Добавете ценово известие

До какво води въвеждането на таван на цените?

Публикувано от Даниел Василев в категория Златна школа на 22.03.2022
Цена злато (XAU-BGN)
3 384 BGN/oz
  
- 5 BGN
Цена сребро (XAG-BGN)
39 BGN/oz
  
+ 0 BGN

Високото равнище на инфлация и скоростната на покупателната способност на фиатните пари, започнали през 2021 г., доведе до призиви за налагане на таван на цените. Заради растящата цена на електроенергията Испания предложи въвеждането на таван на цените в целия Европейския съюз. По-рано през месеца Румъния удължи ограничаването на цените на електроенергията и природния газ до края на март 2023 г. След няколко вълни на санкции заради войната в Украйна доведоха до срив на руската рубла и властите в страната също прибегнаха до подобен ход за цените на някои стоки и услуги.

Вижте повече по темата: Финансовите санкции над Русия – ефекти в сегашно и бъдеще време

Въвеждането на таван на цените не е новост в икономическата история. Резултатът от тях е винаги е един и същ. В тази статия ще разгледаме какъв е той.

Както често се случва, една мярка звучи много добре за потребителите – за всеки е добре дошло цените на стоките и услугите, които потребява, да не се увеличават. Обикновено обаче именно потребителите плащат за ефектите, до които води въвеждането на такъв.

Какво означава „таван на цените“

Въвеждането на таван на цените означава, че търговците не могат да начисляват повече от определена цена за своите стоки, независимо от факторите на пазара. Често вместо „таван на цените“ се използва и словосъчетанието „ценови контрол“. Това е по-широкообхватно понятие, тъй като може да означава и под на цените. Подът на цените е най-ниската стойност, при която може да се сключва транзакция.

Най-разпространеният пример за под на цените в съвременните икономики е минималната работна заплата (МРЗ). Трябва да се има предвид, че МРЗ по своята същност е цена – цената на труда. Ефектите от нея ще разгледаме подробно другаде. Пример за под на цените виждаме също при земеделската продукция в Европейския съюз. Благодарение на него стойността на житото, оризът, говеждото, маслото, млякото на прах и други не могат да се понижат под определено равнище, даже и продавачите им да искат да продават по-евтино. Съществуването на подобни мерки e иронично, като се има предвид, че цените на храните в Европейския съюз са на най-високата си стойност в историята.

Как технически работи таванът на цените

Ако си припомним закона за търсене и предлагане, ще си спомним как цената се формира от взаимодействието и пресечната точка между двете съответни криви – D (търсене) и S (предлагане). В хипотетичния ни сценарий равновесната цена е 6 лв. Нека към тях добавим трета. Тя е хоризонтална и илюстрира таван от 4 лв. за нашия хипотетичен продукт. Той по презумпция е по-нисък от установената на пазара стойност, в противен случай нямаше да се налага да има таван на цената.

Вижте повече по темата: Законът за търсене и предлагане

Можете да видите какво количество са склонни да купят потребителите и да предложат производителите за всяка цена на интерактивната графика.

Инфографика: Какво става с търсенето и предлагането при таван на цените


Обяснена с думи, инфографиката показва, че при цена от 4 лв. потребителите ще са склонни да купят 700 единици от стоката. Производителите обаче ще са склонни да произведат само 300 единици. Разликата между 700 и 300 единици е дефицитът, който не може да достигне до потребителите.

Ролята на цените

Преди да разгледаме ефектите от тавана на цените, нека първо припомним каква е функцията на цените изобщо. Те изпълняват ролята на координатор в икономическата система, тъй като показват от какво се нуждаят потребителите, къде, в какво количество и при какви други параметри. Без тях производството щеше да е невъзможно, защото компаниите щяха да оперират „със завързани очи“, което очевидно не е устойчив начин да се развива и просперира човечеството.

Вижте повече по темата: Как се формират цените и стойността

От друга страна, свободните цени показват на потребителите какво количество и с какви параметри частният сектор може да произведе една стока и услуга. Респективно те показват параметрите, при които можем да задоволяваме потребностите си, предвид настоящата икономическа ситуация.

Вижте повече по темата: Печалба и загуба – невидимите ръце на пазарите

Нещо повече, точно цените показват нараснала или спаднала потребност от дадена стока или актив, както и увеличен или понижен производствен капацитет за нея. Ето как взаимодействат тези динамики. Да си представим, че потребността (търсенето) от инвестиционно злато се покачва. Това води до растяща цена на злато. Но и до нещо друго – когато бизнесът види растящата цена, той ще е много склонен да отговори на високото търсене.

Вижте повече по темата: Инвестиране в злато, част 1: Инвестиционно злато

В по-дългосрочен план (повече по темата можете да видите в поредицата „Пътят на златото“) частният сектор, движен от по-високата цена, ще инвестира в добив, преработващи и производствени мощности, съответно в мини, рафинерии и монетни дворове. Когато производството на инвестиционно злато се повиши, неговата цена отново ще се балансира.

Ролята на свободните цени важи и за другата страна на уравнението – промените в производството. От началото на 2020 г. се наблюдава безпрецедентен недостиг на чипове. Той доведе до ръст на тяхната цена и до невъзможност да се задоволят потребностите на много отрасли, включително автомобилостроенето, поне за известно време. Но високата им цена доведе до значително увеличаване на инвестициите в производството им – само през 2021 г. той е от 30%, до 75 млрд. долара от водещите компании. Когато новите мощности влязат в действие, те ще

Примерите горе е илюстративни. Принципите, които обрисуват, важат за всички стоки, ресурси и услуги в икономиката. Да видим какво става обаче, когато се наложи таван на цените. Последствията от него могат да бъдат едно от посочените, но може и да представляват комбинация от тях.

Влошаване на качеството на продуктите

Когато има ограничение на цената, за която може да се продава една стока, понякога производителите понижават значително нейното качество, без да го оповестяват. В този случай потребителят само привидно е защитен, но в действителност не получава това, което очаква. Причината не са „злите търговци“, а съществуващата регулация.

При въвеждането на таван на цените на месото в много епизоди от икономическата история, резултатът е възникването на т.нар. „червен пазар“ (не „черен“). На него месо с по-ниско качество е предлагано като първокачествено такова. Последното е труднодостъпно, защото не може да се продава законно на крайните клиенти. Същите динамики се наблюдават и при много други стоки, върху които има таван на цените.

Понижаването на качеството на продуктите ще разгледаме по-подробно в следваща статия за от образователната ни поредица „Златна школа“, в която представяме разбираемо принципите на икономиката. Тя ще е посветена на „скритите“ проявления на инфлацията.

Дефицити на стоки и услуги

Макар икономистите да се разграничават по много въпроси, един от малкото, за които сме единодушни, е точно, че таван на цените води до дефицити на стоки. Затова някои потребители наистина може да закупят стоката на изкуствено занижената ѝ цена, но много други изобщо няма да имат достъп до нея.

Когато цената на една стока би трябвало да е по-висока, отколкото ограниченията допускат, очевидно е, че нуждата на някаква част от потребителите няма да могат да бъдат задоволени. Тъй като търговците не могат да получат средствата, които би следвало, а понякога даже не могат да покрият разходите си за производство и доставки, те спират да предлагат продукта си на пазара или предлагат значително ограничени количества.

Така цената на тавана на цените се плаща от хората, които мярката привидно опитва да защити – самите потребители. Защото е по-добре да има стоки и услуги, макар и при по-висока цена (която има дългосрочната тенденция да се балансира, ако няма инфлация, т.е. печатане на пари), отколкото щандовете да са празни.

Вижте повече по темата: Какво е инфлация

Историята на негативните ефекти от политиката на таван на цените е пълна с негативни примери. Тук ще приведем няколко.

Примери за дефицити от историята

През 1971 г. индексът на потребителските цени в САЩ се изстрелва до 7,2%. Изправеният пред избори за втори мандат за президент година по-късно Ричард Никсън налага тримесечно замразяване на всички цени и заплати в страната. Разрешение за такъв ход може да се получи само от държавни агенции – Бордът за плащанията и Комисията по цените. Ако си спомняте, Никсън е негативен герой и в друга икономическа история – той спира да изплаща злато срещу долари.

Вижте повече по темата: Светът без златния стандарт – пет десетилетия по-късно

Замразяването на всички цени в икономиката води до катастрофални последици, описани в книгата The Commanding Heights: The Battle for the World Economy (достъпна като документален филм тук):

Животновъдите спряха да доставят добитъка си до пазарите, фермерите давиха пилетата си, а потребителите изпразниха рафтовете на супермаркетите.

За да се направят жилищата в Швеция „достъпни“, през Втората световна война е въведен таван на цените на жилищата и наемите, който ще бъде елиминиран едва през 1975 г. Моментално хората спират да продават и отдават под наем имотите си. Секторът на строителството почти прекратява дейност. Купувачите дотолкова нямат какво да купят, че се създава списък на чакащите, като те получават по ред на номерата наличните жилища. Към 1963 г. в списъка са 40% от населението на Стокхолм, а билети с ред за жилище дори стават популярен подарък в страната.

Вижте повече по темата: Предприемачеството – фундаментът на икономиката

Вдъхновени от пълния провал на политиките си, за да „стимулират“ производството управляващите въвеждат и таван на лихвите по ипотечните кредити. Резултатът – малкото строителни инвеститори напускат отрасъла, с което достъпността до имоти се срива съвсем.

По същия начин във Венецуела управляващите социалисти елиминират достъпа до храната и други стоки от първа необходимост. През 2003 г. е въведен поредният таван на цените на храните. Години наред производителите или фалират, или отказват да доставят по регулираните цени, респективно доставките на цели хранителни категории, като месото, изчезват за месеци.

А какво се случва, когато все пак потребителите искат да купят една стока, но не могат да го направят заради дефицитите?

Таван на цените и зараждането на черен пазар

Втората световна война ни показва друго следствие от ограничаването на цените – възникването на черен пазар. През 1943 г. САЩ добавя месопроизводителите към списъка с индустрии с наложен таван на цените. Това води до много ефекти, един от които е гигантският черен пазар на месото, с всички последици от това. Например наблюдава се „ренесанс“ на кражбите на добитък. В книгата си „Don’t You Know There’s a War On?“ Ричард Лингман описва следното:

Често животновъдите залавяли крадците на местопрестъпелнието и престрелките в духа на Дивия Запад не били рядко срещани.

Към периода на Втората световна война терминът „черен пазар“ е все още нов. Според Online Etymological Dictionary той се заражда през 1935 г. Защо, можем да се запитаме, терминът започва да се използва тогава? Защото през 1933 г. президентът Франклин Рузвелт подписва Закона за възстановяване на националната индустрия (NIRA). Целта му е да „защити потребителите, конкурентите и служителите“ чрез фиксиране на цените и заплатите в много индустрии, въвеждане на производствени квоти и налагане на бариери за навлизане на нови компании на пазарите. В действителност законът води до обратен ефект – поражда оскъдица и бум на нелегалната търговия.

Както и Никсън, Рузвелт отново е негативен герой в икономическата история – той е президентът, който забранява притежанието на злато от частните индивиди в САЩ, за да може да девалвира (т.е. обезцени) долара.

Вижте повече по темата: Конфискацията от 1933 – началото на нарастващата цена на златото

Същото се наблюдава и в България. В периода около Първата световна война заплатите нарастват около шест пъти, а цените – десетократно. Сходни са динамиките и през Втората световна война. Наложени са тавани на цените на много стоки, а „спекулантите“ ги грози смъртна присъда. Въпреки нея, „черният пазар“ се наблюдава масово, защото стоките ги няма.

Когато се наблюдават дефицити, породени от ценови контрол, потребителите не просто са принудени да пазаруват на черния пазар, но на него често цената е по-висока, отколкото би била, без налагането на тавана. Има две причини за това. Първо, на черния пазар не навлизат толкова играчи, колкото биха участвали при нормална свободна търговия. Затова конкуренцията е много по-малка. Второ, тези, които доставят стоки и услуги на черния пазар, са изправени пред рискове, които не съществуват на свободните пазари – рискът да бъдат заловени и наказани. Затова тяхната ценовата премия (т.е. надценката) е по-висока.

Понижаване на стандарта на живот на работещите

Когато една стока изчезне или стане по-труднооткриваема, реалният стандарт на живот на хората се понижава. Но потребителите, които един таван на цените трябва да предпазва, търпят удар и по два други начина.

Както посочихме, ръста на цените показва на бизнеса, че хората имат нужда от конкретна стока или услуга. При таван на цените обаче компаниите не могат законно да отговорят на цялото търсене. Затова те може да влязат в процедура на съкращаване на разходите и служителите. В някои случаи производството може да излезе от бизнеса изцяло. Загубата на работа не води до по-висок стандарт на живот.

Също така, когато цените са регулирани, инвеститорите започват да разглеждат една страна като по-рискова. Причината – няма как да правиш инвестиции с дългосрочен хоризонт, ако съществува заплахата скоро да не можеш да продаваш на предвидените цени и да се наложи да затвориш врати.

Тук си струва да припомним историческия пример на Индия, макар че той е чрез друг инструмент. През 1972 г. всички 107 застрахователни компании в страната са национализирани. Секторът остава изцяло в държавни ръце до началото на новия век, но днес все още има значителни трудности за навлизане в него. Резултатът – към края на 2020 г. в Индия има 34 общозастрахователни компании и 24 животозастрахователни такива при население от над 1 млрд. души. За сравнение – в България има 35 застрахователни дружества. Колкото по-малко бизнеси се конкурират, толкова по-малък избор има отделният потребител.

Вижте повече по темата: Магията на конкуренцията

Когато инвестициите се оттеглят, бъдещият икономически растеж също понася удар, което по още един начин понижава стандарта на живот. Причината е, че така производството и заетостта са по-ниски, отколкото иначе биха били. Това е поредният начин, по който индивидите, които един таван на цените трябва да предпазва, страдат заради мярката.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Много рядко се прави връзка между понижения стандарт на живот на индивидите и тавана на цените. Което ни отвежда до последния начин, по който той им вреди.

Въвеждането на таван на цените води до последващи интервенции

Примерите от историята показват, че когато се проявят негативните странични ефекти от един таван на цените, управляващите имат склонност да реагират чрез допълнителни ограничителни мерки. Обикновено резултатът от тях е още по-затегнат ценови контрол, бариери пред навлизане в бизнеса и регулиране на все повече аспекти на икономиката. Както видяхме, това още повече влошава благосъстоянието за отделните индивиди, тъй като понижава конкуренцията, навлизането на нови производители и предприемачеството.

Освен това администрирането на допълнителните ограничения нерядко е свързано със създаването на нови организационни структури. Това води до нуждата на още по-голям публичен ресурс за тяхното обслужване. Не на последно място, една въведена регулация е трудно да се премахне, което също създава рискове пред благоденствието на индивидите, за което опазване се въвеждат ценовите контроли.

Заключение

Никое от изброените следствия от тавана на цените не е позитивно за купувачите. Въпреки това потребителите често приветстват налагането на ценови тавани, защото никой човек не обича да плаща все по-високи цени. По времето на Никсън 75% от пълнолетните са приветствали замразяването на цените. За невъоръженото око може да изглежда, че по този начин управляващите „предпазват“ купувачите.

В действителност е точно обратното – индивидите и бизнесите плащат прескъпо цената на мярката. Тя води до изкривявания, които не се ограничават единствено с дефицитите и влошаването на качеството, но могат да породят и силно негативни ефекти за самите потребители. Затова следва да сме внимателни какви мерки избираме.

Да разгледаме въпроса с тавана на цените през „обратната“ призма. Ако мярката е толкова ефективна, че във време на трудности и нарастващи цени се прибягва до нея, то тогава защо нямаме таван на цените през цялото време? Не е ли по-добре винаги да плащаме по-ниски цени, а не само във време на криза? Нещо повече, ако тя работи, защо таванът не е много нисък, например 50 евро цента за литър гориво или 10 евро цента за хляб? Това е реторичен въпрос – причината да не се въвеждат тавани е, че те водят до много негативни странични ефекти върху потребителите, а ако цените се понижат изкуствено толкова много, магазините и бензиностанциите буквално ще са празни. Виждали сме го неведнъж в икономическата история.

Препоръчваме Ви да прочетете още