Европейската централна банка увеличи основния лихвен процент с най-високия темп в историята си. Ставката по депозитите се покачва с 0,75 процентни пункта до 0,75%. По нея търговските банки в еврозоната правят овърнайт депозити в централната банка. Лихвата по основните операции по рефинансиране нараства със същия темп и вече е 1,25%. С тях кредитира финансовите институции от еврозоната чрез сделки с обратно изкупуване. Днешното решение увеличи основния лихвен процент до най-високото му равнище от единадесет години насам.

Вижте повече по темата: Какво е лихва

По всичко личи, че ръстът му ще продължи. В прессъобщението ѝ се посочва:

Въз основа на текущите ни оценки, на следващите няколко срещи Управителния съвет очаква да увеличи основния лихвен процент допълнително, за да смекчи търсенето и да предпази срещу риска от продължаващо покачване на очакванията за инфлация. Повишихме значително прогнозата си за инфлацията, която вече се очаква да е средно 8,1% през 2022 г., 5,5% през 2023 г. и 2,3% през 2024 г. в еврозоната.

Следващите две срещи на борда на директорите ще са на 27 октомври и 15 декември. През 2023 г. първата дата, на която можем да очакваме промяна, е в началото на февруари.

Първото покачване на основния лихвен процент за изминалите единадесет години се случи по-рано тази година – през юли. Постепенно ефектите от тази промяна започнаха да се отразяват в някои европейски страни. Виждаме това по забавянето на пазара на недвижими имоти в Европа, който е силно зависим от размера ѝ, тъй като от ставката зависи колко достъпно или недостъпно е да се закупи жилище.

Защо промените на водещата лихва са важни

Ставката по кредитите е един от най-важните показатели в икономиката. По нея можем да съдим какво да очакваме от бъдещето и какво е състоянието на стопанството днес.

Когато една централна банка изкуствено понижи основния лихвен процент, кредитирането става по-достъпно. Бизнесите и домакинствата започват да теглят повече заеми, мислейки, че в системата има много спестявания. В общия случай те са подлъгани от ставката по заемите, затова дейностите им съществуват само докато се финансират на ниска лихва. Често наричаме подобни компании „балон“, защото изглеждат големи, надуват се бързо, но нямат икономическа логика да съществуват – те са пълни с въздух. Когато тя започне да расте, грешките на икономическите агенти стават ясни и стартира процесът на корекцията им – икономическата рецесия.

В хода му компаниите, които са създадени неправилно или са разширили твърде много дейността си, фалират. Това позволява активите, които са използвали – човешки капитал, финансиране, материални ресурси, сгради, машини и други, – да се освободи. За кого стават достъпни тези ресурси? За бизнесите, които произвеждат стоки и услуги, които потребителите наистина желаят.

Вижте повече по темата: Анатомия на всяка икономическа криза

Този сценарий пред Европа е ясен отдавна. Колкото по-бързо и високо се увеличава основният лихвен процент, толкова по-бързо ще настъпи корекцията и толкова по-дълбока ще е тя. Фактът, че днес Европейската централна банка покачва ставката с най-скоростния темп някога, може да ни ориентира за степента на спада, който можем да очакваме. Според мен следващата криза може да е по-тежка от Голямата рецесия от 2008 г. Тя няма да започне в бъдеще, а стартира още с понижаването на лихвата преди единадесет години.

Високата лихва – в миналото и днес

Данните подкрепят напълно тази теория. В предишния цикъл Европейската централна банка започна да увеличава лихвата още в края на 2005 г. Към средата на следващата година това се отрази и на лихвите по ипотеките в България. Три години по-късно цяла Европа беше в рецесия и дългова криза.

Инфографика: Лихва и представяне на икономиките във времето

През май коментирах, че ако следваме темпа както преди почти двадесет години, следващата рецесия може да стартира през 2024 г., когато ще имаме лихва от около 2%. С този темп на покачване на ставката, очевидно е, че следващата криза ще настъпи много по-бързо. Дори самите централни банки прогнозират същото. В Германия и Великобритания очакват тя да започне през последното тримесечие на тази година.

Вижте повече по темата: Идва ли икономическа криза в Европа заради увеличаване на лихвата

Какво ще представлява тази криза? Според мен тя ще е под формата на рецесия плюс инфлация, а не като стагфлацията, настъпила през 70-те години. Това означава, че икономиката ще спада, компании ще спират дейност, а вероятно немалко хора ще останат без работа, докато цените се задържат високи. Подробно съм обяснил защо смятам така в анализа „Как ще изглежда следващата рецесия в Европа и как да се предпазим от нея“.

Светлината в дъното на тунела

Целта на коментара не е да бъде „плашещ“. Напълно логично е да се случат описаните събития. Според мен всеки човек трябва да се подготви за тях. Инвеститорът Рей Далио има следния принцип:

Ако се притесняваш, значи няма нужда да се безпокоиш; ако не се притесняваш, значи има за какво да се тревожиш.

Казано иначе, ако се притесняваш, ти вероятно ще положиш усилия да посрещнеш това, от което се страхуваш, и ще си в по-изгодна позиция. В крайна сметка можем да избегнем икономическата рецесия да се превърне в лична такава.

Вижте повече по темата: Как да избегнем лична финансова криза

За целта трябва да имаме спестявания в активи, които ги защитават от рисковете на средата, за да могат те да предпазят нас, когато се наложи. В кризисни периоди повечето активи спадат, но не всички. В анализа по-долу съм описал представянето на инструменти като инвестиционно злато, акции, облигации, фиатни пари и имоти при кризи.

Вижте повече по темата: Кои активи съхраняват най-добре покупателната способност при кризи

Лично аз смятам, че във времена като днешните всеки човек трябва да притежава инвестиционно злато. В Европа то е защитник срещу инфлацията даже и през тази година. В дългосрочен план качествата му са несъмнени. Повечето валути на Балканския полуостров губят десетки проценти покупателна способност за 20 години; през същия период златото нараства с 420%.

Но дори някой да избере друго, добре е да помислим за себе си и финансите си в бъдеще време. Колкото по-рано го направи, толкова по-добре. Защото рисковете на средата в бъдеще ще бъдат по-големи и последните действия на Европейската централна банка са ясен показател какво да очакваме.