Какво се случи през 2023 г.?

2023 г. беше бурна година. Започнахме годината с криза на държавния дълг в САЩ и завършихме с все по-слаби резултати на световните икономики.

Повече по темата тук: Европа изпада в стагфлация

В тази статия ще разгледам основните макроикономически събития, които се случиха през 2023 г. Значителна част от тях сме отразили в нашия блог. Там ще намерите много по-подробни анализи на събития, за разлика от представянето им тук.

Представяне на различните класове активи

Преди да отразя най-важните икономически събития през 2023 г., ще сравня накратко доходността на различните класове активи през 2023 г. спрямо 2022 г. По този начин можем да добием по-ясна представа за това кои активи биха заслужили повече внимание.

Както виждаме в таблицата по-долу, най-впечатляващата доходност  за 2023 г. е постигната от Биткойн. Цената на криптовалутата се повиши с над 150% през годината. В сравнение с 2022 г., когато цената на Биткойн се срина с над 65%, можем да смятаме, че “крипто зимата” е приключила.

Американската борса, представенa от композитния индекс S&P500, се върна към рекордното си ниво от 2021 г. и нарасна с над 25% през 2023 г. През 2022 г. поради фактори като инфлацията и повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв, акциите на компаниите пострадаха значително. Ще обсъдя тези фактори по-долу.

Пазарът на благородни метали преживя много добра година. Освен това, от всички шест класа активи, които разгледахме, те са единствените, които са имали положителна възвръщаемост и през 2022 г., и през 2023 г. Тези увеличения се случиха на фона на двата въоръжени конфликта през последните две години – нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. и по-скорошните атаки на ивицата Газа на 7 октомври 2023 г.

Петролът през 2022 г. поскъпна значително, най-вече поради енергийната криза, породена от войната в Украйна, но и поради паричния излишък в Европа в резултат на печатането на пари и кредитирането. 2023 г. ни постави пред множество съобщения направени от Русия и Саудитска Арабия за понижаване на износа на петрол, поради което цената на „черното злато“ достигна над 95 долара за барел. Въпреки това, търсенето намалява. Според оценките на Администрацията за енергийна информация на САЩ, търсенето за 2023 г. ще спадне до 1,8 млн. барела годишно от 2 млн. барела през 2022 г.

Държавните облигации на САЩ донесоха отрицателна доходност. Това събитие беше очаквано, тъй като повишенията на лихвените проценти от страна на федералния резерв през 2022 г. бяха драстични, а през 2023 г. – умерени. Така доходността на облигациите вече не беше стимулирана от изкуствено повишените лихвени проценти, а напротив спадна.

Повече по темата тук: Цените на златото, доларът и американските облигации

Затова смятам, че инвестиционното злато беше най-сигурната инвестиция през последните две години. Базирам това твърдение на неговата стабилност, която генерира положителна възвръщаемост както през 2022 г., така и през 2023 г. Нека видим какво се случи през 2023 г.

Таванът на дълга на САЩ

На 19 януари, докато американският Конгрес преговаряше повече от две седмици кой ще бъде новият държавен секретар на страната, САЩ достигнаха  тавана на дълга си от 31,4 трилиона долара. Този таван представлява максималният държавен дълг, който американското правителство може да заеме.

Повече по темата тук: Таванът на дълга на САЩ няма да е достатъчно висок

Макар че през 1917 г. таванът е замислен като инструмент за ограничаване на бюджетните разходи, за времето на своето съществуване той се оказа само инструмент за политически преговори. Така поради прекалено дългите преговори в Конгреса, финансовите пазари започнаха да се питат дали Съединените щати няма да изпаднат в неплатежоспособност.

След почти шестмесечни преговори американският президент Джо Байдън подписа одобрения от Конгреса закон за отлагане на тавана на дълга до 2025 г. Към момента на изготвяне на тази статия (3 януари 2024 г.) публичният дълг на САЩ надхвърля 34 трилиона долара, което представлява увеличение с 2,6 трилиона долара за една година.

Паника в банковата система

Ако ограничаването на капацитета на САЩ за вземане на заеми не беше достатъчно, самите дългове станаха по-скъпи. Това се случи, защото Федералният резерв (заедно с повечето централни банки по света) повиши лихвените проценти, за да намали инфлацията.

Повече по темата тук: Какво е инфлация?

Тези увеличения доведоха до високи разходи по кредитите, предлагани от банките, както и до обезценяване на притежаваните от тях държавни облигации. Дружествата от високорискови отрасли, като криптовалутите и компании от типа „startup” не бяха в състояние да изпълняват плащанията си към банките. При липсата на ликвидност и след като достатъчно клиенти започнаха да изтеглят депозитите си, банките бяха принудени да затворят врати. Така през март станахме свидетели на поредица от банкови фалити както в САЩ, така и в Швейцария.

Тази вълна от фалити постави под въпрос стабилността на много банки. Сред тях е и банковият гигант Deutsche Bank – с активи на обща стойност 821 млрд. евро.

Лихвените проценти достигат най-високите си нива от десетилетия насам

За да намалят устойчивата инфлация в повечето икономики, централните банки прибягват до най-простия метод – изкуствено повишаване на лихвените проценти. Тези събития оскъпиха заемите и тяхното равнище започна да намалява.

Това обаче не доведе до намаляване на потребителските разходи. Те са на най-високото си ниво досега, а проблемът е, че животът в САЩ и особено в Европа е станал толкова скъп, че мнозина прибягват до драстични мерки, за да оцелеят.

Повече по темата тук: Истинското лице на инфлацията

Въпреки че лихвените проценти се повишиха до безпрецедентни за десетилетията нива, цените не обърнаха тенденцията си на нарастване. Те все още се повишават, но с по-бавни темпове. В условията на намалено производство (което би имало ефект на понижаване на цените), но и на спад в търговията между държавите – най-красноречивият пример е търговската война между САЩ и Китай – трябва да се запитаме “колко още могат да се повишат цените?”.

Цените на жилищата продължиха да се повишават

Най-тежко засегнатият сектор все още е този на недвижимите имоти. В САЩ покупките на жилища са на най-ниските си стойности от финансовата криза през 2008 г. насам. Причината се крие в надценяването на имотите, като цените са на рекордни нива. По последни данни за ноември 2023 г., средната цена на жилище в САЩ е 488 900 долара. Макар и да е намаляла спрямо достигнатия през декември 2022 г. връх от 568 700 долара, тя все още е над два пъти по-висока от средната стойност за последните пет десетилетия – 219 000 долара.

Същият феномен се наблюдава и в Европа. В Обединеното кралство повишаването на лихвените проценти също доведе до рекордни цени в сектора на недвижимите имоти. В еврозоната през 2023 г. е отбелязан първият спад на средната цена на жилищата за последното десетилетие от -1,66% през второто тримесечие на годината в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. Трябва да се отбележи, че през 2013 г. Европа все още беше изправена пред дългова криза, породена от Голямата финансова криза от 2008 г.

Тези спадове се случват на фона на намаляващото търсене. Процентът на собствениците на жилища в Европейския съюз отбеляза най-големия спад от 2010 г. насам. Стойността му е спаднала от 69,9% на 69,1%, което е значителна разлика.

Китайският пазар на имоти показва признаци на нестабилност (отново)

На 18 октомври китайската строителна компания Country Garden е обявена в несъстоятелност. Тя беше най-големият строителен предприемач на недвижими имоти в страната до момента, в който изгуби способност да изплаща своите дългове. През август компанията трябваше да плати 11 млрд. долара на притежателите на емитирани от нея облигации, но не разполагаха със средствата.

Повече по темата тук: Китай – балонът, който просто няма да се спука?

Следвайки примера на Evergrande през септември 2021 г., Country Garden се вписва в нестабилната структура на китайския пазар на недвижими имоти. По данни на Financier Worldwide от средата на 2021 г. досега 40% от китайските компании в сектора на недвижими имоти са фалирали.

Цените на златото достигат исторически върхове

Цената на златото достигна исторически върхове два пъти през тази година – първо в повечето валути, с изключение на щатския долар, а след това във всички световни валути.

Първото събитие се случи седмица след началото на нападенията в Израел. Цените на златото достигнаха рекордни стойности в евро, британски лири, японски йени, китайски юани, канадски долари и т.н. Единственото изключение беше американският долар.

Повече по темата тук: Цената на златото в евро достигна най-високата си стойност в историята

Причината за изключението се крие в продължаващото нарастване на доходността на американските държавни облигации. Финансовите пазари очакваха заседанието на Федералния комитет по операциите на свободния Пазар (Federal Open Market Committee), дъщерно дружество на Федералния резерв, относно евентуално повишаване на лихвените проценти на 1 ноември, което би довело до още по-висока доходност.

Повишения не последваха, а пазарът на облигациите се изправи пред един от най-значимите мечи периоди от десетилетия насам.

Второто значително увеличение на цената на златото

На 4 декември, след речта на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, цената на златото се покачи до най-високото си ниво досега във всички световни валути. В речта си директорът на Фед намекна, че през 2024 г. предстои намаляване на лихвените проценти в резултат на забавянето на инфлацията, но чак през второто тримесечие на 2024 г.

Въпреки тези изявления, според инструмента FedWatch на CME Group, който измерва вероятността за промяна на основния лихвен процент в САЩ, има 60% вероятност Фед да намали паричния лихвен процент след срещата през май 2024 г. Този консенсус подтикна инвеститорите да купуват инвестиционно злато. Причината се крие зад факта, че намаляването на паричния лихвен процент води до спад в доходността на американските държавни облигации.

Повече по темата тук: Добра инвестиция ли е златото по време на криза?

Въпреки това покупките на физическо инвестиционно злато през 2023 г. са с 12% по-ниски от тези през 2022 г. Европа регистрира спад в покупките на златни кюлчета и монети от 59%. Следователно един сигурен фактор е, че увеличението на цената на златото се дължи на сериозни спекулации на пазара на злато.

Например чрез фючърсни договори с базов актив от 100 унции злато, цената на златото достигна 2150 щатски долара за унция на 4 декември, което подкрепи ускорения темп на нарастване на цената на златото.

Друг фактор, допринесъл за представянето на златото през годината, беше рекордното количество злато, закупено от централните банки. По последни данни през първите 10 месеца на 2023 г. централните банки са закупили общо 841,57 тона злато. Стойността е с 15% по-висока от тази през 2022 г. Най-големите купувачи бяха Народната банка на Китай (204 т злато) и Националната банка на Полша (130 т злато).

Изводи за 2023 г.

2023 г. беше година изпълнена с икономически събития. Разбира се, тук сме изброили само най-важните от тях, с най-значителното въздействие върху личните финанси.

Повече по темата тук: Колко трябва да спестяваме всеки месец

Станахме свидетели на година засегната от инфлация, все по-скъпи дългове и лихвени проценти, заплати, които не успяват да се справят с всички тези увеличения, но и от нарастващо геополитическо напрежение.

При тези условия, прогнозите за 2024 г. не са положителни. Финансови институции като UBS Bank и Morgan Stanley прогнозират категорична рецесия в САЩ.. Подобно събитие лесно би се разпространило в Европа, включително на Балканите. Намираме се в решаващ момент, в който трябва да вземем финансово сигурни решения.