Среброто като щит на покупателната способност

От началото на десетилетието съхраняването на покупателната способност, съвсем разбираемо, се превръща в цел за все повече хора. Увеличаването на покупките на стабилни активи като инвестиционното злато, включително в България, го доказва красноречиво. Но през по-голямата част от човешката история монетите и кюлчетата от сребро също имат важна – понякога водеща – роля в паричната система. Причината е стабилността им във времето. Те не са я изгубили и в нашето съвремие.

Днес, както инвестиционното злато, белият метал попада в категорията на сигурните активи, известни като safe haven assets на английски език. По дефиниция, те се представят добре в дългосрочен план. Това е вярно при и след периоди на икономическа и геополитическа несигурност. Представителите на тази категория имат слаба връзка с промените в цената на други популярни инструменти като акциите, дериватите, имотите и, в по-малка степен, облигациите.

Вижте повече по темата: Акции, злато и инфлация – какво се случва при ръст на лихвата?

Тъй като от началото на века икономиките редовно преминават през интересните времена на инфлация и рецесия, а инвестиционното сребро е сигурен и достъпен актив, интересът към него е във възходяща тенденция. Световното търсене на сребърни монети и кюлчета нарасна с 20% само за осемте години до края на 2022 г.

Освен третирането му като сигурен актив, за ползата от среброто в съвременния спестовен портфейл може да се каже:

Индексът на потребителските цени в България се повиши със 183% от 2000 г. досега, а цената на среброто в евро – с 330%.

Но това не дава контекст и разбиране за белия метал. Затова нека се запознаем с историческата му роля, особеностите на представянето на среброто и с текущите динамики, влияещи върху стойността му.

Среброто като пари – гръбнакът на цивилизацията

Белият метал е мерило за стойност още в Древен Египет. Към периода на Новото царство цените са представяни в дебен (с тегло от около 3 тройунции или между 90 и 95 г) от мед или сребро. От естествената сплав електрум, съдържаща злато и сребро, в Лидия са сечени най-ранните известни монети, след които започват да се отсичат и първите разплащателни средства, направени основно от белия метал.

Лидийски статер от електрум – една от първите монети в човешката история

След VI в. пр. н. е. употребата на сребърни монети се разпространява в много региони на света. Те остават в обращение до малко след средата на XX в. В някои страни векове наред е използвано единствено или предимно сребро, например в Китай до XIX в.

Вижте повече по темата: Как се формират цените и стойността

„Златен стандарт“ е нарицателно за качество, стойност и устойчивост. Но първият широкоразпространен паричен стандарт в историята е сребърен. През XV и XVI в. испанският долар, съдържащ 0,82 тройунции (25,56 г) сребро, е толкова надежден и популярен, че се използва на практика по целия свят. След извоюването на независимостта си, САЩ базират собствената си валута на испанския долар и дори заимстват името му. Първите щатски сребърни монети са малко по-леки – те съдържат 0,773 тройунции (24,06 г) сребро. Този стандарт съществува до XIX в.

Пари от сребро – щяха ли да ни свършат работа днес?

Среброто не е „реликва от миналото“. Aко то още се използваше като пари, покупателната способност на американците щеше да е добре защитена. През 1964 г. минималната работна заплата в САЩ е 1,25 долара на час. Тя се е плащала в пет сребърни монети от четвърт долар (куортъра) или 25 цента. Съдържанието на благородния метал във всяка е 0,1808 тройунции (5,62 г). Всеки служител е получавал на час най-малко 28,1 грама сребро.

Вижте повече по темата: Среброто – невъзпятият стожер на финансовата стабилност

През последните години има натиск за увеличаване на минималната работна заплата в САЩ до 15 долара на час. Работещите нямат нужда от такива мерки, а от стабилни пари. Ако на тях им се плащаше в същите пет 25-центови сребърни куортъра, днес те щяха да получават еквивалента на над 22 долара на час, предвид цената на среброто в тях.

Среброто в евро

В европейски контекст, среброто не е достигнало последната си върхова стойност от 32 евро за тройунция от края на април 2011 г. Но през последните години то все пак е адекватно средство за съхранение на спестяванията. Средната му цена за периода от 2014 г. до началото на пандемията е 14 евро за тройунция. От тогава тя се повишава с 60%.

Разгледан в по-дълъг времеви отрязък, от създаването на единната валута през 1999 г., белият метал се покачва със средно 9% на година. Този резултат е въпреки вече споменатата корекция между 2011 и 2015 г.

Освен процентите, ето някои интересни тенденции наблюдаваме на пазара. Има смисъл те да се вземат предвид.

Циклите на златото, среброто и стоките

Цената на среброто се движи в сходна посока с тази на златото (корелацията между тях в долари е 0,77 за изминалия четвърт век). Пазарната му капитализация обаче е десетократно по-ниска: 1,3 трлн. долара спрямо 13 трлн. долара. Затова среброто е по-волатилно – нужни са по-малко средства, за да се въздейства върху цената му. Последното нерядко е от полза за него. Когато благородните метали растат, обикновено поскъпването на златото служи като лъкът, който изстрелва сребърната стрела.

Графика 1: Представяне на златото и среброто от пик до връх при бичите пазари на благородните метали

От началото на века златото и среброто растат след икономическите рецесии, независимо дали са претърпели корекция в техния ход. През шестте месеца след всяка криза от 1970 г. до днес цената на среброто се повишава със средно впечатляващите 17,4%. Тя получава тласък по две направления – от увеличаващото се индустриално търсене и от паричните феномени в икономическата система.

Наблюдаваме това в периодите след дотком балона от 2000 г. и рецесията от 2001 г., Голямата рецесия от 2008 г. и ковид кризата, след които и двата метала демонстрират добър ръст. Предвид изстрелването на основните лихвени проценти през последната година и половина в Европа и от малко по-дълго време в САЩ, можем да очакваме нова рецесия в недалечното бъдеще.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Много вероятно е да сме свидетели и на нов цикъл на благородните метали и суровините, започнал през 2015 г. Ако тенденциите при златото и среброто, особено от последните 25 години, продължат да се наблюдават, цената на жълтия метал може да продължи да служи като трамплин за белия и в бъдеще.

Какво се случва с добива и търсенето на сребро глобално

Въпреки корелацията в цените на златото и среброто, между тях има значителна разлика – половината от търсенето на белия метал е индустриално. Среброто не просто е металът с най-високата електропроводимост. Заради различните му свойства по-лесно мога да изброя в кои отрасли то не се използва, вместо къде намира приложение.

Вижте повече по темата: Пътят на златото

Увеличаването на предлагането (т.е. на добива) изисква значителни инвестиции. Но след като между 2000 и 2013 г. вложенията в нови находища се увеличиха значително, през последното десетилетие те се сринаха с 40%. В този период добивът не е мръднал – 845 млн. тройунции през 2013 г.; 842,1 млн. тройунции през миналата. А рециклирането? През 2022 г. са рециклирани 181,1 млн. тройунции сребро, колкото и преди десетилетие. Няма решение от типа „сребърен куршум“, което да доведе до бързо нарастване на предлагането на белия метал.

Защо имаме все по-голяма нужда от сребро

Същевременно търсенето му не спира да расте. Производството на фотоволтаици се очаква да консумира 16% от цялото физическо предлагане на сребро или над 160 млн. тройунции през 2023 г. То почти ще се изравни с бижутерската индустрия (190 млн. тройунции). В сравнение с 2012 г. то нараства с над 220%.

Вижте повече по темата: За пръв път от шест години: търсенето на сребро надхвърля 1 милиард тройунции

Инвестициите във възобновяеми енергийни източници са субсидирани в голяма част от света. Затова може да не се окажат твърде засегнати при икономическа криза, дори и други индустриални отрасли да претърпят спад. За постигането на амбициозните зелени цели са нужни още повече мощности, респективно още повече сребро. Това важи и за електромобилите, във всеки от които има между 18 и 50 г сребро.

Графика 2: Търсене и предлагане на сребро

През миналата година търсенето на инвестиционно сребро (кюлчета и монети) достигна рекордните 332,9 млн. тройунции или 10,4 хил. тона. Това е пета поредна година на ръст на тази категория. Прогнозата на Silver Institute е през 2023 г. то да остане над 300 млн. тройунции.

Рекорден дефицит на сребро

Растящото търсене и непроменено предлагане създадоха най-големия дефицит на сребро, откакто изобщо се събират данни. Той възлизаше на 237,7 млн. тройунции през миналата година. За съпоставка, това е по-голямо количество от сбора на излишъците на предлагането, реализирани през цялото предходно десетилетие. Тази ситуация няма да се промени. В последния доклад World Silver Survey четем:

Състоянието на дефицит от последните години, което се очаква да продължи и през следващите, вероятно ще се наблюдава в обозримо бъдеще. Прогнозата от доклада Metal Focus 5 е, че недостигът на предлагането на сребро ще се задържи на пазара през следващите пет години.

В малко по-дълъг времеви хоризонт е малко вероятно недостигът на сребро да не се отрази върху цената му, особено ако тези прогнози се сбъднат.

Изпаряването на резервите от физическо сребро

Физическият метал изчезва и от водещите борси. LBMA в Лондон регистрира запаси от 840 млн. тройунции през януари, преди да се възстановят леко до 887 млн. тройунции. Това е най-ниската стойност от поне 2016 г. насам.

На борсата COMEX се търгуват фючърси. Продуктите, които стоят срещу тях, обикновено не се доставят. От 2021 г. се наблюдава драматично понижение на запасите от сребро – от 140 до 27 млн. тройунции. Срещу всяка една физическа тройунция има почти 30 хартиени. При поискване на доставка на дори 10% от контрактите, борсата няма да може да го изпълни. Какво мислите, че ще се случи с цената на физическото инвестиционно сребро при подобен сценарий?

Заключение

Среброто винаги се е използвало като стабилни пари, включително и в България през XIX в. Историческите тенденции не са гаранция за бъдещо представяне или инвестиционен съвет. Това е вярно дори и когато имаме вековната монетарна история на метала, който успешно се е използвал и се използва за съхраняване на покупателната способност. Те все пак са ориентир какво можем да очакваме от него. Среброто е преминавало многократно през икономическа обстановка като днешната – увеличаващи се лихви, висока инфлация и приближаваща рецесия.

Към тях се добавят динамиките на световните пазари. Те изглеждат като стабилен фундамент за цената на среброто. Същевременно тя има „под“ – стойност, под която не може да падне. Това са т.нар. устойчиви разходи за добив (all-in sustaining costs). Когато производствените разходи за една тройунция са по-високи световната цена, поне някои мини ще спрат да добиват метала. Трудно е да се изчисли стойността им, защото варира от мина до мина. Диапазонът ориентировъчно е между 9 и 15 долара за тройунция.

Вижте повече по темата: Къде отидоха всички сребърни монети

Близката връзка със златото и нарастващата роля като индустриален метал правят среброто много достъпен инструмент. Исторически той почти винаги и навсякъде е имал място в спестовен портфейл, насочен към запазване на покупателната способност. По всичко личи, че среброто не е изгубило това място и в нашето съвремие.

Статията не е инвестиционен съвет.