Можете да чуете анализа и в нашия подкаст. Не забравяйте да се абонирате за него в удобната за вас платформа, за да не пропускате новите ни епизоди.

Инфлацията в Турция надхвърли 80%, според последните данни за индекса на потребителските цени. Това е най-високият ѝ темп от почти четвърт век. Последно писах за нея през април, когато покачването ѝ беше от 61%. Aко темпът на растеж се запази, Турция ще се намира в хиперинфлация към началото на 2023 г. Такова развитие не изглежда невероятно.

Вижте повече по темата: 61% инфлация в Турция – какво се случва с нейната валута?

На годишна основа най-бързо поскъпват:

Транспорт: 116%;
Домашни потреби и мебели: 92%;
Храни и безалкохолни напитки: 90,2%
Алкохолни напитки и тютюневи изделия: 80,9%;
Хотели, кафенета и ресторанти: 80,9%.

В нито една от категориите няма спад на годишна основа. В сравнение с предишния месец единствено транспортът поевтинява леко. Като цяло цените растат най-много при продуктите и услугите, които се потребяват от всички хора. За това те могат да обвиняват единствено собствените си управляващи. В края на статията ще разгледам подробно защо се наблюдава ръст на всички продуктови и стокови категории. Но първо искам да разгледам по-важното: как Ердоганомиката създава високата инфлация и срива лирата.

Лихва и инфлация в Турция и САЩ

Причината за всяка инфлация е една и съща – печатане на пари и изкуствено понижение на основния лихвен процент. За да се спре растежът ѝ е нужно обратното. Целта е чрез покачване на лихвата да се понижи кредитирането, количеството пари в обращение и потреблението да спаднат, а с тях и поскъпването на цените. За да работи това, ставката трябва да е по-висока от растежа на цените. Учебникарският пример е политиката на председателя на Федералния резерв Пол Волкър през 80-те години.

През зимата на 1980 г. индексът на потребителските цени расте до 14,6%. Показателят се задържа над 14% шест последователни месеца – между януари и юни. В отговор, централната банка увеличава основният лихвен процент до 19,1% в началото на 1981 г. Днес никой централен банкер не може да направи това, заради гигантския дълг във финансовата система – висока лихва е равно на растящи разходи за обслужването.

Инфографика 1: Основен лихвен процент в САЩ

Ердоганомиката в Турция доставя точно обратното. В края на август Турската централна банка понижи ставката по лихвата за пети път в рамките на година, а яростното печатане на пари не секва. От юли миналата година до юли 2022 г. количеството турска лира се изстрелва с 83%, според данните на самата институция. За съпоставка – в еврозоната, преминаваща през най-високата инфлация в историята, Европейската централна банка изстреля паричното предлагане със „само“ с 22% от февруари 2020 г. Затова еврото спадна до 20-годишно дъно спрямо щатския долар, а турската лира – до най-ниската си стойност някога.

Инфографика 2: Инфлацията в Турция – печатане на турска лира и основен лихвен процент

Може ли Турската централна банка да обърне тези тенденции?

Бъдещето на инфлацията в Турция

Краткият отговор е „не“. Затова започнах с прогноза кога страната би навлязла в хиперинфлация. До нея ще се стигне благодарение на политиките на управляващите, а не на външни фактори.

Вижте повече по темата: Турска лира: Хроника на един предизвестен крах

Ердоган е известен противник на лихвите. Цитирали неговите негативни коментари. Въпреки данните, теорията и практиката, той стриктно се придържа към линията, че лихвите в Турция ще са ниски. Неотдавна акцентира отново върху тази позиция:

Едната причина за инфлационния проблем е, че някои граждани настояват да съхраняват спестяванията си в чужда валута, а другата е, че вносните цени растат заради увеличеното производство. Това правителство няма да увеличава лихвените проценти. Напротив, ние ще продължаваме да ги понижаваме.

Огромна част от спестяванията на домакинствата са в злато, не в чуждестранна валута. Затова Ердоган призовава от време на време населението да продаде жълтия метал срещу турска лира. Разбира се, това е невероятно, предвид насочващата се към хиперинфлация местна валута. Напротив, жителите са едни от най-големите привърженици на метала глобално. Затварянията на икономиката го доказаха за пореден път. Когато Капалъ чарши отвори врати след първите локдауни през 2020 г. турците изкупиха цялото налично злато за часове.

Вижте повече по темата: Как златото спасява хората от фиаското на турската лира

Търсенето на злато понесе удар през 2021 г., заради поскъпването му в турска лира, в която металът поскъпва драматично през последните две години. От края на 2020 г. до днес цената на златото в страната расте със 141%.

Инфографика 3: Изкупуване на злато в Турция

Въпреки това търсенето на инвестиционно злато се възстановява от началото на годината. През второто тримесечие покупките на златни монети и кюлчета възлизат на 9,5 тона, покачване от 130% на годишна основа. Те остават трайно по-високи от търсенето на златни бижута. Независимо от високата цена, турците вярват на златото, защото знаят кой актив съхранява най-добре покупателната способност при кризи.

Защо всичко поскъпва?

Теорията на президента Ердоган е, че цените растат заради поскъпването на вноса. Той в известен смисъл е прав. Когато вносът поскъпне, потребителите ще плащат по-висока цена. Но подобно обяснение не е адекватно за най-високата инфлация в Турция от почти четвърт век насам. Има две причини за това.

Първо, цените на вноса в Турция се покачват с 30% за последната година. Но като цяло стоките и услугите в страната растат с 80% за същия период. Не може да се твърди, че „спестяванията във валута“ са причина за останалите 50 процентни пункта, защото в крайна сметка населението използва турска лира в повечето ежедневни разплащания.

Вижте повече по темата: Законът за търсене и предлагане

Второ и по-важно, когато цените в една продуктова категория растат, населението може да потребява по-малко от останалите сегменти. Например ако поскъпва петролът и това се отрази и на други стоки, за да купуват от тях, жителите на страната ще трябва да понижат потреблението на трети продукти и услуги. Така едните цени растат (на петрола и зависещите от него стоки), другите цени се понижават (тези, чието потребление е спаднало). Няма да има „общо нарастване на цените“. Вместо това те ще се балансират. Затова не може да се каже, че петролът причинява инфлация.

Вместо това инфлация е нарастване на количеството пари в обращение, създадени от местната централна банка. Когато повече валута, в случая – турска лира, преследва по-малко стоки, покупателната способност на всяка парична единица е по-ниска. Затова наблюдаваме, а турците изпитват на живо, ценови растеж във всички продуктови категории. Също затова виновникът за сриващата се лира е местната централна банка.

Поскъпването на транспорта

Накрая искам да обясня защо транспорът поскъпва, тъй като високата инфлация в Турция включва, които са важни за нас. Спрямо август миналата година той расте най-много – със 116%. Но за същия период повишението на петрола сорт Брент например е от 37%, т.е. разликата е над три пъти.

Турция произвежда около 7% от петрола, който потребява, и внася приблизително 260 млн. барела годишно. На световните пазари петролът е деноминиран в щатски долар. Тъй като турската лира изгуби 55% от стойността си спрямо долара от август 2021 г., вносът ѝ се оскъпява значително. Това е още един начин, по който евтината турска лира се отразява негативно на населението.

Вижте повече по темата: Покупателната способност в Европа се опазва чрез инвестиционно злато – ето защо

Принципът важи за всички стоки, деноминирани в щатската валута. Това е важно за живеещите в Европа, защото еврото също спадна спрямо долара. Затова въпреки че и петролът в долари се върна на равнището си от януари тази година, той остава относително по-скъп за нас като потребители.