Вход

Добавете ценово известие

САЩ ще опита да понижи инфлацията с още инфлация

Публикувано от Даниел Василев в категория Анализи на 11.08.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 323 BGN/oz
  
+ 2 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
38 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Можете да чуете анализа тук. Не забравяйте да се абонирате за подкаста в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни коментари.


Ръстът на американската инфлация през юли леко се забавя до 8,5%, макар че тя остава висока. Изпреварвайки официалните данни, миналия уикенд Сенатът на САЩ одобри един от най-големите пакети за харчене на пари в историята. Законът за понижаване на инфлацията ще е на обща стойност почти 750 млрд. долара за следващите години и ще покрива широк спектър от политики:

  • здравеопазване – 64 млрд. долара;
  • енергийна сигурност и климатични промени – 370 млрд. долара;
  • борба против засушаването – 5 млрд. долара;
  • намаляване на бюджетния дефицит – 306 млрд. долара.

От тази сума 440 млрд. долара ще са директни разходи. Oстаналите 310 млрд. ще са насочени за понижаване на бюджетния дефицит.

Вижте повече: Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

Идеята е програмата да се финансира не чрез дълг и печатане на пари, както обикновено, а с увеличаване на приходите. Основно те трябва да дойдат от нови данъци. Предвижда се минимален корпоративен данък от 15% върху компаниите с годишни приходи от над милиард долара да донесе 313 млрд. долара. Други 288 млрд. ще се спестят от предоговаряне на цените на лекарствата. Подобряване на събираемостта на данъците се очаква да събере 124 млрд. долара, а въвеждането на данък от 1% върху обратното изкупуване на акции – 73 млрд. долара.

Пакетът в САЩ е важен не само заради голямата си стойност. Предвид високата инфлация, и в други страни ще има идеи за правителствени „помощи“. Тъй като мерките рядко се различават драматично, а ефектите им са сходни, Законът за понижаване на инфлацията може да е известен ориентир какво да очакваме.

Данъците не са инструмент срещу високата инфлация

Увеличаването на данъците не понижава инфлацията. Корпоративният данък не се плаща от фирмите; той се плаща от клиентите им. Новият налог означава по-високи крайни цени на стоките и услугите. Това води до няколко неща.

Вижте повече: Законът за търсене и предлагане

Конкурентоспособността на компаниите, които не могат да избегнат данъка,  ще се понижи. Тук даже не коментирам новите разходи за администрирането и осчетоводяването му. Налогът ще създаде допълнителен натиск върху бизнесите и ще се отрази негативно на назначаването на служители и инвестициите. Броят на свободните работни места вече започна да спада, без да има ръст на назначените служители. По-ниски инвестиции означават по-слаб икономически растеж в бъдеще, по-малко заети, по-ниски заплати и по-малко производство.

Вижте повече: Магията на конкуренцията

Ценовият растеж, породен от данъка, ще понижи реалните разполагаеми средства на купувачите. Очевидно е, че когато държавата взима нови 15% от печалбата на производителя, можеш да си купиш по-малко други стоки. Ефектът ще е усилен от вече високата инфлация. Да не забравяме, че заради нея изпадналите в дълг потребители избягват покупките на трайни стоки, за да имат средства за храни и горива.

Вижте повече: Още по-високи цени: Ударът на огромната производствена инфлация започва

Затова, когато е възможно, хората ще заместят оскъпените от данъците стоки с алтернативни. Когато не е възможно, те вероятно ще платят по-високата цена или няма да купят изобщо. Така данъкът пренасочва увеличението на цените от едни стоки към други. В процеса губещи са потребителите, обложените компании и бюджета.

Защо бюджетът? Ако хората не купуват стоки, попадащи под данъчните нововъведения в Закона за понижаване на инфлацията, хазната ще събира по-малко средства. След малко ще видим и ролята на рецесията за това. Но мярката няма да спре ценовия растеж и по всяка вероятност няма да донесе очакваните постъпления.  Резултатът ще е обратен ефект.

Повече или по-малко данъци?

Сенаторите предвиждат подобряване на събираемостта на данъците. С това искат да съберат 124 млрд. долара. Тук има уловка. При рецесия, в каквато САЩ вече се намира, данъчните приходи се понижават. Хора остават без работа и не плащат подоходни данъци, а бизнесите продават по-малко, което също свива постъпленията.

Това се видя и при Голямата рецесия. Необходими бяха почти пет години, преди приходите в хазната да се върнат на нивото си от преди нея.

Таблица: Данъчни приходи в САЩ

Година 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г.
Приходи (трлн. долара) 2,57 2,52 2,10 2,16 2,3 2,45 2,77

Източник: Офис за бюджет към Конгреса

Според данните заетостта в САЩ все още е силна. Тя дори се върна на равнището си от преди пандемията, което беше използвано от демократите като аргумент, че икономиката не е в рецесия. Но заетостта и безработицата са изоставащи индикатори. Липсата на спад не означава, че икономиката е стабилна. Всъщност от април се наблюдава сериозно освобождаване на работници от големи компании.

Колкото и властите да „подобряват събираемостта“ на данъците, когато плащанията започнат да спадат, приходите ще ги последват. Затова в реалността постъпленията вероятно са надценени. Грешка е да се залага бъдещo представяне въз основа на данни от миналото.

Обратното изкупуване на акции

При обратно изкупуване на акции една компания купува собствените си ценни книги. Може да има различни причини за това. Това може да е награда за акционерите, защото по този начин всеки от тях притежава по-голям дял от компанията. Причината – общото количество налични ценни книги се понижава. Също така съотношението доходност на акция (нетната печалба, разделена на броя акции) расте. Индикаторът показва доходността на бизнеса и се използва като съставна част и на други измерители.

Може да има и друга причина. Ако общата цена на акциите на една компания е по-ниска от тази на активите ѝ (машини, земи, патенти и други), мениджмънтът ще достигне до правилното заключение, че стойността ѝ е подценена. Затова може да инвестира в собствените си акции, особено ако алтернативни инвестиции са твърде скъпи. Логиката е, че рано или късно акциите вероятно ще се върнат към „справедливата“ си цена. Защо да не инвестираш в себе си, ако пазарната ти оценка ще расте?

Обикновено масирано обратно изкупуване на акции се наблюдава при ниска лихва. Както и при сектори като недвижимите имоти и фондовите пазари, бизнесът нерядко се подвежда по това.

Вижте повече: Акции, злато и инфлация – какво се случва при ръст на лихвата?

Действителността доказва теорията. В края на миналата година, преди увеличаването на основния лихвен процент, беше поставен абсолютен рекорд по обратни изкупувания. Стойността им за цялата 2021 г. в САЩ беше почти 900 млрд. долара – ръст от над 9% спрямо предишния рекорд от 2018 г.

Когато лихвата се повиши и икономиката навлезе в рецесия, обратните изкупувания затихват. В началото на Голямата рецесия те се понижиха от 75 млрд. долара месечно до под 50 млрд. долара (-37%). Имаше свиване и през 2018, и през 2020 г.

Разглеждам механизма по-подробно поради два аспекта:

  • Когато размерът на обратните изкупувания се понижи, приходите от новия данък също няма да са високи. Както останалите пера, които трябва да финансират Закона за понижаване на инфлацията, и това вероятно няма да се изпълни;
  • Ако компаниите не могат да плащат задълженията си или стойността на ценните им книги продължи да спада, вместо да расте, те ще са принудени да емитират нови акции (особено при ръст на лихвата), с които да наберат финансиране. По този начин те ще купят акциите си скъпо, но ще ги продават евтино, което е финансов автогол, от една страна. От друга, ще влошат доходността на акционерите си.

Субсидии срещу инфлация?

През следващото десетилетие инвеститорите във възобновяеми енергийни източници, батерии и електромобили ще получат субсидии, под формата на данъчен кредит. Понижаването на налозите е икономически смислена мярка, защото оставя повече разполагаеми средства в ръцете на домакинствата и бизнесите.

Но и тя не разрешава проблема с високата инфлация. Привлечени от изгодните условия, компаниите ще вложат повече средства в тези технологии. Това го казват самите те. Например адвокатът на компанията за финансиране на възобновяеми енергийни източници Norton Rose Fulbright Кийт Мартин смята, че:

Това ще е златно десетилетие. Дългият хоризонт позволява на хората да планират и наистина да ускорят значително прехода към чиста енергия.

Новото търсене през следващото десетилетие ще повиши цените до по-високи стойности, отколкото биха били иначе. Това не е борба срещу инфлацията.

Няма ли противоречие – как така и понижаването, и повишаването на данъците води до ръст на цените? Механизмите, до които водят инструментите, са различни. В случая на корпоративния данък от 15%, цените на обложените продукти ще се повишат. Можем да го наречем административно оскъпяване на стоките. Потребителите им ще плащат повече и ще имат по-малко средства за други покупки. Част от хората ще пренасочат потреблението към стоки или услуги заместители, което ще повиши тяхната цена.

Данъчният кредит ще стимулира ново търсене, което, при равни други условия, ще увеличи цените на зелените технологии. За производството на зелените технологии са нужни метали като мед и други, който според S&P Global в бъдеще ще е дефицитен. Той се използва и в други производства. Така увеличеното търсене на зелени решения в САЩ може косвено да доведе до поскъпване на стоките и услугите, зависещи от същите суровини.

Понижаване на бюджетния дефицит

Почти половината от средствата в плана – 306 млрд. долара, ще се използват за понижаване на бюджетния дефицит до 2027 г. Това също не звучи реалистично. На първо място, изключая 2015 г., от 2009 г. насам бюджетният дефицит на САЩ не е спадал под 500 млрд. долара годишно. Благодарение на това, към момента на писане националният дълг е над 30 трилиона долара. Той надхвърля 137% от брутния вътрешен продукт и е на най-високата си стойност в историята, дори и спрямо Втората световна война.

Вижте повече: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Заради грешните кейнсиански политики на огромни правителствени разходи, само за последните две години бюджетните дефицити надвишиха 7 трлн. долара. Няма шанс пакетът мерки да разреши гигантските и системно трупани проблеми с разходите и задлъжнялостта.

Вижте повече: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Според мен дори и с тези 300 млрд. долара бюджетният дефицит ще продължи да е огромен в бъдеще. САЩ е в рецесия от началото на 2022 г. Рано или късно тя ще доведе до увеличаване на безработицата и проблеми за бизнеса. Тогава нефинансираните разходи на правителството, включващи пенсии, майчински, здравни и обезщетения за безработица, ще се изстрелят.

Опитът от последните кризи показва, че властите не просто ще плащат повече за безработица, но и ще въведат различни други програми. Джо Байдън е най-непопулярният президент в американската история. Демократите ще направят всичко възможно, за да се задържат на власт. Те вече опитват да променят икономическата терминология, по-конкретно определението за рецесия, за да изглежда, че икономиката е добре.

Вижте повече: На живо от САЩ – гледаме спукването на имотен балон в реално време

Връщайки се към разходите, между 2009 и 2012 г. бюджетните дефицити бяха общо малко над 5 трлн. долара. При коронакризата сумата им нарасна с 50%. При следващата рецесия може да надхвърлят 10 трлн., в зависимост от тежестта ѝ. На фона на това, 300 млрд. долара ще са капка в цунамито от инфлация, което ще удари американските потребители.

Даже и да не се стигне до подобни разходи, козметично понижаване на бюджетния дефицит не е правилния подход към свиване на инфлацията. За подобна цел трябва да се намаляват правителствени разходи като цяло, а не само дефицитът, представляващ разходите, надвишаващи събираните приходи.

Пожелателното мислене влошава инфлацията

Програми, които звучат твърде добре, за да работят, не постигат целите си. Законът за понижаване на инфлацията може да отиде една стъпка по-далеч. Той не просто няма да постигне задачата, заложена в името му, а по всяка вероятност ще влоши проблемите, които би трябвало да разреши, особено предвид, че нито една от мерките не понижава инфлацията.

В пакета са заложени приходи, които е малко вероятно да бъдат постигнати. Това означава, че мерките ще трябва да се финансират от другаде. Въпросното „другаде“ е увеличаването на паричното предлагане от централната банка.

Вижте повече: Понижаването на програмата за количествени улеснения няма да спре инфлацията

Даже и да няма нов ръст на правителствените разходи (което звучи невероятно дори докато го пиша), свиването на бюджетния дефицит няма да спре инфлацията. Ходът показва неразбиране на причините за покачването на цените. Те растат заради огромното печатане на фиатни пари от Федералния резерв, с които се финансират правителствени програми и хроничните бюджетни дефицити на САЩ. Докато тази динамика не спре, Закон за понижаване на инфлацията звучи толкова наивно, колкото и „Закон за понижаване на гравитацията“.

Вижте повече: Какво е инфлация

Ефективният ход срещу високата инфлация е понижаване на правителствените разходи. Но той е малко вероятен. Колкото повече програми за разходи осъществява правителството, толкова повече ще растат и цените. Докато не се свият разходите и количеството пари в обращение, Закон за понижаване на инфлацията няма как да доведе до позитивни ефекти.

Препоръчваме Ви да прочетете още