Какво са парите

Споделете тази статия

Какво са парите?

Парите са в основата на развитието на човечеството. Тук ще видим защо това е така, на какви критерии трябва да отговарят те, с какъв вид пари боравим днес и защо много хора продължават купуват злато и сребро, въпреки че някои академици ги наричат „варварска реликва“

 

Въпросът „какво са парите?“ звучи наивно до момента, в който не си дадем сметка, че на икономистите им отнема векове, за да дадат задоволителен отговор. Въпреки че теорията не е успяла бързо да навакса с реалността, в която хората от хилядолетия използват пари, тяхната същност е от ключово значение за разбиране на заобикалящия ни свят.

Причината за това е не само смяната на формата им, но и на тяхната природа. Но преди това да се случи, благодарение на парите човечеството е достигнало до нивото на развитие, на което се радваме днес, и сега ще разберем защо това е така и как така изобщо сме създали подобна стока – защото парите са именно стока, макар и по-особена.

Светът преди парите

Преди уседналия начин на живот, ако един ловец и събирач е искал да яде боровинки, той често изобщо не е извършвал размяна, тъй като цялата храна на групата от хора е била в общ пул. Към него той е допринасял месото на уловените животни и е взимал каквото му е необходимо – търговията е била почти непозната.

С уседналия начин на живот се зараждат частната собственост и бартерът, наричан още директна размяна, тъй като при него се обменят стоки за пряка консумация. Той обаче създава много проблеми: за да се осъществява бартер, всяка страна трябва да иска конкретната стока, предлагана от другата, т.е. да има двойно съвпадение на нуждите. Това не позволява създаването на ясна ценова структура и затруднява производството на изделия, които не са за крайно потребление.

Парите: Началото

Оръжейникът може да не иска месо, но ловецът забелязва, че той харесва ябълки. Затова започва да разменя месото си за тях, а след това да разменя ябълките за оръжия.

Така се ражда непряката размяна. При нея хората извършват бартер за стоки, които нямат намерение да изконсумират сами, за да могат да ги използват за следваща транзакция. Ябълките вече са не само стока – те са и разменно средство. Но още не са пари.

Постепенно и други хора започват да извършват индиректна размяна и все по-малък брой от стоки започват да циркулират като разменни средства. При парите, почти както в сериала „Шотландски боец“, накрая ще остане само един… или няколко.

Продуктите, които се използват като разменни средства, не са избирани произволно. Както посочва Карл Менгер, това са най-продаваемите стоки, защото именно те могат да се обменят срещу най-голям брой други стоки. А предметите, които се използват като средство за размяна, трябва да отговарят на други свойства, които според Аристотел са:

  • трайност;
  • преносимост;
  • делимост, т.е. възможността разменното средство да се отделя на по-малки количества, без качеството им да се нарушава;
  • присъща стойност – повече за нея по-долу;
  • оскъдност – философът не добавя това, но знаем, че ако всеки от нас в който и да е момент може да създаде от нищото колосално количество пари, тяхната стойност ще се срине. Това е урок, който съвременните централни банкери тепърва трябва да учат.

Но въпросът остава: „Какво са парите?“ Неговият отговор е даден от Лудвиг фон Мизес първо в „Теория на парите и кредита“, а след това и в трактата му „Човешкото действие“:

„Често използвано разменно средство се нарича пари. Дефиницията на парите е неясна, тъй като съдържа в себе си мъглявия термин „често използвано“. Има гранични случаи, при които не може да се определи дали разменното средство е или не е „често“ използвано и трябва да се нарече пари. Но тази неяснота по никакъв начин не влияе върху точността и прецизността, от които теорията се нуждае. Всичко, което е валидно за парите, е валидно и за разменните средства.“

За да може една стока да е пари, тя трябва да отговори на още едно условие.

Регресионната теорема за парите

Преди една стока да стане пари, нейната стойност трябва да е предварително известна. Това е регресионната теорема, създадена отново от Лудвиг фон Мизес, а от там идва и името ѝ: че цената на стоките трябва да може да се върне назад в миналото, т.е. да се регресира, до момент, в който те още не са пари.

Ако ловецът открие рядък вид и опита да наложи рогата му като средство за размяна, те не биха могли да са такава, защото другите не са ги виждали преди и нямат идея колко „струват“. Златото и среброто обаче са били използвани хилядолетия наред и са били достатъчно търсени за редица употреби. Нещо повече, добивът им е свързан с огромни усилия, така че никой не е способен от нищото да увеличи паричното предлагане, с което да подрине тяхната покупателна способност.

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

- · Чистота: 24 карата · ⌀ - мм

107 лв.Продайте: 98 лв.

Стокови и фиатни пари

Исторически много стоки са били пари: чай, мидени черупки, храни като житото и хмела, скъпоценни камъни и други. Но златото и среброто спонтанно по света се налагат като пари. Според Херодот първите, които са започнали да използват златни и сребърни монети, са лидийците, а още преди металите да се секат в тази форма, те са се използвали като кюлчета.

Някой ще каже: „Днес обаче като си отворя портмонето няма златни монети, миди и чай, а банкноти!“ Всъщност неслучайно дотук се говори за стоки, защото парите изначално са точно това – разменни средства, наложили се доброволно от взаимодействието между хората. Те не са били наложени от някой фараон, цар или сатрап.

Дори съвременните парични единици по света, включително и в България, обикновено са били просто парични заместители, т.е. символите, които циркулират от ръка в ръка, а реалните пари са били най-често благородните метали. У нас до края на комунистическия период е пишело на банкнотите, че тяхната стойност е обезпечена в злато и всички активи на Българската народна банка, въпреки че това не е било вярно.

Интересно е, че около началото на века българският лев на няколко пъти е бил с курс 1:1 спрямо водещите европейски валути: френския франк (в края на XIX в. и до 30-те години на XX в. с някои прекъсвания), италианската лира и т.н. Златна монета от 20 лв. с лика на цар Фердинанд е имала същата покупателна способност, каквато са имали 20 италиански лири с лика на Умберто I или 20 френски наполеона, а тя днес щеше да е още по-висока. Така обаче златният стандарт е бил еквивалентен на единна европейска валута десетилетия преди еврото.

Връзката между златото и фиатните пари в западния свят се разкъсва през 1971 г., когато президентът Ричард Нискън затваря златния прозорец, за да могат властите да харчат все повече средства, за което увеличават паричното предлагане – процес, наречен още инфлиране – на необезпечените от никакви стоки валути. Този феномен много трудно може да се наблюдава, ако златото е пари.

Затова в съвремието си боравим с фиатни пари, представляващи пари, наложени със закон. Стоковите пари, т.е. употребата на златото, среброто или друг физически актив като пари, не съществуват, тъй като ограничават склонността на политиците да харчат. При напечатването на необезпечени банкноти, централната банка ще изгуби златото си, тъй като чуждестранните потребители ще конвертират валутата срещу благородния метал, което респективно ще подрине резервите и обезпечението ѝ.

Графика 1: Покупателна способност на щатския долар

 

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Неограниченото от стоковите пари печатане на съвременните валути води до предвидим резултат – тяхната покупателна способност ерозира с времето. Поради тази причина някои икономисти говорят даже за „данък инфлация“. Той не се усеща от потребителите, но фиатните пари трайно понижават стандарт на живот, тъй като увеличават покупателната способност на стоките и услугите, а и водят до много други странични ефекти.

Функции на парите

Две от функциите на парите вече са ясни: те са общоприетото платежно средство и са измерител на стойност, което означава, че цените на всички други стоки се измерват спрямо тях. За разлика от бартера, благодарение на тези свои характеристики те позволяват частните компании да измерят представянето си – дали са регистрирали печалба, или загуба.

По този начин парите правят капитализма и увеличаването на стандарта на живот възможни, защото производителите вече знаят дали задоволяват нуждите на потребителите си (т.е. постигат печалба), или не (загуба). Те правят възможно и разделението на труда, защото вече бизнесите имат ясен измерител колко струват капиталовите стоки.

Парите са и средство за съхраняване на стойност. Днес, благодарение на бясното печатане от страна на централните банки и валутната несигурност, това се вижда по-добре от всякога, тъй като много хора се насочват към стоковите пари, т.е. златото и среброто, за сметка на фиатните пари. Това се вижда и от данните: колкото повече доларът поевтинява спрямо йената (а и в сравнение с други валути), толкова повече поскъпва златото.

Графика 2: Курс йена към долар и спот цена на златото

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Въпреки че дори някои професори наричат златото и среброто „варварска реликва“ и обявяват, че те не представляват пари, не такова е усещането на част от потребителите, които знаят, че благородните метали съхраняват стойността си много по-добре от фиатните пари – неслучайно хилядолетия златният стандарт се е използвал по света.

Не на последно място, парите са средството за разплащане на дългове. Това дава предвидимост на кредиторите, защото те могат да измерват риска си само чрез един или няколко актива. Освен това, очевидно парите, които банковата система отпуска, могат да се използват за закупуването на всички други видове стоки; би било немислимо „финансова“ система да отпуска кредит в тикви, който да се изплаща в еленски бутове

Накратко, парите са стока, превърнала се в общоприето разменно средство, тъй като, от една страна, е най-масово търсена, второ, отговаря на конкретни изисквания: трайност, преносимост, делимост, присъща стойност и оскъдност. Освен това стоките, които изпълняват функцията на пари, трябва да са търсени и извън качеството си на такива. От своя страна парите се използват като измерител на стойност, средство за нейното съхраняване и единица за изплащане на дългове, като по този начин позволяват търговията, включително и международната такава, натрупването на капитал, предприемачеството, осъществяването на бизнес и инвестициите, разделението на труда и капитализма изобщо.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Автор: Даниел Василев

Споделете тази статия
Категори:
Цена на златото (XAU-BGN)
2972.17 BGN/1Oz + 0.66 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.7707 BGN/1Oz + 0.03 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани


Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
2972.17 BGN/1Oz + 0.66 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
40.7707 BGN/1Oz + 0.03 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Препоръчани

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ