Наблюдаваме “златно” лято за инвеститорите в злато. Дори най-върлите привърженици на жълтия метал не допускаха, че за по-малко от 2 месеца – само за юли и август – златото ще „излети“ от от 1500 до 1900 долара. Измерен в евро, скокът бе просто феноменален – от 1025 евро до 1325 евро. Това са близо 30% възвръщаемост за два месеца.

Балонизирана ли световната цена на златото?

Тази „абсурдна” възвръщаемост даде основание на множество „анализатори“ да обявят за пореден път, че златото е безумен балон, който ще се спука във всеки момент. Това са същите тези анализатори, които пропуснаха да забележат технологичния балон през 90-те, след това ни увещаваха, че няма жилищен балон, а в момента дори не забелязват най-чудовищния балон в съвременната история – балона на държавните облигации.

Вижте повече по темата: На живо от САЩ – гледаме спукване на имотен балон в реално време

Всъщност, балон в златото няма. Цената му излетя, защото през лятото световната финансова криза рязко се задълбочи и стана ясно, че проблемите не само не се решават, а се задълбочават. На геополитическо ниво войната в Либия се проточи ужасно. Това трябваше да е „светкавична“ война, която да приключи за броени дни или седмици, но през лятото се оформи ужасяващата перспектива от повторение на Ирак и Афганистан.

Вижте повече по темата: Икономиката на Афганистан преди и след окупацията на САЩ: Инфографики

Кризата достигна нови размери по време на истерията в САЩ около тавана на държавния дълг. Психозата започна от политиците, бе подхваната от медиите и тотално завладя населението. Острите дебати разобличиха катастрофалното положение на държавните финанси на САЩ. На всички стана ясно, че проблемът с дълга няма да бъде решен. Точно обратното, решението единствено отложи и задълбочи проблема, гарантирайки далеч по-сериозна криза в недалечно бъдеще. Доверието в долара и американското правителство бе сериозно накърнено, а кредитният рейтинг на САЩ бе понижен. Неслучайно златото се устреми нагоре, когато Конгресът оповести официалното си „решение”.

Средна месечна цена на злато за тройунция от януари до септември 2011 г.

Докато кризата бушуваше в САЩ, в Европа се разрази истински ураган. Финансовите пазари „задушиха“ правителствата на Гърция и Португалия. Тотално банкрутирали, те бяха изправени пред дилемата дали официално да обявят несъстоятелност или да приемат спасителен пакет с обременителни условия.

Дълговата криза в Европа се задълбочава

Евро-кризата достигна качествено нова фаза, когато състоянието на финансовите пазари постави под съмнение платежоспособността на Испания и Италия. Докато икономиките на Гърция и Португалия са „джуджета“, то тези на Испания и Италия са „гиганти“. Срив в Испания или Италия би довел до крах на цялата европейска банкова система с катастрофални последици за световната банкова система и борсите по света.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

С колосалните 2 трилиона евро италианският дълг е трети по-размер в света. Тоест, като размер италианският дълг надхвърля съвкупния дълг на всички източноевропейвки държави; също така съвкупно надхвърля многократно дълга на всички азиатски държави, засегнати от азиатската криза. Разбира се, Италия е тотално банкрутирала, но през лятото пазарите започнаха да осъзнават реалността. .

Кредитен рейтинг, дълг към БВП и бюджетен дефицит в Европа и САЩ.

Като за капак финансовите пазари поставиха под съмнение дори платежоспособността на Франция! Това отбеляза съвсем нова страница в еврокризата и постави под всеобщо съмнение, при това съвсем основателно, оцеляването на еврото като валута. Доверието в него бе разклатено, а сривът на валутата бе възприет като неизбежен. Присъдата на пазарите бе съкрушителна – ситуацията в Америка е много лоша, но положението в Европа е още по-лошо.

Финансова криза в Япония

Кризата удари жестоко и Япония, макар и по съвсем други причини. Темата бе забравена от медиите, но през лятото стана ясно, че последствията от природното бедствие далеч надхвърлиха дори най-песимистичните първоначални прогнози. Лятото доказа, че щетите от радиацията ще имат далеч по-дългосрочни и по-сериозни последици. Япония изпадна в рецесия.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при криза

Бедствието съсипа инфраструктура и капитал (заводи, предприятия, машини, съоръжения) за стотици милиарди, а финансовите пазари реагираха по най-абсурдния начин, засилвайки йената, което бе съкрушителен удар за оцелялата част от японската експортна индустрия.

Търсене и предлагане на злато през Голямата рецесия

Междувременно колкото повече кризата обхващаше световната икономика и световните борси, толкова повече се сриваха и световните валути. Централните банки изгубиха доверие дори в собствените си валути! В продължение на близо 20 години те продаваха своето злато и инвестираха в чужди валути. От 2010 г. насам те започнаха да разпродават валутите и да купуват злато. Този процес на изкупуване на злато се ускори през 2011 г. и се засили през това лято. Страни като Тайланд, Русия, Мексико, Южна Корея и Казахстан увеличиха значително златните си запаси. Купувачи станаха дори Боливия и Мавриций.

Вижте повече по темата: Защо Централна и Източна Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Рязко спадна предлагането на злато. До неотдавна централните банки продаваха огромни количества злато. Сега нито една централна банка не продава – понастоящем те купуват. Последният „мохикан” в продажбите е МВФ – и запасите му са на практика изчерпани. Русия и Китай отдавна изкупуват новопроизведеното си злато. Сега и Казахстан обяви, че повече няма да продава произведеното си злато, а ще го изкупува директно от производителите си. А през август президентът на Венецуела Хуго Чавес национализира производителите на злато в страната. По всичко личи, че основните източници на предлагане постепенно пресъхват.

Злато, закупено от централните банки по света в периода между 2009 и 2011 г.

Изглежда че тенденцията от десетилетия насам постепенно започва да се обръща: преди почти всички големи играчи предлагаха, а съвсем малко купуваха; сега предлагането е слабо и всички купуват.

Защо страните и инвеститорите купуват злато?

Причината за търсенето е съвсем проста – недоверие в чуждите валути, които държавите са принудени да печатат, за да покриват държавните си дългове и да обезпечават банковата си система. Тоест, първопричината е дълговата криза, която дестабилизира финансовата система и световните валути.

Заключението е просто – златото ще продължава да върви нагоре, докато световните икономически сили не решат радикално бюджетните си проблеми и започнат да изплащат обратно дълговете си. За съжаление, едва ли скоро ще има подобен поврат в държавните финанси на САЩ, Европа или Япония. Политическите системи на тези държави не са пригодени да решат проблема радикално и из основи. А това означава, че кризата ще се проточи още години наред, търсенето на злато ще доминира на пазара, а цената му ще продължава да върви нагоре.