Добавете ценово известие

Как обезценяващото се евро влияе на джоба ни?

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи, Лични финанси на 11.07.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3888,45 BGN/oz
  
+ 32,06 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
45,22 BGN/oz
  
+ 0,30 BGN

Анализът е достъпен като епизод на подкаста ни. Не забравяйте да се абонирате за него в удобната за вас платформа! Присъединете се и към отворената дискусионна Facebook група „Приказки за икономиката и златото„.

От началото на годината еврото е сред слабо представящите се валути. То изгуби почти 11,6% спрямо щатския долар за шест месеца. Към момента на писане то спадна до курс от 1,00655 долара за евро – най-ниската стойност от ноември 2002 г. От май миналата годината единната валута поевтиня със 17,5% спрямо долара, а от последната криза досега – с 33%.

Май 2021 г. не е случайно избрана дата – от тогава досега еврото единствено се понижава. Да видим на какво се дължи скорошният срив на единната валута, какво значи за потребителите и икономиката и колко време ще продължи.

Обезценяващото се евро

Фундаменталната причина за спада на покупателната способност на една валута е печатането на все повече необезпечени пари от страна на централните банки. Увеличаването на паричното предлагане се нарича инфлация. Поскъпването на цените за крайните потребители е просто едно от нейните проявления.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Печатането на пари не е единственият фактор, определящ стойността на единната валута. Курсът евро/долар се влияе от промените в търсенето и предлагането на всеки участник във валутната двойка. Когато търсенето на долари глобално расте и няма промени в търсенето на евро, доларът става по-скъп спрямо еврото. При едновременен спад на търсенето на евро и ръст на търсенето на долари, какъвто е случаят в момента, обезценяването на единната валута е още по-скоростно.

Инфографика 1: Печатане на пари, инфлация и промени във валутните двойки


Картината е сходна и спрямо швейцарския франк. Той се разглежда като сигурна валута от пазарите, макар че също прогресивно губи покупателна способност. Просто обезценяването му се случва по-бавно от това на еврото. Въпреки че Швейцарската централна банка по-рано обяви, че няма да позволи франкът да поскъпне, от началото на юни стойността му се повиши значително. Към момента на писане франкът е най-скъп спрямо еврото от 2015 г. досега.

Защо еврото спада спрямо долара и франка

Пазарите загърбват еврото и се насочват към валути като щатския долар и швейцарския франк по няколко причини. Първо, на границата на Европейския съюз се води най-тежкия въоръжен конфликт от Втората световна война насам. Бойните действия между Русия и Украйна продължават от почти седем месеца и това заплашва енергийните доставки за Стария континент. Наблюдава се продължаващо поскъпване на електроенергията, газа и други суровини. Тенденциите влошават перспективите пред икономиките на Стария континент още преди Европейската централна банка (ЕЦБ) изобщо да започне да увеличава основния лихвен процент.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвите

Интересното е, че още преди инвеститорите да заговорят за рецесия, потребителите в Европа усещаха влошаване на икономическата конюнктура.

Инфографика 2: Индекси на потребителското доверие


Второ, освен очакваната икономическа криза, която по всяка вероятност ще е по-тежка от тази през 2008 г., проблеми пред еврото създава и бездействието на Европейската централна банка. Другите институции вече започнаха увеличаването на основния лихвен процент. Действията на Федералния резерв, Bank of England и Швейцарската централна банка няма да спрат покачването на цените. Но те поне дават сигнал, че се опитват.

Вижте повече по темата: Покупателната способност в Европа се опазва чрез инвестиционно злато – ето защо

Трето и много важно, търговският дефицит в еврозоната нарасна до най-високата си стойност в историята – 32,4 млрд. евро. Това сигнал за слабост в блока, респективно на единната валута. Същевременно Германия, най-голямата икономика в Европа, демонстрира все повече слабост. Повече по темата можете да видите във Facebook групата „Приказки за икономиката и златото.

Коктейлът от негативни тенденции навежда пазарите на следния въпрос:

Ако валутният съюз се насочва към рецесия, което ще отслаби местната валута, както се случи след 2008 г., а централната банка не се бори срещу инфлацията, което допълнително подрива валутата, тогава защо да инвестирам в потъващото евро.

Затова те се насочват към активи, приемани за по-сигурни. По отношение на валутите инвеститорите очевидно предпочитат долара и франка.

Какво значи евтино евро за нас?

Ефектите от обезценяващото се евро са различни за страните от Балканския полуостров, заради особеностите на местната парична система. България оперира във валутен борд. Левът е свързан по фиксиран курс с еврото. Румъния и Сърбия имат управляван от централната банка плаващ курс на местните валути (румънска лея и сръбски динар). И двете поддържат относително стабилен курс спрямо еврото от съответно 0,0085 сръбски динара за евро и 0,201 румънски леи за евро. Сръбската централна банка води тази политика от края на 2019 г., а румънската – от есента на 2021 г.

Обезценяващото се евро и въздействието върху България

Заради връзката между евро и български лев, промените в цената на единната валута се отразяват директно върху покупателната ни способност. Когато еврото се обезценява, вносът на стоки, деноминирани в долари, става по-скъп. Реалният стандарт на живот се понижава, защото можем да закупим по-малко стоки и услуги, особено в контекста на печатането на евро от страна на ЕЦБ. Динамиките на еврото е сред причините, поради които в България има по-висока инфлация от средното за Европа. Тя все пак е по-ниска от периферията на еврозоната.

Инфографика 3: Инфлация в Европа по страни


Битува мнение, че по-евтина валута прави икономиката по-конкурентоспособна. Логиката е, че ако обезценяваш своите пари, за останалите страни ще е по-изгодно да купуват стоките, произвеждани от теб, което ще доведе до икономически растеж. Данните за България показват, че това не е така. През първите четири месеца на 2022 г. износът расте, но неговото покачване е значително по-ниско от вноса, а търговският дефицит се повишава два и половина пъти.

Таблица: Износ, внос и баланс на България

Износ Внос Търговско салдо
януари – април 2021 г. 21,5 млрд. лв. 23,2 млрд. лв. -1,7 млрд. лв.
януари – април 2022 г. 28,7 млрд. лв. 32,6 млрд. лв. -3,8 млрд. лв.
промяна 29,3% 40,5% 123%

Източник: Национален статистически институт

Не просто евтиното евро понижава реалния ни стандарт на живот, а се отразява негативно върху икономическия растеж. Все по-големият търговски дефицит се изважда от брутния вътрешен продукт.

В по-дългосрочен план е високата инфлация понижава конкурентоспособността. При равни други условия, колкото повече покупателната способност спада, толкова повече бизнесът трябва да увеличава цените и разходите за заплати, за да я компенсира. Ефектът ще се усети в бъдеще. Едва ли ще „ни се размине“. Българската икономика зависи от преките чуждестранни инвестиции. Те така и не се възстановиха след Голямата рецесия от 2008 г. и останаха между 2,5 и 4,5% от БВП през последните дванадесет години.

Въздействия върху Сърбия и Румъния

Стабилният курс на румънската лея и сръбския динар спрямо еврото означава, че негативите от спада на единната валута се усещат и в двете страни чрез загубата на покупателната способност. Покупателната способност на местното население изчезва все по-бързо. Това се вижда дори от официалната инфлация. В Румъния тя достигна 14,4% (най-високата стойност от 2004 г.), а в Сърбия – 10,4% (най-високата стойност от 2013 г.).

И двете страни търпят удар от увеличаващата се цена на вноса. Както и в България, увеличаващата се конкурентоспособност заради обезценяващата се валута е просто мираж. Неслучайно търговският дефицит в Румъния достигна най-големия си размер в историята: -2,7 млрд. евро. В Сърбия антирекордът е „по-умерен“. Търговският дефицит нарасна до почти 1,3 млрд. евро през февруари, което е най-висок размер от 2008 г. досега. През следващите месеци той остава много висок.

Но поддържането на управляван плаващ курс означава, че ако например динарът започне да губи покупателна способност спрямо еврото, Сръбската централна банка трябва да продава от валутните си запаси. Тя прави точно това от началото на годината. Пикът на запасите ѝ в чуждестранна валута беше постигнат през ноември 2021 г. – 17 млрд. евро. От тогава досега те са се свили до 13,9 млрд. евро (спад от 18%). В Румъния спадът на валутните резерви е доста по-нисък: 1,2% от януари.

Резултатът е, че в двете държави покупателната способност се изпарява, а валутните резерви на централните банки също се понижават. Жителите плащат все по-скъпо за вноса, особено от страни извън еврозоната, което отслабва икономиките.

Ролята на индустриалното производство

Основните ефекти от спада на еврото са едни и същи и в трите балкански страни, те се различават по някои важни параметри. Сред тях е индустриалното производство. То е много важно за хората. При равни други условия, повече стоки и услуги означава по-висок стандарт на живот.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Докато в Румъния и Сърбия показателят спада, в България той се изстреля с 20,2% през май – най-високият му ръст от първата половина на 2021 г. Само по себе си това не означава, че икономиката е в цветущо здраве. Подобни пикове видяхме преди и след Голямата рецесия.

Разликата може да се обясни с лихвената политика на централните банки. В Сърбия основният лихвен процент започна да се покачва през март. На няколко скока той беше увеличен от 1 до 2,75%. Румънската централна банка стартира увеличението му още през октомври миналата годината, покачвайки го от 1,25 до 4,75%. Колкото повече кредитирането се оскъпява, толкова по-трудно се създава ново производство и се увеличават вече съществуващите мощности.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация: Какво се случва при ръст на лихвата?

В България промените в лихвите следват динамиките в еврозоната. Очаква се първото покачване на основния лихвен процент в еврозоната да е през юли. Затова лихвите по корпоративните кредити остават ниски, респективно финансирането е лесно достъпно за бизнеса. Данните на Българската народна банка потвърждават тази хипотеза. Лихвата по корпоративните кредити през май спада до 2,27% (в лева) – най-ниската ѝ стойност в историята, а кредитирането се покачва.

Вижте повече по темата: Кога да очакваме взрив на имотен балон

Ръстът на производството изглежда като добра новина. Но поставен в контекста на изключително ниските лихви, които ще започнат да се увеличават скоро, той може да се присъедини към спада в Румъния и Сърбия. Тогава към проблемите със сриващото се евро ще видим и нова трудност – високата безработица.

Докога ще се обезценява еврото?

Еврото е вид фиатни пари и никакви активи не гарантират стойността му. Това означава, че цената му на теория може да се срине до 0.

Вижте повече по темата: Какво са парите

Макар все още това да не е реалистичен сценарий, натискът върху еврото е много силен и е вероятно то да стане по-евтино от долара. Към момента на писане, доларовият индекс, който измерва представянето на щатската валута спрямо кошница от други валути, продължава да расте. Покачването му само в рамките на деня е от 1,04%. Така той достигна най-високата си стойност от януари 2002 г.

Вижте повече по темата: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

В малко по-дългосрочен план промените в стойността му ще зависят от действията на Европейската централна банка, представянето на икономиките в Европа и развитието на доставките на енергийни суровини. Трябва да се има предвид, че, въпреки обещанията, тя ще продължи да печата евро интензивно и в бъдеще. Продължаваща загуба на стойност на единната валута означава, че покупателната ни способност ще изчезва все повече.

Коментари

Препоръчваме Ви да прочетете още