Все повече страни връщат своите златни резерви у дома, сочи проучване на Invesco обхванало 57 централни банки и 85 суверенни фонда. В анализа се посочва, че вече 68% от тях съхраняват сами поне част от своите запаси от злато, в сравнение с 50% през 2020 година, с изглед техният дял да достигне до 74% в следващите пет години. За 38% от участвалите в проучването централни банки главен мотив за връщането на златните им резерви под собствено съхранение е притеснението, че санкциите, които Западът наложи на Русия, могат в бъдеще да бъдат въведени и срещу тях.

За 80% от институциите „глобалното напрежение” е основно притеснение през следващото десетилетие, а 83% смятат упоритата инфлация за основен проблем.

Репатрирането на златото е нарастваща тенденция

Отдавна практиката е държавите да съхраняват част от физическото си злато в чужбина, предимно в Лондон и Ню Йорк. Тенденцията, започнала в края на Втората световна война, продължава, от съображения за сигурност, и по време на Студената война.

Но през последното десетилетие все повече страни връщат своите златни резерви у дома. Например централната банка на Германия – Deutsche Bundesbank, през 2013 г. стартира дългия процес на репатриране на 300 тона злато от Ню Йорк и 374 тона от Париж. Това направиха и централните банки на Холандия и Австрия.

Същата тенденция се наблюдава и в страните от Централна и Източна Европа. През 2019 г. Полша върна в трезора на централната си банка 100 тона злато от Лондон. Сърбия също последва примера ѝ и Сръбската народна банка през 2021 г. репатрира всичките си златни резерви от чужбина, а през март 2022 г. Черна гора направи същото. Златните резерви на страната се намираха в Лондон, като залог за националния ѝ дълг, който черногорското правителството изплати, за да може да си върне 1,1 тона злато.

Защо централните банки връщат златните си резерви?

След репатрирането на златото си през 2021 година Сръбската народна банка публикува изявление, в което коментира тази тенденция.

Тази тенденция е резултат от стремежа да се увеличат разполагаемостта със и сигурността на златния резерв в периодите на криза и несигурност, от факта, че алтернативните разходи за съхранение на злато глобално и отрицателните лихвени проценти са твърде ниски, както и от опитите да се намалят разходите за съхранение на физическо злато, които са неминуеми при съхранение на злато в чужбина.

Засилващото се глобално напрежение в последно време даде допълнителен тласък на тенденцията за връщане на златото. Както можем да видим и от проучването на Invesco, замразяването на средствата на Руската централна банка е прецедент, който обезпокои повечето централни банки по света.

Златните резерви на Венецуелската банка имаха сходна съдба преди няколко години, когато под натиска на САЩ Обединеното Кралство замрази резервите ѝ в Лондон.

Вижте повече по темата: Защо злато на Венецуела за милиард долара зависи от Върховния съд на Великобритания

Това показва нарастващото недоверие на банките в период на все по-големи геополитически рискове. Изглежда националните централни банки, от съображения за сигурност, предпочитат да съхраняват част от своето физическо злато в собствените си трезори.

Централните банки също така и купуват злато

През 2022 година, наред с репатрирането, централните банки закупиха рекордни количества злато, а общото търсене на благородния метал достига нива, каквито не са виждани от времената на последния златен стандарт. Проучването на Invesco сочи, че 96% от централните банки гледат на златото като на „инвестиция в сигурното убежище,” тъй като им помага да се защитят от глобалното напрежение и инфлацията. Две трети от централните банки са отговорили, че ще продължат да купуват още физически златни кюлчета и през следващите пет години.

Прочетете повече по темата: Покупателната способност в Европа се опазва чрез инвестиционно злато – ето защо

Последните няколко години нито една държава от Централна и Източна Европа не е намалила своите златни резерви. През април 2021 г. Унгария закупи впечатляващо количество злато и така увеличава своите резерви от 63 на 94,5 тона, което е увеличение от цели 50%, постигнато само с една покупка.

Сърбия също редовно купува злато. През октомври 2019 г. Сръбската народна банка с една покупка придобива 9 тона злато, а през 2020 г. купи още 3,2 тона. В момента златният резерв на Сърбия възлиза на 38,5 тона, което е най-големият резерв на Западните Балкани, с дългосрочен план да достигне 50 тона. Албания през последните няколко години удвои своите резерви от злато – от 1,5 на 3,1 тона.

Прочетете повече по темата: Сърбия планира да увеличи запасите си от злато с 40%

Полската централна банка през 2019 г. купи 100 тона злато, ефективно удвоявайки своите резерви. През май 2023 г. закупува допълнителни 14,8 тона, с което златният резерв на Полша нараства до впечатляващите 243,5 тона.

Това не се наблюдава само при централните банки, а и при частни инвеститори и отделни лица. Така, на пример, отделни лица в Чехия притежават повече инвестиционно злато, отколкото Чешката централна банка, ако се има предвид, че от 2022 г. чешките граждани притежават 19,35 тона злато, а в централната банка се съхраняват 13,8 тона.

Може би най-добрият пример за това е Турция, която преминава през период на висока инфлация, през който търсенето на инвестиционно злато от домакинствата отбеляза петкратен ръст през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на миналата година.

Прочетете повече по темата: Турската лира – може ли все още да бъде спасена?

Все повече турски домакинства гледат на златото като на най-ефикасния начин да се защитят от икономическата несигурност в страната. Същото се наблюдава и в САЩ, както писахме неотдавна.

Централните банки предпочитат физическото пред хартиеното злато

През последните години централните банки предпочитат да съхраняват инвестиционно злато в трезорите си и в чужбина и намаляват експозицията си към борсово търгуваните фондове (ETF) и златните деривати, каквито са суаповете и фючърсите. Проучването сочи, че централните банки през 2020 г. са държали 29% от своите златни резерви в златни и 12% в борсово търгувани фондове. Тази година техните дялове са 17% за дериватите и 7% за ETF. Това показва, че централните банки използват бенефитите и сигурността, които предлага физическото злато.

Прочетете повече по темата: Може ли да се доверим на един златен борсово търгуван фонд

Разликата между „хартиеното” (ETF и златни деривати) и инвестиционното злато се изразява в това, че хартиеното злато отразява цената на златото, но не е под формата на реални златни кюлчета. Хартиеното злато позволява на пазарните играчи да търгуват с пазарната стойност на златото, без да го притежават физически.

Инвестициите в хартиено злато могат бързо да се обменят и, разбира се, нямат разходи за съхранение. Въпреки това, един от проблемите на хартиеното злато е именно това, че носи т.нар. „риск от ответната страна“. Хартиеното злато често е гарантирано от страна на финансовите институции и другата страна в транзакцията трябва да има доверие, че договорката ще бъде спазена. В период на глобално напрежение явно не е лесно да се постигне такова доверие.

Заключение

Въпреки че златният стандарт беше преустановен през 1971 г., централните банки днес все по-често използват златото като убежище на стабилността и сигурността, особено в периоди на геополитическа нестабилност, каквито са сегашните периоди. Засилващото се недоверие между световните икономики само допълнително стимулира тази тенденция. Инвазията на Украйна, нарушените взаимоотношения на САЩ и Китай и вечно кипящия Близък изток мотивират централните банки и други институции да подсигурят в дългосрочен план икономическата си стабилност.

Прочетете повече по темата: 8 причини да инвестираме в злато

Физическото злато от десетилетия е доказано надеждна инвестиция, както за централните банки, така и за отделни лица, особено във времена на сериозна несигурност.