Какво е инфлация

Споделете тази статия

Текста на статията можете да чуете в нашия подкаст Tavex новини & анализи:


Наблюдаващата се инфлация на фиатните пари е феномен, привличащ все повече внимание. Това не е учудващо. Макар тя да се наблюдава хронично през последния над век, темпът ѝ на растеж се увеличи значително от началото на 2020 г. Резултатът беше и скоростното нарастване на цените на крайните потребителски стоки и услуги.

В случая причинно-следствената връзка е правилна. В икономиката инфлацията не е покачването на цените, а нещо друго. Тук ще разгледаме какво и защо се случва в икономика с висока инфлация.

Какво е инфлация?

В статията „Защо трябва да инвестирамe в нашето съвремие?“ дадохме отговор на този въпрос. Все пак тук ще го повторим и ще разгледаме по-дълбоко проявленията на инфлацията.

Икономическото определение за „инфлация“ е:

Общо покачване на количеството пари в обращение.

Важно е да се разбере, че инфлацията е свързана с количеството пари, а не с крайните цени. Знаейки това, ние много по-лесно можем да посочим първоизточника на инфлацията и да развенчаем заблудите за нея. Също така, без да разбираме причината, много трудно можем да се защитим от инфлацията и да прогнозираме бъдещия ход на икономиката.

Вижте повече по темата: Инфлацията е тук – какво означава това и как да предпазим парите си

Произходът на наблюдаващата се инфлация е ясно откроен и от Милтън Фридман, който в лекция през 1963 г. заявява:

Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен.

Неговото наблюдение е от голямо значение, както ще видим по-долу.

Какво не е инфлацията

Ако отворим сайта на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще видим, че там е дадено друго определение. То гласи:

Инфлацията се наблюдава, ако има обхватно увеличаване на цените на стоките и услугите, а не просто на отделни стоки. Това означава, че можете да купите по-малко за едно евро днес, отколкото сте можели вчера. С други думи, инфлацията понижава покупателната способност валутата в хода на времето.

Вижте повече по темата: ЕЦБ отново обеща растяща инфлация и надуване на балони

Липсващото в това определение е причинителят на инфлацията. Така се постигат две неща. На първо място, централните банки свалят отговорността от себе си. Това е особено важно, защото основната цел на ЕЦБ е поддържането на „ценова стабилност“. Тъй като постоянно нарастващи цени няма общо с „ценова стабилност“, ако от институцията признаят ролята си за този феномен, те самите ще обезсмислят съществуването си.

Втората причина е обяснена от икономиста Лудвиг фон Мизес в есето „Инфлацията: Неработещата фискална политика“:

Терминът инфлация винаги и навсякъде – и най-вече в САЩ – е означавал увеличаване на количеството пари и банкноти в обращение и количеството банкови депозити, подлежащи на изплащане. Но хората днес използват термина „инфлация“, за да обозначат феномена, който е просто следствие от инфлацията – тенденцията всички цени и заплати да растат.

Резултатът от това тъжно объркване е, че вече няма термин, с който се обозначава причината за това нарастване на цените и заплатите. А тъй като не може да се говори за нещо, което няма име, ние не можем да се справим с него. Тези, които претендират, че се борят срещу инфлацията, всъщност се борят единствено срещу неизбежната последица от инфлацията – нарастващите цени. Техните действия са обречени на провал, защото не атакуват корена на злото. Докато терминологичното объркване не се заличи, не може да има съмнение, че няма да може да се спре инфлацията.

Инфлация в практиката

От 2000 г. досега паричното предлагане в еврозоната се увеличава от 4 трлн. евро до 14 трлн. евро. За същия период показателят индекс на потребителските цени, с който формално се измерва инфлацията, се покачва с 47%. Причината за това е, че измерителят, който е просто статистическа средна величина, прикрива покачването на цените. Но то съществува в действителността. Освен това причинно-следствената връзка между двата феномена – печатането на пари и нарастването на цените, е пределно ясна.

Вижте повече по темата: Къде изчезва инфлацията

Същото се наблюдава и в САЩ, където от над век се следва политика, водеща до растяща инфлация. Разликата е, че за страната има значително повече исторически данни, които ясно показват как увеличаването на паричното предлагане (т.е. инфлацията) заличава покупателната способност на долара.

Инфографика: Пари и инфлация в САЩ


Тъй като доларът не е обезпечен от нищо, Федералният резерв може да печата каквито и да е количества. Резултатът от това е, че валутата се обезценява, както се вижда от данните.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт: Пет десетилетия по-късно

Интересното обаче е, че ако доларът беше останал на златния стандарт, а местната централна банка не увеличаваше постоянно паричното предлагане, цените в САЩ щяха да се понижават, а не да се покачват. Ако използваме данните за покупателната способност на долара ще видим, че от 1970 г. той се обезценява с впечатляващите над 86%. Същевременно цената на златото нараства с 4693,5%. Казано иначе, ако страната беше на златен стандарт, населението ѝ щеше да се радва на растяща покупателна способност, а не на свиваща се такава.

Вижте повече по темата: Кредит и дълг – наркотиците, които убиват съвременната икономика

Да разгледаме още една историческа съпоставка. Твърди се, че през 70-те години се наблюдава изстрелване на цената на петрола. Това не е вярно. През този не петролът поскъпва, а необезпеченият от злато долар се срива. Ако златото беше пари, през последните пет десетилетия цената на петрола щеше да е почти непроменена, а към днешна дата – даже и поевтиняваща (втората инфографика). Абсолютно същото е вярно и за храните например (пак там).

Последици от растящата инфлация

Най-добре познатото проявление на инфлацията е покачването на цените на потребителските стоки. Това не се случва моментално. Ако централната банка увеличи паричното предлагане с 20% рязко, това няма да увеличи цените също с 20%. Затова и макар паричното предлагане да се увеличава драстично от началото на 2020 г., цените в Европа и САЩ започнаха да се изстрелват драстично едва през 2021 г.

Инфлация и преразпределение на богатство

Освен това цените не се покачват равномерно за всички хора. Първите получатели на новонапечатаните пари се радват на увеличена покупателна способност. Когато те харчат средствата си, икономическата система като цяло все още не е разбрала, че има новосъздадени пари, респективно цените не са поскъпнали. Колкото повече новите пари циркулират в обращение, толкова повече стойността на стоките и услугите нараства.

Инфлацията „невидимо“ унищожава стойността на парите по начин, по който някои печелят, а повечето хора – губят. Втората група е значително по-голяма от първата. В нея влизат хората с фиксирани доходи – работещите на заплати, пенсионерите и получаващите обезщетения.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – ефекти върху индивидите и бизнеса

Процесът е обяснен в детайл от великия икономист Мъри Ротбард в книгата му „Човек, икономика и държава“:

Инфлацията винаги е процес на преразпределение, при който инфлиращите парите и онези, които им продават стоки и услуги, печелят, за сметка на хората, които са по-надолу по веригата на разходване на новите пари. За облагодетелстваните това е чарът на инфлацията – и причината, поради която тя е толкова популярна, особено след като съвременното банкиране прикрива значението ѝ за губещите.

Ползите за инфлиращите парите са видими и драматични; загубите за останалите са прикрити и невидими, което обаче не ги прави по-недействителни. Точно както половината икономика плаща данъци, а другата половина ги консумира, така и половината от хората плащат за инфалцията, а другата половина се радват на ползите от нея.

Ефект на Кантийон

Така достигаме и до това, което в икономиката се нарича ефект на Кантийон. Той гласи, че цените на стоките и услугите не нарастват равномерно. Вместо това някои от тях поскъпват значително повече от други. Кои ще поскъпват повече зависи от това за какво се харчат новонапечатаните пари.

Инфлация, потребление и изкривяването на икономиката

При висок темп на инфлация, хората имат стимул да потребяват днес, вместо да пестят утре. Причината е, че ако не купуват сега, те ще могат да купуват по-малко в бъдеще. Това води до сериозно изкривяване на икономиката, защото се раздуват определени отрасли от икономиката (балонизиране) за сметка на други. Резултатът е увеличаване на цените, свръхпотребление и свръхинвестиране в някои сектори.

Вижте повече по темата: Унгарски форинт – историята на най-инфлираната валута и спасяването ѝ чрез злато днес

Прекрасен пример е имотният пазар. Цените на жилищата и инвестициите в строителството се изстреляха. Процесът не е породен от естественото търсене на потребителите, а от лесните пари – т.е. от инфлацията и от изкуствено ниските лихви. В крайна сметка балонът се взриви, цените на недвижимото имущество се сринаха, а много компании фалираха.

Така инфлационната среда подрива естественото устойчиво развитие на икономиката. Резултатът – от десетилетия се наблюдават постоянно повтарящи се цикли на бумове и рецесии.

Не бива да забравяме и обратното – най-бурният естествен растеж на САЩ се случва в периода между 1870 и 1890 г., известен като Голямата дефлация. Точно през него доходите на глава от население се удвояват и страната за пръв път в историята си изпреварва Великобритания по производство.

Инфлация и спестявания

Увеличаването на склонността да се харчат пари в настоящето нанася удар и върху бъдещия икономически растеж. Бизнесът зависи от спестявания, които да превърне в капитал, а е очевидно, че когато хората разходват, а не спестяват, този капитал изчезва.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Но дори временното настоящо харчене да изглежда като „стимул“ за икономиката в краткосрочен план, в дългосрочен понижаването на спестяванията унищожава възможността за растеж на производствения сектор.

Снимка: Германската марка е изгубила толкова много от покупателната си способност, че се е използвала за тапети

Източник: Bundesarchiv Bild

В този процес най-силно засегнати са компаниите, които зависят повече от притока на капитал. Парадоксално, това обикновено включва високите технологии, производството и развойната дейност. Така ударът върху бъдещото развитие на икономиката е двоен.

Заключение

Печатането на пари е инфлация. То води след себе си цяла плеяда от негативни ефекти. Сред тях са: обезценяването на парите и спестяванията, преразпределението на средства от хората с фиксирани доходи към индивидите и компаниите, свързани с инфлиращите валутата институции, изкривяването на икономиката и понижаването на бъдещия растеж.

Всяка инфлация води до обедняване и кризи. Това е особено вярно в среда на изкуствено ниски лихви, каквато се наблюдава днес.

Вижте повече по темата: Осем причини да инвестираме в злато

В следващите статии ще разгледаме какви видове инфлация има, какво трябва да знаем за инфлационните очаквания, кои са най-големите хиперинфлационни епизоди в историята и защо най-добрият начин за дългосрочно спасяване от инфалцията е чрез инвестиционно злато.

Споделете тази статия
Категори:  
Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Коментари

Напишете първия коментар
Добавете коментар

Влезте във Вашия профил, за да може да оставите коментар по статията.

Цена на златото (XAU-BGN)
3086.87 BGN/1Oz + 0.00 BGN
Цена на среброто (XAG-BGN)
39.8893 BGN/1Oz + 0.00 BGN
RSS

Получавайте Tavex новини на пощата си.

Получавайте най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Абонирайте се

Най-четени

Дигитално евро – парична революция или стъпка към бездната

Как добивът на злато прави България по-богата

Защо Европа залага на изкупуване на злато срещу инфлацията

Препоръчани

Светът без златния стандарт I: Пет десетилетия по-късно

Защо биткойн се срина с 53% и какво значи това за критповалутата

Най-големите български банки спират приемането на срочни депозити: Какво означава това

Проучване: Централните банки ще продължат политиката на изкупуване на злато

Правителствата искат да подринат растежа с разходи и бюджетни дефицити

8 причини да инвестираме в злато

Как добивът на злато прави България по-богата

Стабилност чрез изкупуване на злато: Москва не вярва на долари

 

Получавайте първи най-актуалните статии от блога и всеки нов брой на “Златен вестник”.

Прочетете още

Инвестирайте в злато с Tavex
Kъм магазина
0 ПРОДУКТ