Истинското лице на инфлацията

Инфлацията е едно от най-негативните икономически явления, с което можем да се сблъскаме. През последните години всеки от нас изпитва действителните ѝ последици. В Европа 12% от населението заявяват, че през последните шест месеца са пропуснали поне едно хранене дневно, въпреки че са били гладни, според проучване на Ipsos и Secours Populaire Français. То е проведено сред 10 хил. възрастни в десет европейски държави. За изминалото полугодие най-много хора са пропуснали хранене в Гърция и Молдова – по 18%. Българите не участваме в анализа, за разлика от румънците.

Данните са още по-показателни в интервала на последните две години. През този период 30% от европейците са пропуснали поне едно хранене дневно, даже и да са били гладни. Отново тази стойност е най-висока в Гърция – 38%.

Прочетете повече за инфлацията тук: Какво е инфлация

Често коментираме икономическите ефекти от инфлацията в анализи и във Facebook групата „Приказки за икономиката и златото“. Да видим как тя се отразява върху жителите на Стария континент, според тях самите.

Ударът на инфлацията върху личните финанси

Значителна част от европейците понасяме директен удар от високата инфлация. Общо една трета, или 29% от анкетираните, посочват, че личното им финансово положение е „несигурно“. Това е значителен ръст на хората, попадащи в тази категория, само за една година. През 2022 г. 18% от участващите в проучването чувстват личните си финанси застрашени. За тях всеки неочакван разход означава взимане на дълг. Почти една пета от участниците в проучването вече са го направили – 19% са отговорили, че през последните шест месеца са вземали пари назаем от приятели и роднини.

Вижте повече по темата: Уроци от растящия потребителски дълг и какво да правим с парите си

Инфлацията е увеличаване на паричното предлагане в една икономика чрез печатане на пари и разширяване на кредитирането. По-голямото количество валута обезценява парите спрямо реалните стоки и услуги в икономиката. Това означава, че със същото количество пари вече не можем да купим същото количество от тях, каквото сме могли в миналото. Така продължаващата инфлация понижава покупателната ни способност непрекъснато.

Европейците със сигурност изпитваме силен удар върху личните си финанси от проявлението на тази теория. Над половината анкетирани (55%) изтъкват, че покупателната им способност е намаляла през последните три години. Това е пряк резултат от наводняването на икономиките с нова валута от централните банки, чрез програмите за „количествени улеснения“. Този процес доведе до обезценяване на еврото със 17% през последните три години, спрямо стоките и услугите.

Хранителна и енергийна инфлация

Проблемът се задълбочава още повече, ако доходите ни не нарастват със същия темп като цените или остават непроменени. Храните, които формират значителна част от потребителската кошница и в Европа, и в България, поскъпваха с над 20% на годишна основа през почти цялата 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. За последната година и половина реалното им увеличение е значително.

Въпреки че през тази година производството на храни се увеличи в сравнение с 2022 г. (производството на пшеница досега е с 4,8% по-високо от това през 2022 г.), те продължават да поскъпват. Това е така, защото валутата ни се обезценява по-бързо от темпа на нарастване на производството на храни.

Вижте повече по темата: Как производството движи икономиката и какво се случва с него при кризите

Годишната енергийна инфлация всъщност показва дефлация в еврозоната – -3,3% през август. Но данните само за един избран месец са подвеждащи. Въпреки че енергийните продукти спаднаха от пиковата си стойност, отчетена през миналата зима, те поскъпнаха с 54% от началото на 2021 г.

Повече по темата можете да намерите тук: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаването на лихвата

Понижаването на добива на петрол от Саудитска Арабия и Русия по всяка вероятност ще натоварят енергийния сектор тази зима. В момента цената на барел суров петрол е 92,45 долара, което е най-високата стойност от десет месеца насам.Поскъпването му ще повлияе и на други цени, тъй като транспортът на стоки (особено на храни) ще стане по-скъп.

По-важното от транспорта е, че високата цена на енергийните продукти се отразява пряко върху хората. През миналата година 46% от отговорилите са посочили, че не са включили отоплението си, въпреки че им е било студено.

Спестявания и дарителство по време на инфлация

Общо 57% от анкетираните заявяват, че не могат да спестяват пари всеки месец. От тях 37% не могат да вържат двата края, без да надвишават лимита на кредитната си карта. Съотношението на дълга на домакинствата в еврозоната към разполагаемия им доход е 93%, според Европейската централна банка.

Повече по темата тук: Три причини да инвестираме, вместо да харчим, при висока инфлация

Сред хората, които могат да спестяват, се наблюдава засилена тенденция на търсене на стабилни активи, като инвестиционно злато и сребро. Те традиционно се представят добре по време на криза.

Повече по темата тук: Милениълите се обръщат към златото, за да защитят доходите си

Живеещите на една заплата често се възползват от добрината на онези, които могат да си позволят да им помогнат. Но не само богатите оказват подкрепа. Над три четвърти от анкетираните (76%) заявили, че са готови да станат доброволци, за подпомогнат останалите.

Подобна тенденция виждаме по целия свят. В Обединеното кралство например броят на хранителните банки се е увеличил с 4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., като в момента в страната са регистрирани 1646 хранителни банки. Това е най-високият ръст от 2019 г. насам.

За много хора положението е сериозно. Единственият изход за тях е да направят всичко възможно, за да увеличат доходите си. Наложително е да затягаме коланите си, а не да харчим разточително за стоки и услуги, които не са полезни.

Прочетете повече по темата тук: Как да спестяваме правилно – четири златни правила

Ако предприемат тази стъпка, спестяването и инвестирането в ценни активи са най-добрите стъпки, които могат да предприемат, за да осигурят финансовата си стабилност. Това важи дори за малки суми, инвестирани всеки месец в активи, които носят по-висока възвръщаемост от темпа на инфлация.

Заключения

Време е да разберем реалните последици от инфлацията. Виждаме резултатите от нея всеки ден в магазините, при битовите си сметки, на бензиностанциите и на имотния пазар. В резултат на инфлацията цените се повишават, а заплатите в много държави изостават. Спестяванията, особено във фиатни пари, се обезценяват значително във времето. Заемите стават по-скъпи, тъй като централните банки повишават лихвените проценти, за да ограничат кредитирането. Но от това отново страдат потребителите и бизнесите, които вече имат дълг. Тенденцията вече сериозно се усеща в страните от еврозоната; засега потребителите в България като цяло не са изпитали ръст на лихвата.

Повече по темата тук: Кредит и дълг I: Наркотиците, които убиват съвременната икономика

Инфлацията прави бедните още по-бедни и унищожава средната класа. Не можем да разчитаме на никакви държавни помощи или субсидии. Даже да получаваме помощи от държавата, покупателната им способност обикновено бързо се изяжда от покачването на цените. Всичко това се случва заради инфлацията.