Как ще изглежда следващата рецесия в Европа и как да се предпазим от нея

Анализът е достъпен като епизод на подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате за него в удобната за вас платформа! Присъединете се и към отворената дискусионна Facebook група “Приказки за икономиката и златото“.

От началото на 2022 г. икономиката на САЩ най-вероятно отново е в рецесия. Пиша „най-вероятно“, защото за рецесия говорим при две последователни тримесечия на спад. Първото е налице; данните за второто още не са публикувани. Федералният резерв на Атланта обаче прогнозира свиване на икономиката и в периода април – юни. В анализите и епизодите на нашия подкаст посочвахме, че това е най-вероятното развитие, още докато централната банка очакваше растеж.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Преди четиринадесет години взривът на икономическите балони в САЩ, особено на пазара на недвижими имоти, постави началото на Голямата рецесия. Тя се отрази тежко и на Европа. Причините за настъпването ѝ се наблюдават и днес.

Освен тях, пред икономиките на Стария континент има нови рискове. Те включват войната в Украйна, осигуряването на енергийни суровини, поредните локдауни в Китай и прекъсването на веригите на доставка. Но както видяхме и през 2008 г., най-опасен е застрашително високият дълг на държавите и увеличаването на лихвите по него.

Да видим как би изглеждала следващата рецесия, как бихме могли да се предпазим преди настъпването ѝ и какво можем да очакваме от Европейската централна банка. Нейните решения са основният фактор, определящ какво се случва с парите ни и икономиката.

Европа от Голямата рецесия до днес

Между 2000 до 2005 г. и след 2009 г. ЕЦБ поддържаше икономиките в еврозоната и ниските лихви по дълга в еврозоната чрез печатане на пари, потискане на основния лихвен процент и изкупуване на държавни облигации. След последната ковид рецесия тя създаде безпрецедентно количество евро и илюзията за възстановяване. Това е рецептата за неустойчив растеж, погрешни инвестиции, разхищение на ресурси и неизбежна тежка рецесия. „Магията“ на лесните пари започна да се разваля още по-рано, още през 2019 г., когато икономическият растеж почти изчезна.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Усещането за възстановяване на икономиките през последните десет години беше за сметка на изстрелване на равнището на правителствен дълг. През 2007 г., т.е. преди настъпването на дълговата криза, той възлизаше на 62,3% от БВП в ЕС и на 66% в еврозоната. Към края на миналата година е 88,2% от БВП в ЕС и 95,6% в еврозоната.

Инфографика 1: Дълг в Европа

Вижте повече по темата: Ендшпилът на фиатните пари – защо днес има безпрецедентна инфлация

Десетилетието на печатане на пари, особено през последните две години, и потискане на лихвите в Европа доведе до ръст на цените на потребителските стоки. Точно политиките на централната банка са причината инфлацията в еврозоната всеки следващ месец да постига най-високата си стойност в историята.

Освен тези динамики, от началото на годината се наблюдават и други феномени. Перспективите пред растежа в Европа са все по-мрачни и хората усещат приближаваща рецесия. Лихвите по облигациите на страните в еврозоната започнаха да се увеличават преди ЕЦБ да е направила каквото и да е.

Особености на европейския национален дълг

Лихвите по правителствените облигации започнаха да растат в началото на годината. Това е лоша новина за държавите. За тях става по-скъпо да теглят средства. Това се случва чрез емитиране на облигации. Ако лихвата нарасне твърде много, те могат да фалират, особено когато говорим за задлъжнялост, по-голяма от цялата икономика.

Вижте повече по темата: България три пъти изпада във фалит по време на комунизма – ето защо

Тук има тънък момент. Лихвите по правителствения дълг не се покачват с еднакъв темп. Тези по италианските облигации се оскъпяват по-бързо от германските. Разликата между двете стойности се нарича спред. Ръстът показва, че за инвеститорите рисковете пред Италия са много по-големи. За Италия това означава, че е по-трудно да финансира разходите си. През 2021 г. нейният бюджетен дефицит (приходите в хазната – разходите) беше впечатляващите 7,2% от БВП. Според Fitch, през тази ще е „само“ 5,6% – два пъти по-висока стойност, отколкото правилата на еврозоната допускат.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Дългът на Италия възлиза на 150% от нейния брутен вътрешен продукт. Той е вторият най-голям в съюза, след този на Гърция (193,3%). Оскъпяването на кредитирането е колосален проблем за държавата, еврозоната и обединена Европа изобщо. Неслучайно нидерландският министър-председател Марк Руте призова страната да овладее изстрелването на лихвите. Ако тя изпадне в нова дългова криза, тя ще е много по-тежка от тази през 2008 г. Икономиката на страната е твърде голяма, за да се спаси, а остави ли се да фалира, може да срине цялата еврозона със себе си или да я разцепи на две. ЕЦБ не може да позволи това.

Как ще влезе в рецесия Европа

Двата основни риска за централната банка са високата инфлация, от една страна, и нова финансова и/или дългова криза, от друга. Затова тя има само две опции:

• Алтернатива №1: опит за спиране на инфлацията

ЕЦБ трябва да увеличи основния лихвен процент и да спре да печатаnнето на евро и покупките на правителствен дълг. Това задължително ще доведе до рецесия. Балоните, надути през годините на ниски лихви, ще се спукат. Ако ЕЦБ спре да купува правителствени облигации, лихвата им също ще нарасне. Това ще породи и дългова криза. ЕЦБ твърди, че не може да го позволи.

• Алтернатива №2: опит за поддържане на растежа и правителствения дълг

Ако ЕЦБ опита да спаси свръхзадлъжнелите правителства и да стимулира растежа, тя ще увеличи паричното печатането на пари (т.е. инфлацията) и ще продължи да потиска лихвите и да купува дълг. Резултатът ще е още по-драматично поскъпване на стоките и услугите, значителен спад на покупателната способност и еврото и рецесия. ЕЦБ твърди, че не може да го позволи.

Този сценарий също ще доведе до дългова криза, но по-тежка и по-отдалечена във времето. Механизмът за това е следният: тъй като с времето е необходим все повече дълг за една единица икономически растеж, задлъжнялостта в Европа ще расте. Когато трябва да се изтегли прекомерно много дълг, за да се постигне растеж, ще започне забавяне. Тогава инвеститорите ще започнат да продават държавни облигации, заради рискът от свиване на икономиката. Спадът на търсенето на облигациите ще доведе до увеличаване на лихвата, значително покачване на разходите по обслужването на правителствения дълг и въпросната по-тежка дългова криза. От по-високо се пада по-лошо.

Очевидно е, че ЕЦБ може да избере само едната от двете цели. До момента предпочита втората. Но предвид състоянието на икономиките в Европа е много вероятно да настъпят негативните феномени и на двете алтернативи едновременно.

Какво обещава централната банка?

В началото на юли ЕЦБ прекрати програмата PEPP, с която печаташе пари и изкупуваше правителствен дълг по време и след пандемията. По-късно през юли трябва да започне увеличаване основния лихвен процент. Първото му покачване ще е от -0,5 до -0,25%, т.е. с най-малката възможна стъпка.

Най-интересното е, че същевременно Европейската централна банка обещава да се бори срещу бързото увеличаване на лихвите по облигациите в някои държави. Как ще постигне това? Според президента на институцията Кристин Лагард ще бъде въведен нов инструмент за целта. Централната банка има само един възможен инструмент – печатането на още пари, т.е. инфлация.

До какво ще доведат политиките на ЕЦБ

ЕЦБ и в момента на писане увеличава паричното предлагане, т.е. осъществява инфлация. Създаването на нови инструменти, с които иска да поддържа лихвите, ще продължи да увеличава цените на стоките. Освен това тепърва ще виждаме все по-силен натиск върху крайните потребителски цени, идващ от драматично високата производствена инфлация.

Вижте повече по темата: Още по-високи цени: Ударът на огромната производствена инфлация започва

Козметичното покачване на основния лихвен процент с най-малката възможна стъпка, няма да допринесе съществено за понижаване на цените. За да има ефект, той трябва да е по-висок от номиналната инфлация, т.е. да е поне 9%. Както вече знаем, това ще взриви съществуващите балони. Такива има не само имотния пазар, но и в други сегменти на потребителски дълг.

Инфографика 2: Колко трябва да се увеличи лихвата, за да спре инфлацията – пример от САЩ?

Печатането на пари ще продължи да обезценява еврото спрямо други валути. Това вече се случва от над година. Само за шест месеца единната валута спадна с над 11% спрямо щатският долар и постигна многогодишно дъно спрямо швейцарския франк. Вносните стоки, деноминирани в долари, ще остане скъп, което ще понижи реалния стандарт на живот на европейците.

Вижте повече по темата: Как обезценяващото се евро влияе на джоба ни?

Накратко, по всяка вероятност ни очаква комбинация от висока инфлация и рецесия. Кризата по всяка вероятност ще е много дълбока. Към тях може да се добави и дългова криза. Това означава, че не просто цените ще останат високи, но и че много хора могат да загубят работата си, а други – своя бизнес.

Какво да направим срещу рецесия и инфлация?

Разумно е да се подготвим за тежко развитие. Не трябва да забравяме, че и стагфлацията (липса на икономически растеж, но скоростно покачване на цените) от 70-те е била неочаквана, но се случва. Половин век по-късно не трябва да сме наивни и да вярваме, че най-драстичното понижаване на основния лихвен процент и печатане на евро в историята няма да доведат до също толкова драматични и тежки последици.

Смислено е в контекста на висока инфлация да инвестираме и спестяваме повече, вместо да увеличаваме разходите. Ако някой мисли, че най-лошото е зад нас, нека види как цените растат всеки следващ месец. Инфлация от 15-17% не ни харесва, но да си представим какво ще ни се случи, ако тя надхвърли 20% или 70% като в Турция. Спестяването на повече е средства е още по-предвидливо заради очакваната рецесия.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме вместо да харчим при висока инфлация

При обезценяващи се валути и приближаваща рецесия e логично да помислим за инструменти, които не са деноминирани във фиатни пари. Добър вариант е инвестиционно злато. То запазва покупателната способност при кризи и цената му изпреварва инфлацията в Европейския съюз, включително и през последната година. Металът беше най-добре представящият се конвенционален инвестиционен актив през първото полугодие в Европа. В дългосрочен план то нараства повече от водещите борсови индекси.

Вижте повече по темата: Покупателната способност в Европа се опазва чрез инвестиционно злато – ето защо

Даже и някой да вложи в друг актив, вместо в инвестиционно злато, рискът от рецесия и висока инфлация е реален. Всъщност в САЩ най-вероятно се намират в рецесия и все по-висока инфлация от над шест месеца към момента на писане. Мъдро е и в Европа да помислим за подобен вариант.