губено десетилетие в Страната на изгряващото слънце не се дължи просто на влошени демографски показатели, нито на привнесени­те кризи отвън. Достигането на непосилни нива на публичен дълг и невъзможността да се излезе от спиралата на дефицитите, носи със себе си загробване на растежа и ограничаване на инвестициите от страна на бизнеса. Фокусиране­то, основно върху съвкупното тър­сене и възможностите (монетарни и фискални) за неговото стимули­ране, води до пристрастяване към лесните решения и до нови и нови стимули – подобно на това, което наблюдаваме и в Европа след Голя­мата рецесия.

Третата стрела на абеномиката към момента звучи най-обещава­що, макар и с много въпросителни. Тук влизат множество структурни мерки, като либерализация на зе­меделието, премахване на някои регулации в енергетиката и здраве­опазването, намаляването на кор­поративните данъци и развитието на специални икономически зони. Някои от първоначално предви­дените реформи на практика не се случват – например по отноше­ние на пазара на труда и имигра­цията. Нещо повече, японският министър на административната реформа наскоро нарече отваря­нето на миграционната политика „кутията на Пандора“ и отхвърли всякакви идеи за привличане на работници отвън, въпреки демо­графската криза в страната. Фо­кусът върху демографията остава безспорен, но без да има ясен път за разрешаване на тежката социал­на (а и фискална) цена на застаря­ващото население.

Светът нагази в Голямата реце­сия с една единствена идея, а имен­но – да се избегне тоталният срив, тоест да не стане като по времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Подобно дъно наистина не беше достигна­то, но 7-8 години по-късно раз­витите страни са изправени пред криза на растежа и огромни дъл­гови проблеми. Това е позната те­ритория за Япония, а последният лъч надежда – абеномиката, засега не носи облекчение. В страната на негативните лихви и фискалните стимули, растежът остава залож­ник на огромните дългове и труд­ните реформи.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
2129.43 BGN/1Oz - 0.05 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.9248 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2129.43 BGN/1Oz - 0.05 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
27.9248 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Голямото зануляване

Балансът на ФЕД, неговото евентуално съкращаване и последствията за пазарите

Босна и Херцеговина – коктейл от култура, история и адреналин.

Как да спестяваме правилно? Част 2

Седем причини да посетите Тайланд

Препоръчани

Бежанската криза и крахът на социалната държава в Европа

Какво се случва с пазара на инвестиционно злато

Game of Gold или златото в настолните игри. Инфографика

Възходът в цената на златото продължава

Ниската инфлация и високото политическо напрежение изстреляха цените на златото и среброто нагоре

Дъблин – уиски, бира, леприкони и библиотеки.

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ