Това бе „златно” лято за инвеститорите на ценния метал. Дори най-върлите привърженици не допускаха, че за по-малко от 2 месеца – само за юли и август – златото ще„излети“ от от $1,500 до $1,900. Измерен в евро, скокът бе просто феноменален – от €1,025 до €1,325. Това са близо 30 % възвръщаемост за 2 месеца.
Тази „абсурдна” възвръщаемост даде основание на множество „анализатори“ да обявят за пореден път, че златото е безумен балон, който ще се спука във всеки момент. Това са същите тези анализатори, които пропуснаха да забележат технологичния балон през 90-те, след това ни увещаваха, че няма жилищен балон, а в момента дори не забелязват най-чудовищния балон в съвременната история – балона на държавните облигации.
Всъщност, балон в златото няма. Цената му излетя, защото през лятото световната финансова криза рязко се задълбочи и стана ясно, че проблемите не само не се решават, а се задълбочават. На геополитическо ниво войната в Либия се проточи ужасно. Това трябваше да е „светкавична“ война, която да приключи за броени дни или седмици, но през лятото се оформи ужасяващата перспектива от повторение на Ирак и Афганистан.
Кризата достигна нови размери по време на истерията в Америка около тавана на държавния дълг. Психозата започна от политиците, бе подхваната от медиите и тотално завладя населението. Острите дебати разобличиха катастрофалното положение на държавните финанси на САЩ. На всички стана ясно, че проблемът с дълга няма да бъде решен. Точно обратното, решението единствено отложи и задълбочи проблема, гарантирайки далеч по-сериозна криза в недалечно бъдеще. Доверието в долара и американското правителство бе сериозно накърнено, а кредитният рейтинг на САЩ бе понижен. Неслучайно златото се устреми нагоре, когато Конгресът оповести официалното си „решение”.

Докато кризата бушуваше в Америка, в Европа се разрази истински ураган. Финансовите пазари „задушиха“ правителствата на Гърция и Португалия. Тотално банкрутирали, те бяха изправени пред дилемата дали официално да обявят несъстоятелност или да приемат спасителен пакет с обременителни условия.

Евро-кризата достигна качествено нова фаза, когато състоянието на финансовите пазари постави под съмнение платежоспособността на Испания и Италия. Докато икономиките на Гърция и Португалия са „джуджета“, то тези на Испания и Италия са „гиганти“. Срив в Испания или Италия би довел до крах на цялата европейска банкова система с катастрофални последици за световната банкова система и борсите по света., достигащ С колосалните 2 трилиона евро италианският дълг е трети по-размер в света. Тоест, като размер италианският дълг надхвърля съвкупния дълг на всички източноевропейвки държави; също така съвкупно надхвърля многократно дълга на всички азиатски държави, засегнати от азиатската криза. Разбира се, Италия е тотално банкрутирала, но през лятото пазарите започнаха да осъзнават реалността. Като за капак финансовите пазари поставиха под съмнение дори платежоспособността на Франция! Това отбеляза съвсем нова страница в еврокризата и постави под всеобщо съмнение, при това съвсем основателно, оцеляването на еврото като валута. Доверието в него бе разклатено, а сривът на валутата бе възприет като неизбежен. Присъдата на пазарите бе съкрушителна – ситуацията в Америка е много лоша, но положението в Европа е още по-лошо.

Кризата удари жестоко и Япония, макар и по съвсем други причини. Темата бе забравена от медиите, но през лятото стана ясно, че последствията от природното бедствие далеч надхвърлиха дори най-песимистичните първоначални прогнози. Лятото доказа, че щетите от радиацията ще имат далеч по-дългосрочни и по-сериозни последици. Япония изпадна в рецесия. Бедствието съсипа инфраструктура и капитал (заводи, предприятия, машини, съоръжения) за стотици милиарди, а финансовите пазари реагираха по най-абсурдния начин, засилвайки йената, което бе съкрушителен удар за оцелялата част от японската експортна индустрия.
Междувременно колкото повече кризата обхващаше световната икономика и световните борси, толкова повече се сриваха и световните валути. Централните банки изгубиха доверие дори в собствените си валути! В продължение на близо 20 години те продаваха своето злато и инвестираха в чужди валути. От 2010 година насам те започнаха да разпродават валутите и да купуват злато. Този процес на изкупуване на злато се ускори през 2011 година и се засили през това лято. Страни като Тайланд, Русия, Мексико, Южна Корея и Казахстан увеличиха значително златните си запаси. Купувачи станаха дори Боливия и Мавриций.

Рязко спадна предлагането на злато. До неотдавна централните банки продаваха огромни количества злато. Сега нито една централна банка не продава – понастоящем те купуват. Последният „мохикан” в продажбите е МВФ – и запасите му са на практика изчерпани. Русия и Китай отдавна изкупуват новопроизведеното си злато. Сега и Казахстан обяви, че повече няма да продава произведеното си злато, а ще го изкупува директно от производителите си. А през август президентът на Венецуела Хуго Чавес национализира производителите на злато в страната. По всичко личи, че основните източници на предлагане постепенно пресъхват.
Изглежда че тенденцията от десетилетия насам постепенно започва да се обръща: преди почти всички големи играчи предлагаха, а съвсем малко купуваха; сега предлагането е слабо и всички купуват.
Причината за търсенето е съвсем проста – недоверие в чуждите валути, които държавите са принудени да печатат, за да покриват държавните си дългове и да обезпечават банковата си система. Тоест, първопричината е дълговата криза, която дестабилизира финансовата система и световните валути. Заключението е просто – златото ще продължава да върви нагоре, докато световните икономически сили не решат радикално бюджетните си проблеми и започнат да изплащат обратно дълговете си.
За съжаление, едва ли скоро ще има подобен поврат в държавните финанси на САЩ, Европа или Япония. Политическите системи на тези държави не са пригодени да решат проблема радикално и из основи. А това означава, че кризата ще се проточи още години наред, търсенето на злато ще доминира на пазара, а цената му ще продължава да върви нагоре.