Как Базел III може да доведе до нарастваща цена на златото

За да разбираме променящата се цена на златото е добре да познаваме промените в правилата, които важат за пазара му. 

На 28 юни влязоха в сила новите условия международната регулаторна рамка Базел III. 

С тях за банките физическото злато вече официално е безрисков актив за европейските банки. 

Това означава, че те могат да купуват злато и да го съхраняват или да управляват алокирани сметки, без това да изисква осигуряването на допълнителни ресурси, служещи като обезщетение срещу позициите във физическото злато.

По този начин се създава изцяло ново търсене, в резултат на което пред цената на златото има само една логична посока и тя е нагоре.

Но нека да разгледаме промените в регулаторната рамка стъпка по стъпка.

Какво е Базел III?

Базел III е рамка от правила за търговските банки. Тя е разработена от Базелския комитет за банков надзор, откъдето идва и името ѝ.

Идеята е да се създаде „равно поле“ и еднакви изисквания към тях, както и да се предотвратят бъдещите им дългови и ликвидни проблеми. 

Числото, в случая III, показва настоящата итерация на пакета от регулации.

Базел III надгражда над Базел II и Базел I, като настоящият набор от правила беше разработен в разгара на Голямата рецесия от 2008 г. 

Той беше одобрен почти десетилетие по-късно, през 2017 г., но все още не е имплементиран цялостно. Това трябваше да се случи на 1 януари 2023 г., но датата беше отложена (за пореден път) до 1 януари 2025 г.

Основните аспекти на регламента Базел III

Наборът от регулации стъпва на три стълба, т.е. разработва правила в следните насоки.

Минимални изисквания за капитала на банките по вид

Банките имат два вида капитал – капитал от първи (Tier 1) и от втори ред (Tier 2). 

Първи ред включва основния капитал на банките, акциите им и публичните им резерви. Това са средствата, които позволяват на една институция да поддържа дейност, в случай, че преминава през несигурност.

Капиталът от втори ред включва „помощни“ резерви на банките. Сред тях обикновено са ревалюционните резерви, хибридните инструменти и подчинените заеми, отпуснати от банката, които трябва да имат първоначален матуритет от поне пет години.

Събирането на капитала от двата реда ни дава общия капитал на банките. 

Според Базел III нормата на общия капитал не трябва да е под 12,9%, а само на капитала от първи ред – под 10,5% от рисково претеглените активи.

Изисквания за предотвратяване на кризите

Регламентът постановява още, че по време на кредитната експанзия, банките трябва да заделят допълнителен капитал като резерв.

Вижте повече по темата: Анатомия на кризите

Но изискванията за увеличаването на капитала не са еднакви за всички банки. 

Тъй като финансовите институции се обединяват по различни признаци, системно важните сред тях трябва да отделят по-голяма част от капитала си като буфер.

Изисквания за ливъриджа и ликвидността

Ливъридж означава какъв кредит използват банките, когато инвестират в различни активи. 

Благодарение на него, те могат да получат значително по-голяма печалба, ако познаят динамиката им, но и много по-голяма загуба, ако не я отгатнат. 

Според Базел III, нормата на ливъриджа спрямо активите минус нематериалните активи, не може да надвишава 3%.

Как Базел III може да промени бъдещата цена на златото?

Значимите за цената на златото промени в Базел III, в сила в Европа от началото на седмицата са следните:

• Беше заложенa нетна норма на стабилното финансиране, която трябва да обезпечава сметките от неалокирано злато, възлизаща на 85%;
• Физическото злато вече се третира като клас 1 рисков актив (най-безрисковият), вместо като клас 3 рисков актив (най-рисковият), както беше по-рано;
• Неалокираното злато, наричано още синтетично, се разглежда като значително по-рисков актив от физическото (алокирано) злато. То има същата степен на риск, каквото имат и акциите в активите на банките.

Вижте повече по темата: Дали Базел III ще изстреля цената на златото в космоса

От началото на седмицата физическото злато, съхранявано от банките, буквално се разглежда като също толкова безрисково, колкото и парите в брой. 

При синтетичното злато обаче историята е коренно различна. То се третира като рисков актив. Затова и банките ще трябва да увеличат резервите си, които притежават срещу него.

В наличност

1 грам абонаментно златно кюлче Tavex

Продаваме 181,00 лв. 163 163,00 181 181,00

Купуваме 163,00лв.

Сравнение Известие Добавете към количката

Ето пример за това. До началото на седмицата, ако Банка А имаше златни сметки, възлизащи на 500 млн. долара в алокирано злато и 500 млн. в неалокирано, тя нямаше нужда да осигурява резерви срещу златото си. 

От понеделник обаче банките в Европа ще трябва да осигурят резерви, възлизащи на 85% от стойността на неалокираното си злато (т.е. на синтетичното злато). 

Същата е и политиката за акциите, които те притежават.

Вижте повече по темата: Колко всъщност е цената на златото?

Това означава, че Банка А ще трябва да увеличи резервите си с 425 млн. долара, за да обезпечи неалокираното си злато. 

Това може да се случи посредством стабилни активи – фиатни пари или физическо злато. Именно изискването за осигуряването на тези резерви ще увеличи цената на притежаването на синтетично злато за банките.

Но промените ще се отразят по различен начин на двата пазара и цена на златото – физическия и деривативния. Затова въздействията от Базел III върху тях трябва да се разглеждат отделно.

Въздействия върху синтетичната цена на златото

Изискването за търговските банки да обезпечават 85% от номиналната стойност на неалокираното си злато чрез стабилни финанси може да нанесе сериозен удар върху търсенето на синтетично злато. 

Причината е, че стабилното финансиране включва скъпи активи, респективно и закупуването на неалокирано злато ще се оскъпи.

Това ще доведе до цяла плеяда ефекти върху цената на синтетично злато. 

В скорошно писмо до Базелския комитет, подписано от London Bullion Market Association и World Gold Council, двете институции открояват следните четири последици от изискването за стабилни ресурси.

Подриване на клиринга и сетълмента

Изискването за осигуряване на стабилни финанси за закупуването на краткосрочни активи ще увеличи значително цените за банките, участващи в клиринга. 

Това може да подтикне някои от тях да излязат от клиринг системата, което може да я подрине изцяло.

Източване на ликвидност

Цената за съхраняване на неалокираното злато ще нарасне значително над цената за съхраняване на физическо злато като депозити. 

По този начин банките, участващи в клиринга, ще се въздържат от придобиване на синтетично злато, което пък ще източи ликвидност от клиринговата система. 

„Без тази ликвидност, ще се наблюдава материален унищожителен ефект върху глобалния пазар на благородни метали“, посочват институциите в писмото.

Цената за финансирането ще се увеличи драматично

Новото изискване ще е в ущърб на членовете на London Bullion Market Association, съхраняващи неалокирано злато. 

В резултат на това, краткосрочните цени за финансиране на транзакциите ще нараснат и ще се отразят на пазарните участници като минните компании, рафинериите и производителите на злато.

Така потребителите и индустрията ще се изправят пред нарастваща цена на златото.

Удар върху дейностите на централните банки

Тъй като разходите за клиринговите банки, опериращи със синтетично злато, ще нараснат, техният брой вероятно ще спадне. 

Те обаче са институциите, фасилитиращи депозитите, кредитирането и суаповите операции на централните банки в злато. Така операциите на централните банки могат да се затруднят и оскъпят.

Казано иначе, операциите на пазара на синтетично злато, на който се търгуват обикновено фючърси и деривати ще поскъпнат, а по-малко банки ще осигуряват ликвидност и клиринг. Така новите правила могат да понижат търсенето на неалокирано злато или да повишат цените на услугите, свързани с него.

Какво е клирингът на злато?

Клирингът представлява финализирането на една сделка (наричано още сетълмънт). 

В Лондон, който е най-големият пазар за търговия над тезгяха, клирингът се осигурява от London Precious Metals Clearing Limited (LPMCL). 

Тази организация е собственост на четири големи банки: HSBC, ICBC Standard Bank, JP Morgan и UBS.

Вижте повече по темата: Банкиране с частичен резерв: Легитимни ли са неалокираните депозити в злато?

Всяка от тях използва неалокираното злато в резервите си, за да сетълва транзакции в злато с останалите, както и транзакции на своите клиенти. 

Самите сделки не са ограничени само до Лондон, макар че се сетълват там.

Защо институциите оперират с неалокирано злато?

Въпросните банки, както и повечето институционални търговци на злато, оперират основно именно с неалокирано злато.

При него потребителите не притежават конкретни единици кюлчета или монети, а просто количество злато, което обменят под формата дериват. 

Така на практика те са кредитори на банките, към които имат сметки в неалокирано злато. От тук идва и названието „синтетично злато“, тъй като се разменят финансови инструменти, а не самото реално инвестиционно злато.

Макар неалокираното злато да не се нрави на всички, то улеснява търговията.

Значително по-лесно и евтино е да се осъществи транзакция чрез електронен документ, без да се пренася и плаща за съхранението на физическия метал.

Вижте повече по темата: Банкиране с частичен резерв – Част 2: Какви активи в злато притежават банките

Притеснението е, че именно тази част от обмена на злато ще бъде засегната от влезлите в сила в Европа правила. 

Но увеличаването на цената на неалокираното злато няма да го заличи, а ще свие обема на транзакциите и на участниците на пазара. Така цената на синтетичното злато просто ще се доближи до спот цената на златото.

Ефект върху физическата цена на златото

Казвайки това, новите правила могат да окажат съществено въздействие и върху спот цената на златото. Само че влиянието върху нея по всяка вероятност ще е позитивно. 

Има няколко механизма, по които това може да се случи.

Затваряне на неалокираните сметки и късите позиции

Тъй като синтетичното злато улеснява значително търговията, количествата от него, които се обменят са значителни. 

Данните на LPMCL показват, че средно дневно с неалокирано злато се извършват транзакции на около 20 млн. тройунции (и 200 млн. тройунции сребро). 

Общото количество добито злато в човешката история възлиза на 6,1 млрд. тройунции. 

Така обемът, изтъргуван като неалокирано злато само за месец в Лондон, надхвърля цялото физическо злато, което някога сме изкопали от земята и рафинирали.

Затова не е учудващо, че неалокираното злато е толкова ликвидно. Всъщност в немалка степен благодарение на него златото е един от най-търгуваните активи по показателя изтъргуван дневен обем в света.

Инфографика 1: Най-активно търгувани финансови активи на дневна база към декември 2019 г.

Източник: World Gold Council

Обемът изтъргувано неалокирано злато обаче надхвърля значително и резервите от злато на членовете на London Bullion Market Association.

Средно годишно обменът им възлиза на около 7 млрд. тройунции. Физическите резерви на участниците в асоциацията са 305 млн. тройунции. Разликата е поне 20 пъти.

Инфографика 2: Физически резерви от злато на търговците в Лондон и Bank of England

Източник: London Billion Market Assocation

Много вероятен е следният сценарий: разходите на банките и търговците за опериране с неалокирано злато се повишават. 

Това е неминуемо, предвид новите правила. Поне част от това увеличение започва да се прехвърля върху клиентите им, които са реалните притежатели на златото в неалокираните сметки. 

Резултатът е отлив от неалокираното злато и закриване на сметките. 

Причината – в крайна сметка логиката на неалокираното злато е да печелят пари от него, а не да се трупат загуби. Това важи както за финансовите институции, така и за клиентите им.

При закриване на сметките обаче вероятно ще настъпи ефект, подобен на банкова паника. 

Тъй като банките и търговците нямат резерви от физическо злато, с които да задоволят огромния изтъргуван обем неалокирано злато, както видяхме по-горе, те ще са принудени да купуват физическо злато на пазарите. 

Това ново търсене ще окаже натиск нагоре и ще подпомогне нарастващата цена на златото.

Друг феномен, свързан с разглеждания, е закриването или продажбата на късите сметки на борсата COMEX.

Банките, опериращи с неалокирано злато, поддържат такива фючърси като хедж срещу промените в стойността. Тяхното ликвидиране обаче моментално ще увеличи цената на физическото злато.

Ефектът на заместването и нарастващата цена на златото

Това е втората причина, поради която банките ще се насочат към физическото злато при новите правила. Щом неалокираното злато е скъпо, единствената останала форма на метала, към която банките могат да се насочат, е неалокираното злато. 

Така увеличаването на търсенето на актива, който е относително по-малко ликвиден от синтетичната си форма, ще увеличи и търсенето, което пък ще доведе до покачваща се цена на златото.

Този ефект се наблюдава при централните банки. Самите институции свидетелстват, че ще продължат политиката на изкупуване на злато и през тази година. 

Този феномен вече се наблюдаваше в някои конкретни страни и региони. Сред тях са страните от Централна и Източна Европа. 

Други водещи пазари, като Русия и Китай, също увеличиха изкупуването на физическо злато.

Увеличаване на покупките на злато от търговските банки

Не на последно място, когато физическото злато се третира като безрисков актив, банките имат силен стимул да го купуват като обезпечение по рисковите активи (неалокираното злато, акциите и други), които притежават.

Всъщност е доста логично те да започнат да правят именно това.

Някои активи, разглеждани като „сигурни“ от Базел III, губят стойност драстично. Като клас 1 (най-безрискови) се разглеждат фиатните пари. Но щатският долар в момента се срива с най-бързата си стойност от 2008 г. досега. 

Ендшпилът на фиатните пари се наблюдава и сред други валути, даже и индексът на потребителските цени да не отразява „официално“ това.

Вижте повече по темата: Инфлацията е тук: Какво означава това и как да предпазим парите си

Да погледнем към друг актив, разглеждан традиционно като „сигурен“ – държавните облигации. Единственото сигурно при тях е, че инвеститорите, които ги притежават, ще загубят покупателна способност. 

Даже и номиналната им лихва да не е отрицателна, реалната е такава при всички водещи икономики. 

Неслучайно частните инвестиции бягат от държавните облигации – феномен, който сме разгледали подробно в друга статия.

Вижте повече по темата: Този показател показва защо сега е страхотен момент за купуване на злато

От друга страна, златото е актива, на който може да се разчита в моменти на икономическа несигурност. Това е особено вярно, когато инфлационните очаквания са завишени, каквито са днес. 

В крайна сметка, златото е спасителят на покупателната способност при кризи.

Затова е напълно разумно да се очаква, че търговските банки ще искат да притежават в балансите си актив като алокираното злато, чиято цена се очаква да расте.

Респективно те ще увеличат търсенето на физическо злато, което ще доведе до увеличаване на цената му на глобалните пазари, при равни други условия.

Кога ще видим въздействие върху цената на златото?

Новите регулации влязоха в сила за европейските банки от 28 юни, но промяната няма да се отрази веднага на цената на златото. 

Това е така, защото в Лондон, където се извършва огромен дял от транзакциите с неалокирано злато глобално, тя ще важи от 1 януари 2022 г. (освен ако не видим поредното отлагане, което няма да е учудващо в случая).

От това следва, че ефектите ще се забележат към края на годината, когато вероятно много от банките, опериращи с неалокирано злато, ще затворят част от късите си позиции на борсата COMEX. 

Действието автоматично ще доведе до ръст на цената на физическото злато в дългосрочен план.